Определение № 1157 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1157 гр. София, 03.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601451 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на упълномощения защитник на обв. А.

П. – адв. Г. Д. срещу определение № 3269/ 15.10.2024 г. на Софийски градски съд (СГС), НО, 2 с-в постановено по н.ч.д.№ 5 388/2024г. по описа на съда, с което е отменено постановление на Софийска градска прокуратура (СГП) от 09.07.2024 г., с което наказателното производство по ДП № 954/2023г. по описа на 04 РУ[1]СДВР, пр.пр. № 10842/2023 година на СГП е частично прекратено на осн. чл.

243, ал. 1, т. 2 от НПК по отношение на обв. А. М. П. и обв. К. С. М. за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4, пр. 2, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК и досъдебното производство е изпратено по компетентност на Софийска районна прокуратура (СРП) за продължаване на разследването за извършено от двамата обвиняеми престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Във въззивната частна жалба от адв. Д. се оспорва единствено процесуалната възможност на СГС да интервенира по реда на чл. 243, ал.5 от НПК върху прокурорския акт от 09.07.2024г. В тази насока се посочва, че в д.п. са привлечени в качеството на обвиняеми лица А. М. П. и К. С. М. за извършено от тях престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4, пр. 2, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК, като в хода му наблюдаващият прокурор от СГП е преценил, че първоначалното обвинение е било неправилно и е налице съществено изменение на фактическите обстоятелства, което налага ново привличане на обвиняемите за по – леко престъпление, предопределящо и промяна на родовата подсъдност, поради което и издал постановлението от 09.07.2024г.

1

Защитникът акцентира, че прокурорът в т.1 от акта си е допуснал процесуална грешка, посочвайки, че наказателното производство се прекратява на осн. чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, защото разследването по делото не е завършило, а продължава. Именно затова и на осн. чл. 225 от НПК наблюдаващият прокурор в т.2 от постановлението от 09.07.2024г. е дал указание на разследващите органи, че следва да се повдигне ново обвинение на двамата обвиняеми и го е изпратил под надзора на СРП. В този смисъл адв. Д. намира, че пострадалият Ж. неправилно е атакувал постановлението на СГП пред СГС, а е следвало да прибегне до визирания в чл. 200 от НПК ред за обжалването му пред по – горестоящата прокуратура. Оттам и защитникът заключава, че неправилно СГС се е произнесъл по законосъобразността на прокурорския акт, вместо да остави жалбата без разглеждане и да я препрати на Софийска апелативна прокуратура по компетентност, констатирайки, че с атакувания прокурорски акт не се прекратява наказателното производство, а се прекратява частично едно първоначално (работно) обвинение, тъй като се настъпили нови основания, довели до съществено изменение на фактическите обстоятелства. Предвид изложеното адв. Д. прави искане до САС да отмени определението на СГС като незаконосъобразно.

Срещу така постъпилата въззивна жалба е постъпило писмено възражение от адв. В.Т. - повереник на пострадалия Т. Ж., в което се излагат съображения за нейната неоснователност. В подкрепа на тезата си адв. Т. сочи, че във въззивната частна жалба не се сочат конкретни аргументи и твърдения за неправилност на съдебния акт на СГС , който е изложил ясни и подробни мотиви относно неоснователността на постановеното от прокурора частично прекратяване на наказателното производство.

На следващо място адв. Т. обоснова наличието на правен интерес на неговия доверител от обжалване на прокурорското постановление с доводите, че двамата обвиняеми са привлечени в това качество именно за престъплението, за което е постановено прекратяване на наказателното производство и на следващо място – с ясно изразената от прокурора воля за прекратяване на производството на осн. чл. 243, ал.1, т.2 от НПК. Моли се САС да потвърди определението на СГС.

Настоящият съдебен състав намери, че въззивната частна жалба е процесуално допустима, но неоснователна.

Единственият релевиран довод от страна на жалбоподателя касае процесуалната допустимост на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК в конкретния случай. Този състав на САС счита, че са налице процесуалните предпоставки за упражняване на особения съдебен контрол върху постановлението от 09.07.2024 г.на прокурора от СГП, визирани в чл. 243, ал.4, вр. ал.1 от НПК. Съществен факт с процесуално значение е обстоятелството, че П. и М. са привлечени в качеството на обвиняеми за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4, пр. 2, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал.

1 от НК, в конструкцията на което ( според постановленията от 09.06.2023г. за 2 привличане на обвиняеми – л.л 20 и 23 от д.п.) по недопустим начин са описани две отделни престъпления – по чл. 142 от НК (отвличане) и по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК (средна телесна повреда), като причинената на Ж. средна телесна повреда вместо да бъде отграничена от предхождащото във времето негово насилствено преместване в пространството със самостоятелна правна квалификация, е включена при фактическото обосноваване на квалифициращия признак по чл. 142, ал.3, т.4 от НК ( деянието е извършено по опасен за здравето на пострадалия начин). По принцип този квалифициращ признак се отнася към механизма на осъществяването на отвличането и дефинитивно не е възможно да бъде свързан с последващите преместването в пространството на жертвата нейни телесни увреди, изпълващи самостоятелен състав на престъпление срещу личността по глава ІІ, раздел ІІ от НК.

Именно този изначален процесуален порок на обвинението се е опитал да отстрани прокурора по реда на чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, считайки, че в тази му част ( относно отвличането) обвинението е недоказано, а по отношение на причинената средна телесна повреда на Ж. са налице предпоставки за продължаване на наказателното преследване спрямо обвиняемите П. и М.. В този ред на мисли, частично прекратеното обвинение за престъплението по чл. 142, ал. 3, т. 4, пр. 2, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК, по начина по който е формулирано понастоящем, неминуемо обхваща и фактите, свързани с нанесената средна телесна повреда на пострадалия от страна на двамата обвиняеми. Именно затова за пострадалия Ж. бил налице правен интерес да инициира съдебен контрол върху прекратителния акт на прокурора, тъй като последният обхваща обвинение за престъпление, включващо във фактическата си част признаците на две отделни престъпни прояви. Не е споделяем развития във въззивната частна жалба довод на адв. Д., че с процесното постановление от 09.07.2024 г. прокурорът от СГП всъщност е процедирал по чл. 225 от НПК, тъй като липсва „ново привличане на обвиняем“ по см. на цитираната разпоредба или инициатива на разследващия орган за необходимост от подобно изменение на обвинението. Не е приложима и разпоредбата на чл. 243, ал.9 от НПК, изискваща както тъждественост на деянието, така и формално ново привличане на обвиняем за него. Ето защо и въззивният съдебен състав намери, че правилно СГС, НО, 2 с-в е разгледал по реда на чл. 243, ал.5 и сл. от НПК постановлението на СГП от 09.07.2024 г., с което наказателното производство по ДП № 954/2023г. по описа на 04 РУ[1]СДВР, пр.пр. № 10842/2023 година на СГП е частично прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

В иницииращия настоящото производство документ не се съдържат твърдения и възражения, свързани с правилността на първоистанционния съдебен акт. Въпреки това по силата на служебното начало, САС провери законосъобразността на определението на СГС от 15.10.2024 г. и на тази плоскост. При тази дейност въззивният съдебен състав също счете, че първостепенният съд правилно е приел 3 атакувания пред него прокурорски акт за необоснован – изцяло декларативно и без извършен доказателствен анализ на събраните в д.п. доказателства представителят на държавното обвинение е счел обвинението за отвличане за недоказано; на свой ред съставът на СГС е извършил свой фактически и доказателствен анализ на установеното до момента по д.п, като е изложил пространни и убедителни съображения относно процеса на формиране на вътрешното си убеждение по интересуващите делото данни и от кои източници на информация е приел за установени обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване. Настоящият съдебен състав не констатира нарушения при оценъчната дейност на СГС на събраните в д.п. доказателства – както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и в този смисъл проверяваният съдебен акт се отличава с висок съдържателен стандарт, изводим от детайлността и яснотата на изведените фактически и доказателствени изводи. Дадени са конкретни и с насоченост към разкриването на обективната истина по делото указания по разследването на прокурора.

Ето защо обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345, вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 2 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 3269/ 15.10.2024 г. на Софийски градски съд, НО, 2 с-в постановено по н.ч.д.№ 5 388/2024г. по описа на съда.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Преписи от определението да се изпратят на двамата защитници и на повереника.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4