Решение № 4280 от 26.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4280 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20231110208133 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Б. В. Т., ЕГН *** против наказателно постановление № 22-4332-003568 от 18.03.2022 г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушения на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“: 1) в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП; 2) в размер на 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП; и 3) в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т., пр.2 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна изцяло на наказателното постановление, вкл. и по отношение отнемането на контролните точки, като се излагат твърдения, че то е неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Сочи се, че е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка и липса на доказателства за извършено нарушение от обективна страна, както и се твърди за маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С жалбата не са претендирани разноски.

В насроченото открито съдебно заседание жалбоподателят Б. Т. не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. С. Д. от САК. Не се явява и въззиваемата страна.

В тази връзка след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2022 г., около 17:37 часа, Б. В. Т. е управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел 1

„Партнер“, с рег. № ***, регистриран на фирма „Автотранс-10-Цеца Т.а“ ЕТ, Булстат 130570306, като се е движел в град София по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от с. Горни Богров към гр. София. По време на управление на автомобила той използвал мобилен телефонен апарат без необходимото устройство „свободни ръце“, като на кръстовището с ул. „2-ра“ и бул.Ботевградско шосе е преминал на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа. При последвалата проверка от екип на ОПП -. СДВР, в чийто състав бил и Х.С.П. – младши автоконтрольор, Б.

Т. не предоставил контролен талон към свидетелството се за управление на МПС.

Срещу жалбоподателя Б. Т. в присъствието на свидетел Н.С.К. е бил съставен АУАН № GA560104 от 17.02.2022 г., който му e връчен на същата дата. Актът бил подписан от актосъставителя Х.С.П., при установяване на нарушенията, квалифицирани като виновно нарушение на чл. 104А от ЗДвП, на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя Б. Т., който го подписал без възражения .

Горепосочената фактическа обстановка е установена въз основа на основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН № GA560104 от 17.02.2022 г.

Съответните заповеди - Заповед № 8121к-13318/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи, приложени към административнонаказателната преписка удостоверяват компетентността на актосъставителя и на АНО да издават съответните адмвинистративни актове – цитирания по-горе АУАН и обжалваното НП.

Въз основа на изложеното, съдът приема за категорично установени описаните по-горе фактически констатации. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното: В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение.

Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и основанието, на което се налагат санкциите. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения 2

АУАН или до нищожност на издаденото НП. При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на

1) по чл.104А от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно АНО му наложил административното наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП;

2) по чл.6, т.1 от ЗДвП за което правилно и законосъобразно АНО му наложил административното наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и

3) по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно АНО му наложил административното наказание „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Относно извършените нарушения и законосъобразността на наказанията:

По чл. 104а ЗДвП според който „на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му“, а възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения са бланкетни и неоснователни. В АУАН и НП нарушението е описано от обективна страна, като са посочени всички съставомерни признаци, като нарушението е подведено под съответната правна норма, а именно чл. 104а ЗДвП. Съдът приема, че извършването на нарушение от жалбоподателя е безспорно установено. Съгласно чл.

189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял. С поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност по реда на чл.183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Предвиденото административно наказание за това нарушение е във фиксиран размер от 50 лв., поради което липсата на мотиви относно индивидуализацията на наказанието не съставлява процескуално нарушение. чл.6, т.1 от ЗДвП, който гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на червен сигнал на светофарната уредба е посочено в чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, а именно: червена светлина – означава „Преминаването е забранено“.

Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, 3 ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Това задължение не е било изпълнено от жалбоподателя, тъй като категорично се установи, че управляваният от него автомобил е навлязъл в кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „2-ра“ при червен сигнал на светофарната уредба, при това използвайки и па непозволен начин мобилен телефон, с което допълнително е намалил бдителността си на пътя, респективно по трудно фокусиране и предприемане неадекватни маневри при неочаквана поява на непредвидена ситуация на пътното платно. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи, а този не е такъв. Дори жалбоподателят да се е разсеял и да не е извършил деянието умишлено, то същото се явява извършено при форма на вината непредпазливост, тъй като водачът обективно е могъл и е бил длъжен да види, че свети червен сигнал на светофарната уредба и не трябва да навлиза в кръстовището, но въпреки това не го е направил и е преминал на червен сигнал. Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, предвиждащ глоба от 100 лева за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Наложената глоба е във фиксиран размер, поради което съдът не може да я изменя.

Относно приложението на чл.28 от ЗАНН съдът намира, че макар и всяко едно от посочените нарушения да са формални, то не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН:

Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Съгласно действащата нормативна уредба към датата на съставяне на АУАН и НП водачът на моторно превозно средство е длъжен да свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория носи и контролен талон към него. След изм. обн. в ДВ бр.

67 от 2023 г. от, разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.1 на ЗДвП отпадна изискването да се носи контролен талон към СУМПС.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в частта му по отношение на установените нарушения на чл.104а и чл. 6, т.1 от ЗДвП, и наложените глоби съответно по реда на чл.183, ал. 4, т. 6 и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, като в честта му относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – отменено.

Нито жалбоподателят, нито въззиваемата страна претендират разноски, поради което съдът 4 не се произнася по въпроса за разноските по чл.68д от ЗАНН.

Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-4332-003568 от 18.03.2022г., издадено от началник е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5