Решение № 974 от 18.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100501646 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№

24284/12.06.2024г. на БРС от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:

812115210, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. "Победа", ул.

“Генерал Владимир Вазов” № *, сграда “Метални панели и конструкции”, представлявано от Цветан Мирчев, чрез адв. Ад.Манова – САК, против решение № 930/15.05.2024г., поправено с решение № 1880/18.09.2024г. и двете по гр.д.№ 836/2024г. на БРС, в частта, с която е признато за незаконно и отменено извършеното с Акт за прекратяване на трудово правоотношение № 9200000091/13.12.2023год. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД уволнение на Й. П. К., от гр. Б., ж/к „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН: **********, като дружеството е осъдено да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, до изтичане на срока по трудовия й договор, ведно с лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и д.т. и разноски по делото.

Твърди се във въззивната жалба, че решението не е правилно в 1 обжалваната част, понеже за уволнението на въззиваемата не е необходимо да бъдат излагани каквито и да е аргументи и обосновка, в хипотезата на чл.328, ал.2 КТ. На следващо място се въвежда твърдение, че К. не е останала без работа, понеже била назначена на длъжност „старши финансов инспектор“ към АДФИ, ето защо не й се дължи обезщетение за оставане без работа.

Ангажира доказателства. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, не претендира разноски.

Въззиваемата Й. П. К. оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Ж. Бойчев. Поддържа правилност на постановеното решение и моли за потвърждаването му. Претендира разноски. Оспорва въведеното с въззивната жалба доказателствено искане, като съдът не е допуснал нови доказателства в настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.

Районният съд е разгледал искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Й. П. К., чрез адв. Ж. Бойчев, против “Водоснабдяване и канализация” ЕАД - гр.Бургас, с предявени искове за отмяна на наложеното с Акт за прекратяване на трудово правоотношение № 9200000091/13.12.2023год. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД уволнение на Й. П. К., поради сключване на договор за управление – основание по чл.328, ал.2 КТ, възстановяване на служителката на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа. Твърди, че е незаконосъобразно. Оспорва наличието на валидно сключен договор за управление, като се позовава на пороци при избора на членове на Съвета на директорите на „ВиК“ ЕАД - гр.Бургас и съответно – на Изпълнителен директор на дружеството. Оспорва правомощието на избрания Изпълнителен директор да извършва уволнения по цитирания законов текст в периода до провеждане на конкурс. Освен това твърди, че договорът за управление не е 2 одобрен от членовете на Съвета на директорите, въвежда оплаквания за нарушение на Закона за публичните предприятия, както и наличието на бизнес-план, който да обоснове смяна на ръководния екип. Твърди и че К. не е заемала ръководна длъжност, ето защо е незаконосъобразно да бъде уволнена на основание чл.328, ал.2 КТ. Ангажира доказателства и претендира разноски.

Ответното дружество “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас, представлявано от Изпълнителния директор инж.Цв.Мирчев, чред адв. А. Манова – САК, оспорва предявените искове в депозирания в срока и по реда на чл.131 и сл. ГПК отговор против исковата молба. Поддържа, че правото на работодателя за уволнение на соченото основание е законосъобразно упражнено. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, ангажира доказателства. Претендира разноски.

За да се произнесе по спорните въпроси, съдът подробно се запозна с ангажираните доказателства и установи следното:

Видно от приложения на стр.35 по гр.д.№ 836/2024г. БРС трудов договор, въззиваемата е била в срочно трудово правоотношение с въззивника, считано от 16.02.2022г. до 31.12.2023г., назначена като „ю.“ на 0.5 бр. при условията на чл.110 КТ – ТД за допълнителен труд при същия работодател.

Не се спори, че с цитирания по-горе Акт на Изпълнителния директор на въззивното дружество трудовото й правоотношение е прекратено предсрочно, като е постановено изплащане на обезщетение за 15 дни по реда на чл.220 КТ – поради неспазено предизвестие.

За основание за прекратяването му е посочено като номер на разпоредба от КТ текстът на чл.334, ал.1 КТ, който регламентира прекратяване на трудови правоотношения за допълнителен труд, стажуване и др.

В мотивната част на заповедта, обаче, е посочено, че уволнението е поради сключване на договор за управление, т.е. посочена е хипотезата на чл.328, ал.2 КТ и страните не спорят, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено именно след избора на нов Съвет на директорите на дружеството и на нов Изпълнителен директор. Ето защо съдът приема, че това е релевантното основание за постановяване на акта за уволнение на въззиваемата.

3

За да прецени законосъобразността на акта, съдът извърши проверка на наличието на законовите условия за упражняване на правото.

На първо място съобрази функцията на уволненото лице, а именно – ю..

Съгласно чл.3, ал.1 от НАРЕДБА за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията: „Длъжностите в администрацията са:1. ръководни; 2. експертни; 3. Технически“.

Съгласно цитираната Наредба, „чл.4 (1) Ръководните длъжности в администрацията са посочени в длъжностни нива от 1 до 8 включително с наименование "ръководно ниво" - 1, 2, 3А, 3Б, 3В, 4А, 4Б, 5А, 5Б, 6А, 6Б, 7А, 7Б и 8 включително.

(2) Експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции са посочени в длъжностни нива от 5 до 12 включително с наименование "експертно ниво" - 1А, 1Б, 2, 3, 4, 5, 6, 7 включително, и "ниво стажант".

(3) Експертните длъжности със спомагателни функции са посочени в длъжностни нива от 11 до 13 включително с наименование "ниво специалист" - 1, 2, 3 включително, и "ниво сътрудник".

Видно от приложения трудов договор, сключен с К., тя е назначена на длъжност „ю.“, код по НКПД 26117021, категория персонал „ специалисти“, т.е. може да се направи обоснован извод, че не попада сред лицата, заемащи ръководни длъжности в предприятието и само на това основание постановеният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Като е стигнал до същия извод, макар и по други мотиви, районният съд е признал за незаконно и отменил уволнението, присъдил е обезщетение на въззиваемата за оставане без работа за посочения в диспозитива период, ведно с лихвата за забава, считано от 09.02.2024г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Поради срочния характер на трудовия договор въззиваемата не е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

При описаното, обжалваното решение законосъобразно и следва да бъде потвърдено. се явява правилно и

В полза на въззиваемата страна се следват разноските за настоящата инстанция в размер на 1200лв.

4

Мотивиран от горното БОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 930/15.05.2024г., поправено с решение № 1880/18.09.2024г. и двете по гр.д.№ 836/2024г. на БРС в обжалваните части.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: 812115210, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. "Победа", ул. “Генерал Владимир Вазов” № *, сграда “Метални панели и конструкции”, представлявано от Цветан Мирчев, да заплати на Й. П. К., от гр. Б., ж/к „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН: ********** направените в тази инстанция разноски в размер на 1200лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5