Решение № 357 от 18.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. ***, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20244430201216 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. З. А., от с. ***, обл. ***, ЕГН:********** против НП № 23-0938-003134/10.10.2023 на Началник група в ОДМВР – гр. ***, сектор „Пътна полиция“ ***, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на жалбоподателя В. А., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 23, ал.

1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно. Счита, че е противозаконно да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, тъй като липсват, каквито и да е доказателства.

Моли съда да постанови решение, с което да го отмени наложеното наказание с НП.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се 1 явява лично и се представлява от адв. Ч.- АК-гр.***. В депозираната до съда жалба, моли съда да отмени обжалваното НП,тъй като не е участник в ПТП.

Ответникът по жалбата Началник група в ОДМВР – гр. ***, сектор „Пътна полиция“ - ***, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

С изпращане на административно-наказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без последствие и потвърждаване на наложените наказания.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна ,но не по посочените в нея възражения.

Видно от представеният по делото АУАН Серия GА № 1075462/21.09.2023г., че на същата дата в 13.30 часа в гр. ***, на кръстовището образувано от ул. „Българска Авиация“ и ул.

„Кара Кольо“, с посока на движение към бензиностанция „Лукойл“, като водач на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.

№ ***, управлявайки горепосоченото МПС и при неспазване на необходима дистанция удря в задната част намаляващия скоростта пред него товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.

№ ***, с което реализира ПТП с материални щети. Напуска мястото на ПТП като не уведомява съответната служба за контрол на МВР.

С което виновно е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП – водачът на пътно превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато намали скоростта или спре рязко и чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП – участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП.

2

С обжалваното понастоящем наказателно постановление, на жалбоподателя В. А. е наложено наказание на основание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, за това че на 21.09.2023г. в 13.30 часа в гр. ***, на кръстовището образувано от ул. „Българска Авиация“ и ул. „Кара Кольо“, с посока на движение към бензиностанция „Лукойл“, като водач на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***, управлявайки горепосоченото МПС и при неспазване на необходима дистанция удря в задната част намаляващия скоростта пред него товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.

№ ***, с което реализира ПТП с материални щети. Напуска мястото на ПТП като не уведомява съответната служба за контрол на МВР.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите С.

П. Н. /актосъставител/ и Л. К. Н. /свидетел по съставянето на АУАН/. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че същите са изпълнявали служебните си задължения, като на посочената в акта дата са получили сигнал от ОДЧ за възникнало ПТП в гр. ***, на ул. „Българска Авиация“, с посока на движение към бензиностанция „Лукойл“. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Н. и Н., които пресъздават своите възприятия при посещение на пътнотранспортното произшествие и снемане обяснения от свидетелите на ПТП. За установеното нарушение свидетелят С. П. Н. съставил АУАН на жалбоподателя В. З. А., за нарушения на чл. 23, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП в присъствието на свидетеля Г. Любенов Х. очевидец и участник в ПТП-то и св.Л. К. Н.служител в сектор ПП –неочевидец на ПТП-то. Така 3 установената фактическата обстановка се установява показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.

Показанията на свидетелите са последователни и логични, и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

От друга страна по делото не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на свидетелите,доколкото същите установяват , установената и описана от тях в АУАН и НП фактическа обстановка.Разпитан е и като свидетел Г. Р. Х.,които твърди пред съда че чул клаксон и като се обърнал видял жалбоподателят А. ,които бил спрял от него на 20 см от задна лява гума от автомобила управляван от баща му.,видял как той включил скоростният лост и след като потеглил се блъснал в неговата кола,ожулил му калника,като жалбоподателят продължил с автомобила си към КАТ***.Като твърди,че не е сигурен че жалбоподателят е видял че го е ожулил. Настигнал го на около километър и го спрял,след това дошли и органите на полицията.Всичко това и органите на КАТ преповтарят от разказаното им от св. Г.Х.. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената административно наказателна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА,но не 4 поради изложените в нея мотиви..

Същественото при производството от административно наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Районен съд *** намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите Н. и Н. не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя 5 нарушения.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Н.и св. Н. се установява, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписания като свидетел по акта Х. е с пострадалия автомобил при пътно транспортното произшествие , а св. Н.,другата свидетелка при съставяне на АУАН е полицейски служител и също не е очевидец,въпреки че на място най-вероятно е имало други свидетели които са очевидци.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП,какъвто е св. Г.Х. актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Посочените в акта свидетели единият св.

Н. е служител на Пътна полиция *** ,която не е очевидец, а другият е участник в ПТП- Х. което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП изцяло като незаконосъобразно.

6

Съдът стигна до извода, че не се доказа по категоричен начин от обективна и субективна страна, жалбодателят да е извършил нарушението по чл.23 ал.1 от ЗДвП. Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно обстоятелствата, въз основа на които се основава то не отговарят на обективната действителност. АУАН е съставен от лица ,които не са очевидци на извършеното нарушение.В тази посока са и показанията на актосъставителя Н. , който заявява,че на място са установили само единия автомобил, а другият водач на МПС е извикал по телефона полицейските служители и сам настигнал жалбоподателят като го е накарал да се върне на място. Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП, че единият водач е участвал в него, че са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче нито механизмът на сблъсъка, нито че жалбоподателят е извършител нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП.

Следва да се отбележи, и че посочената като санкционна норма - чл. 179, ал. 2 пр.2 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи който поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/. В случая са налице множество хипотези, следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1т5 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.