Решение № 432 от 03.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Николета Н. Венкова като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20241110208959 по описа за 2024 година Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена жалба от „АТМИКС БЕТОН“ЕООД, представлявано от управителя М.А.А., чрез АД „Л. и партньори“, чрез адв. Кр. А. срещу електронен фиш (ЕФ) №8504405886 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) на Агенция „Пътна инфраструктура” (А „ПИ“), с което на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин лева) лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на ЕФ, по аргумент, че такъв не може да се издава по чл.179, ал.3б от ЗДвП, по смисъла на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чл.167а, ал.4 от ЗДвП не е правна норма с административнопроцесуален характер, а и до влизане в сила на ЕФ е влязла разпоредба, която предвижда поблагоприятно третиране, а именно чл.10б, ал.7 от ЗП, съгласно, която при заплащане на таксата в срок до 14 дни от получаване на уведомление по ал.8, не се образува административнонаказателно производство, липсвали данни за издателя на акта, поради което не можела да се направи преценка за неговата компетентност, позовава се на липса на задължителни реквизити в ЕФ, словесно описание на нарушението, неуточнено изпълнително деяние, не е 1 издаден по образец, съответстващ на дата на извършване на нарушението, не са спазени давностните срокове за издаването му, същият не се ползвал с доказателствена сила, не били посочени идентифициращи данни за техническото устройство, с което е установено нарушението, за да може да се установи дали е било изправно към момента на това установяване, респ. дали е било възможно да бъде манипулирано, нарушаване на принципа за пропорционалност. Претендират се сторените по делото разноски.

За жалбоподателя редовно призован не се явява процесуален представител.

Депозирани са писмени становища от процесуален представител на жалбоподателя, касаещо и развиване на мотиви по същество. С първото се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв. с ДДС.

За органа издал наказателното постановление се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за оставянето й без уважение като неоснователна и недоказана и за потвърждаване като правилен и законосъобразен на процесния електронен фиш. Претендират се разноски в полза на А „ПИ“ за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Съгласно приложена справка собственик на пътно превозно средство (ППС): влекач *****, с ДК №***** е „АТМИКС БЕТОН“ЕООД, със законен представител управителя М.А.А..

„АТМИКС БЕТОН“ЕООД имал сключен тристранен договор №24548 от 14.05.2020 г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с „Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Съгласно приложение към същия са описани ППС-тата, които са включени към 02.01.2022 г., сред които и това с ДК №*****.

Приложена е фактура №04251333257 за заплащане на такси към „А1 – България“ ЕАД за м. януари 2021 г.

Издаден бил ЕФ №8504405886 от А „ПИ“за това, че на 12.01.2021 г., в 12:50 часа е установено нарушение с пътно превозно средство – влекач *****, с ДК №*****, с техническа допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, евро 6 D, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща техническа допустима 2 максимална маса на състава 44 000, в община Столична, за движение по път А-3, км 8+226, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена частично дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 от ЗП, тъй като за ППС-то има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, което е установено с устройство №20422, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3, км 8 + 226 в община Столична. Посочено е, че собственика, на който е регистрирано ППС/ползвателят е „АТМИКС БЕТОН“ЕООД.

Към ЕФ са приложени статични изображения във вид на снимков материал, касаещ конкретното ППС с неговата табела с регистрационен номер, датата и часа.

От наказващия орган е приложен доклад от електронната система, съдържащ информация за ППС, с ДК №*****, в които са вписани техническите характеристика на същото и неговия собственик, както и статични изображения във вид на снимков материал за ППС, с ДК №*****.

Съгласно справка за СКТ 20422 същото е позиционирано на път А-3, тунел „Мало Бучино“, посока намаляващ км 8-226.

Приложен е протокол за установяване годността за приемане на дооборудване на съществуваща стационарна контролна точка от 07.02.2020 г., касаещ такава с посочен номер 2042.

Съгласно становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ Национално тол управление е, че след извършена проверка е установено, че за ППС, с ДК №***** за датата на нарушението има тол декларация за сегмента на рамката, но тя е за ППС с технически допустима маса над 12 т. с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав над 12 т. с 5 оси, поради което декларираната категория е по-малка от заснетата и нарушението е отчетено коректно.

С решение от 21.11.2024 г. на СЕС, VI състав по направено преюдициално запитване от АС-Хасково по дело №С-61/23 г. е, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на 3 определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г. относно изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително, ако е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.

С решение по протокол №28765/21 г. от 09.09.2021 г. на УС на А „ПИ“ са утвърдени образци на електронни фишове на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, като със същото е оправомощен и. д. председател на УС на А „ПИ“ да подпише заповедта. Със Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на и. д. председател на УС на А „ПИ“ са утвърдени образците на електронните фишове.

Приложена е история на обработката, от която се установява, че ЕФ е подписан на 05.12.2023 г.

Съдът цени писмените доказателства като пълни и непротиворечиви, поради което е безпредметно тяхното обсъждане поотделно.

От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от ЕФ, което е станало на 08.03.2024 г., а жалбата е подадена по пощата чрез наказващия орган на 21.03.2024 г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е основателна, не само по изложените в нея причини, поради следното:

Съдът като взе предвид приложимите правни норми и доказателствата по делото следва да отчете следното:

Несъмнено е установено, че дружеството-жалбоподател е ползвател на процесното ППС.

Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на 4 пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Видно от изготвения доклад, плащане за процесното ППС, което е състав с ремарке, е постъпило в по-малък от дължимия размер, затова и се твърди, че частично не е заплатена дължимата пътна такса. Извън предмета на доказване е поради какви обстоятелства такса в дължимия размер за ППС-то не е заплатена.

Но не са представени доказателства, че ППС-то се е движело по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както се твърди в ЕФ, а именно: път А-3, намаляващ км 8 + 226 в община Столична. Статичното изображение е без посочено място на заснемане на ППС-то, респективно данни за географско положение, а само неговата табела с регистрационен номер, датата и часа. Настоящият съдебен състав счита, че липсват по делото доказателства, установяващи по несъмнен начин точното място на извършване на административното нарушение. Не са приложени доказателства относно пътния участък, както и техническата и нормативна документация, удостоверяваща факта, че се касае за установено административно нарушение на въведен в експлоатация път А-3, както се твърди в ЕФ и то точно за посочените километри 8+226, намаляващ, от същия.

Ето защо не се приема от настоящия съдебен състав, че е осъществен състава на вмененото нарушение, тъй като не се доказа конкретното място на твърдяното административно нарушение, което е от съществено значение за определяне състава на същото, тъй като е елемент от твърдяното нарушение.

Поради което ЕФ се явява незаконосъобразен.

В хода на административнонаказателното производство също се установиха допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на атакувания ЕФ и се изразяват в следното:

На първо място се установи, че дружеството-жалбоподател е собственик на 5 процесното ППС, но това обстоятелство не е вписано в атакувания ЕФ. Касае се за съществено обстоятелство. Административнонаказаващият орган е бил наясно с този факт, тъй като е разполагал с данни за собственика, но не го е отразил коректно в издадения ЕФ.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът, респективно, ако в свидетелството е вписан ползвател, както е в процесния случай, е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата, действала към момента на твърдяното нарушение, на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.

1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв, а ако е юридическо лице собственикът или ползвателя, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв. Според чл.10б, ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и за него е важало задължение за заплащането на ТОЛ такса. Според чл.10, ал.1, т.2 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите 6 характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В нормата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, действала към момента на твърдяното нарушение, е предвидено, че ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата му се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, действала към момента на твърдяното нарушение, която е в размер на 2500 лв.