Решение № 2840 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2840 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Стойчо Попов като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20231100500372 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „С.в.“ АД срещу Постановление за разноски от 25.10.2022 г. по изпълнително дело (ИД) № 20228510402535 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, район на действие Софийски градски съд (СГС).

В жалбата се поддържа, че обжалваното постановление е неправилно.

Твърди се, че ЧСИ не се е произнесъл по направеното искане да се посочи сумата от 24,00 лв., начислена на основание т. 31 от ТТРЗЧСИ, не се е произнесъл по възражението срещу начисляването на сумата в размер на 18,00 лв., нито относно искането за преизчисляване на дължимата пропорционална такса. Сочи се, че задълженията по ИД са платени на 20.09.2022 г., като приетият за събиране в изпълнителното производство хонорар е оспорен като прекомерен, оспорено е възлагането в тежест на длъжника и на следните разноски – 18,00 лв. за налагане на запор и 24,00 лв.

– допълнителни разноски. Излагат се доводи, че посочените разноски не се дължат, тъй като длъжникът е платил задължението си на деня, следващ този на получаване на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ). Сочи се, че поради тази причина не се е налагало предприемането на изпълнителни действия, а и такива реално такива са извършвани. По отношение на таксата от 24,00 лв. ЧСИ не е издал документ на длъжника по Закона за счетоводството. Ето защо моли СГС като контролираща съдебна инстанция да отмени обжалваното постановление, като намали разноските за адвокатско възнаграждение, да изключи възлагането в тежест на длъжника таксата от 1

18,00 лв. за налагане на запор и тази от 24,00 лв. за допълнителни разноски и да преизчисли дължимата пропорционална такса.

В 3-дневния срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД, с което се изразява становище за нейната недопустимост, евентуално за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени във възражението. В тази връзка моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, възражението на насрещната страна, мотивите на частния съдебен изпълнител и доказателствата по делото, прие следното:

Изпълнително дело № 20228510402535 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, е образувано по молба с вх. № 87266/14.09.2022 г. от взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД, чрез пълномощник адв. М.Л., въз основа на Изпълнителен лист от 15.11.2021 г., издаден по ГД № 31905 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС) срещу длъжника „С.в.“ АД за сумите от 300,00 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в полза на адв. К.Б. за оказана на ответника безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.

С молбата по чл. 426 от ГПК взискателят е възложил на съдебния изпълнител да предприеме следните изпълнителни действия по отношение имуществото на длъжника – наложи запор на движими вещи, възбрана върху недвижими имоти и запор на дружествени дялове. Към молбата са приложени следните документи: изпълнителен лист (ИЛ) от 15.11.2021 г.; Договор за цесия, сключен на 30.11.2021 г. между К.И.Б. като цедент и „Ф.С.М.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД като цесионер, с който цедентът е прехвърлил на цесионера сумата по посочения изпълнителен лист; пълномощно, с което взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД и „Д.А.“ упълномощават АД „Нота бене“ чрез адв. М.Л. да ги представлява в изпълнителното производство, ведно със споразумение за адвокатско възнаграждение, в което е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 400,00 лв., платимо по банков път по сметка на довереника; уведомление за извършената цесия от К.Б. до „С.в.“ АД; документ за внесена такса за издаване на ИЛ; платежно нареждане от 14.09.2022 г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.; платежно нареждане от 14.09.2022 г. за заплатени авансови такси в полза на ЧСИ М. Петков в размер на 69,00 лв.

С Постановление от 14.09.2022 г. ЧСИ М.П. е приел следните разноски по ИД: 24,00 лв. за образуване на ИД по т. 1 от Тарифата; 6,00 лв. за извършване на един брой справка по т. 3 от Тарифата; 24,00 лв. по т. 5 от Тарифата за ПДИ; 18,00 лв. за налагане на един брой запор по т. 9 от Тарифата; 85,07 лв. пропорционална такса по т. 26 от Тарифата; 24,00 лв. за допълнителни разноски по т. 31 от Тарифата; 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

2

До длъжника е изготвена ПДИ с изх. № 52944/14.09.2022 г., връчена на същия на 19.09.2022 г., с посочване на дължимата сума в общ размер на 889,98 лв., от които 300,00 лв. дължими по ИЛ, 408,91 лв. за разноски по ИД, 181,07 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 28.09.2022 г.

На 20.09.2022 г. по сметка на ЧСИ в изпълнение на дълга по делото длъжникът е наредил доброволно дължимата сума в общ размер на 889,98 лв.

С отговор на ПДИ с вх. № 91061/26.09.2022 г. длъжникът е заявил, че е заплатил задълженията по ИД на 20.09.2022 г., моли да получи информация какви такси са включени в сумата от 24,00 лв. по т. 31 от Тарифата и да му бъде предоставен документ по Закона за счетоводството, като в противен случай оспорва включването на тази сума в приетите разноски. Оспорено е включването на сумата от 18,00 лв. по т. 9 от Тарифата и сумата от 408,91 лв. за адвокатски хонорар, а в тази връзка да бъде преизчислена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата.

С молба от 27.09.2022 г. взискателят е възложил на съдебният изпълнител извършването на следните действия: изпращане на ПДИ на длъжника; оттегля се искането за прилагане на изпълнителните способи, посочени в молбата за образуване на ИД; определя способ за изпълнение единствено запор на вземания на длъжника по открити на негово име банкови сметки; моли да бъдат събрани допълнително 5,00 лв. за ДТ за издаване на ИЛ, 0,91 лв. за банков превод за ДТ за ИЛ, 3,00 лв. за банков превод на таксата към ЧСИ и 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението (отговор на ПДИ) на длъжника от 26.09.2022 г. относно разноските в изпълнението.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и при наличие на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Плащането на уговореното адвокатско възнаграждение е извършено съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – в договора е вписан начина на плащане – по банков път и е представено доказателство за това.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл.

433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

При положение, че в конкретния случай липсва изложение от страна на жалбоподателя, а и по делото не са приложени доказателства в тази посока, 3 настоящият състав приема, че не е налице някое от изключенията по цитираната разпоредба, поради което в тежест на длъжника следва да се възложат и сторените по изпълнителното дело разноски.

При проверка законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и намира следното:

Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изчерпателно и лимитативно изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, в това число и разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл.

78, ал. 5 от ГПК е поместена в Част първа „Общи правила“, която на общо основание намира приложение касателно целия граждански процес, включително изпълнителното производство. В посочената разпоредба (чл. 78, ал. 5 от ГПК) е предвидена възможност за страната, в случай, че заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

При проверка за законосъобразността на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до посочения от жалбоподателя минимум от 200,00 лв., във връзка с приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира следното.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. Съдът съобрази, че в рамките на изпълнителния процес освен първоначалната молба по чл. 426 от ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. На следващо място цялото вземане по делото, съответно и на посочено в ПДИ, е заплатено доброволно от длъжника в срока за доброволно изпълнение и то още в деня, следващ този на връчване на ПДИ. А след събиране на цялото вземане в срока за доброволно изпълнение не се налага извършването на следващи процесуални действия от процесуалния представител на взискателя, свързани с принудителното изпълнение. Горното обуславя извод, че в разглеждания случай изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от НМРАВ в размер на 200,00 лв., но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

Въззивният съд намира за недължима таксата по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18,00 лв. с вкл. ДДС за налагане на запор. По изпълнителното дело липсват данни за наложени запори, а длъжникът не отговаря за разноските на 4 взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени (по арг. от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК). Заплатените от взискателя на ЧСИ такси за действия, които не са реално извършени, подлежат на връщане на взискателя, тъй като са недължимо платени, респ. същите не следва да се възлагат в тежест на длъжника и да се събират от него.

Идентично е положението и с таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв. с вкл. ДДС. Никъде не е посочено за какви точно действия се дължи същата. Съгласно т. 31 от ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: а) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; б) банкови такси и комисиони; в) осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; г) транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; д) вещи лица; е) пазачи; ж) преводачи и тълковници; з) премахване, унищожаване и запечатване на вещи; и) придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; к) (нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Действително допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството, което условие в настоящия случай е изпълнено. Но по делото липсват данни за реално извършване на някое от действията, за които се дължат разноските по т. 31 от ТТРЗЧСИ. Извършване на такива действия не се и твърди.