Решение № 878 от 17.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20231110164814 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ за установяване на вземане за сумата от 25000 лева /предявена като частично вземане от 179284,42 лева/, представляваща главница по договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите, рег. № ... от 17.03.2022г., ведно със законната лихва от 09.02.2023г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 7285/2023г. по описа на СРС , 176 състав.

Ищецът твърди, че на 17.03.2022г. между страните е сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил ****“ с рег. № ****, при уговорена продажна цена 179284,42 лева без ДДС. Твърди, че ответникът – купувач се е задължил да заплати продажната цена чрез банков превод, но това не било сторено. Излага твърдения, че предишният управител на дружеството е извършил злоупотреба с имуществото, респ. е създал множество документи с невярно съдържание. В тази връзка отрича да е издавана фактура по продажбеното правоотношение, както и да е сключен договор за цесия между ищеца и „ФИРМА“ ЕООД.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен договор за покупко-продажба с предмет лек автомобил ****“ с рег. № ****, при уговорена продажна цена 179284,42 лева, но твърди, че представеният по делото договор не е автентичен и се различава 1 от действителния такъв. Излага, че във връзка с продажбата е издадена фактура № ....../17.03.2022г. Оспорва активната материална легитимация на ищеца, като излага твърдения, че на 07.04.2022г. получил уведомление за прехвърлено вземане, с което му е съобщено, че процесното вземането е прехвърлено от цедента „ФИРМА“ ЕООД на цесионера „ФИРМА“ ЕООД.

Впоследствие на 06.10.2023г. получил ново уведомление за цесия, с което бил уведомен, че процесното вземане е прехвърлено от цедента „ФИРМА“ ЕООД на цесионера „ФИРМА“ ЕООД. Оспорва иска като погасен поради плащане в размер на 56719,07 лева извършено на 22.03.2022 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите, рег. № ... от 17.03.2022г. на помощникнотариус К. Т., се установява, че на 17.03.2022 г. „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от управителя си Х.Б.П. е продал на „ФИРМА“ АД, представлявано от управителя си П.А.А. чрез пълномощника си М.Я.З. следния свой собствен лек автомобил – ****“ с рег. № ****, рама № ......, двигател ...., дата на регистрация 06.01.2022 г., за продажна цена 179 284,42 лева, платима от купувача по банков път. Съгласно т. 3 от договора владението върху автомобила се предава след сключване на договора за покупко-продажба в състоянието, в което се е намирал при неговия оглед, заедно с всички принадлежности, необходими документи и два броя ключове.

Приет е по делото и договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2022 г., с нотариална заверка на подписите, рег. № ... от 17.03.2022г. на помощникнотариус К. Т., сключен между същите страни, с направена добавка в съдържанието по отношение продажната цена - „без ДДС“, както и удостоверение, издадено от нотариус Л. Т.а с рег. № ... на НК, в което е посочено, че на 17.03.2022 г. е извършено вписване на договор за продажба на МПС, сключен между „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от управителя си Х.Б.П. и „ФИРМА“ АД, представлявано от управителя си П.А.А. за МПС лек автомобил – ****“ с рег. № ****, рама № ....., двигател .....

От приетата по делото справка от Т.Р. за актуално състояние по партидата на дружеството „ФИРМА“ ЕООД се установява, че на 25.03.2022 г. е вписана промяна в обстоятелствата – управителят Х.Б.П. е заменен с нов управител В.Й.Т., заявление за което е подадено на 21.03.2022 г.

Приета е по делото фактура № ....../17.03.2022 г. с издател „ФИРМА“ ЕООД и получател „ФИРМА“ АД с основание „продажба на употребяван лек автомобил ****“, с рама .......“ на стойност 215141,30 лева с ДДС с посочена банкова сметка за плащане.

Прието е по делото платежно нареждане, с което на 22.03.2022 г.

„ФИРМА“ АД е наредило по банкова сметка с посочен получател „ФИРМА“ ЕООД сумата 56719,07 лева с основание „покупка на *** ......., частично 2 плащане“.

Приет е по делото договор за цесия от 14.03.2022 г., по силата на който „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от управителя си Х.Б.П. е прехвърлило на „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от управителя си Х.Б.П. следните свои вземания: вземане по фактура № ....../17.03.2022 г. със сума за погасяване в размер на 215141,30 лева. Съгласно чл. 2 от договора цесионерът придобива вземанията срещу цена от 215141,30 лева, платима в срок до 14.03.2022 г., а съгласно чл. 2, ал. 3 от договора плащането ще се извърши чрез прихващане. С анекс № 1 от 18.03.2022 г. към договора за цесия страните са се съгласили, че датата на сключване на договора за цесия е 17.03.2022 г. вместо посочената в него 14.03.2022 г., както и се променя клаузата в чл. 2, ал. 2 и срокът за заплащане на сумата да се счита до 17.03.2022 г. Към договора за цесия е съставено и пълномощно, с което „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от управителя си Х.Б.П. е упълномощило „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от управителя си Х.Б.П. да уведоми длъжника „ФИРМА“ АД за извършената цесия на 14.03.2022 г.

Прието е уведомление за събиране и цедиране на задължения от 07.04.2022 г., с което „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от управителя си Х.Б.П. уведомява „ФИРМА“ АД, че по силата на сключен договор за цесия с „ФИРМА“ ЕООД е придобило вземане в размер на 215141,30 лева и отправя покана за плащане по банкова сметка, открита в „****“ АД.

От приетата покана за доброволно изпълнение с изх. № 45346/06.10.2023 г. по изп. дело № 20238440403106 на ЧСИ С.Я. се установява, че ответникът „ФИРМА“ АД е поканен да заплати сумите, обективирани в изпълнителен лист от 13.06.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 7285/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, като ведно с поканата е връчено и уведомление за извършена продажба на вземане, с което процесните вземания са прехвърлени от ищеца „ФИРМА“ ЕООД на цесионера „ФИРМА“ ЕООД.

От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена се установява, че процесната фактура № ....../17.03.2022 г. не е осчетоводена в счетоводството на ищеца „ФИРМА“ ЕООД, нито е включена в дневника за продажбите към подадена от „ФИРМА“ ЕООД в НАП месечна справка-декларация по ЗДДС за м. март 2022 г. с вх. № ..../14.04.2023 г. От друга страна, експертът е установил, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на „ФИРМА“ АД с дата 17.03.2022 г., респ. е отразена в дневника на покупките за м. март 2022 г. и ответникът е ползвал данъчен кредит. Отразено е в заключението, че в счетоводството на ищеца „ФИРМА“ ЕООД няма постъпило и осчетоводено плащане, докато ответникът е осчетоводил частично плащане по процесната фактура на 22.03.2022 г. в размер на 56 719,07 лева, извършено посредством превод към банкова сметка с посочен получател „ФИРМА“ ЕООД в „****“ АД, с IBAN: ****. В открито съдебно заседание, експертът е допълнил заключението си като е посочил, че след 3 извършена от него проверка е установил, че банковата сметка, по която е преведена сумата за частично плащане и за която е представено платежно нареждане по делото, не е с титуляр ищеца „ФИРМА“ ЕООД, а в действителност е с титуляр „ФИРМА“ ЕООД.

Други относими доказателства в производството не са приети.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за продажба, по силата на който е продал на ответника твърдяната вещ – лек автомобил ****“ с рег. № **** за посочената цена, както и че реално е предал вещта на представител на ответника.

При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже възраженията си, респ. че е погасил задължението за плащане на цената.

От приетия по делото договор за покупко-продажба на МПС, макар и представен от страните с различно съдържание, съдът намира, че между ищеца „ФИРМА“ ЕООД и ответника „ФИРМА“ АД е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на МПС – „***“ за продажна цена от 179 284,42 лева. Ответникът не оспорва предаването на вещта в негово владение от продавача, поради което и на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи.

Наведеното от ответника възражение, че ищецът не разполага с активна материална легитимация поради това, че процесното вземане е прехвърлено с договор за цесия на цесионера „ФИРМА“ ЕООД, съдът намира за неоснователно. В случая твърдения от ответника и оспорен от ищеца като антидатиран договор за цесия от 14.03.2022 г. е сключен в обикновена писмена форма и по своя правен характер представлява частен диспозитивен документ, поради което се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството, съобразно чл. 180 ГПК. Съгласно установена съдебна практика /Решение № 229/29.01.2021 г. по гр.д. № 4529/2019 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 95/28.08.2019 г. по гр. д. № 3543/2018 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., Решение № 167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и др./ юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.

4

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че оспореният от ищеца договор за цесия от 14.03.2022 г. е антидатиран и създаден за целите на процеса, поради следните съображения.

В случая с договора за цесия, с посочена в него дата (14.03.2022 г.) преди възникване на процесното вземане, е сключен между „ФИРМА“ ЕООД, действащо чрез управителя си Х.Б.П. и „ФИРМА“ ЕООД, действащо чрез управителя си Х.Б.П.. Същевременно за осчетоводяване на процесното вземане е издадена фактура с доставчик „ФИРМА“ ЕООД и съставител Х.Б.П., в която е посочена банкова сметка за плащане, чийто титуляр се установи в производството по делото, че е трето лице – дружеството „ФИРМА“ ЕООД. При извършена служебна справка в Т.Р. се установява, че „ФИРМА“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала и управител – Х.П..

Установи се, че на 21.03.2022 г. е подадено заявление в Т.Р., с което е предприета смяна на управителя на „ФИРМА“ ЕООД. Следователно, при преценка в съвкупност на приетите по делото доказателства следва извод, че преследваната цел от съставянето на процесния договор за цесия е постъпване на продажната цена за процесния автомобил по банкова сметка на свързано с Х.П. дружество, респ. лишаване на „ФИРМА“ ЕООД от следващата му се престация. Този извод се потвърждава и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което в счетоводството на „ФИРМА“ ЕООД липсват счетоводни записи във връзка с твърдения договор за цесия от 14.03.2022 г., както и липсват счетоводни записи по отношение на съставената от Х.П., действащ като управител на „ФИРМА“ ЕООД фактура № ....../17.03.2022 г. Предвид това съдът намира, че договорът за цесия от 14.03.2022 г. и съставените въз основа на него документи (пълномощно за уведомяване и уведомление за цесия) са непротивопоставими на ищеца, поради което последният е активно материално легитимиран да получи процесната престация.