Акт от 21.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 21.12.2023 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело

№ 10362 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 3882 от 07.01.2020 г., постановено по гр.дeло № 72103/2018 г. на СРС, І Г.О., 166 състав, са отхвърлени предявените от М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 61 ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците В.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати сумата от по 661,44 лева - сторени разноски за изграждане на ограда по имотната граница между собствените на ищците имоти с идентификатор № ***, идентификатор № ***, идентификатор № *** и идентификатор № *** с административен адрес: гр.София, ж.к.“*****и собствения на ответниците имот с идентификатор № ***, като неоснователни.

С решението на съда са отхвърлени предявените от Ц.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.61 ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците В.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати сумата от по 661,44 лева - сторени разноски за изграждане на ограда по имотната граница между собствените на ищците имоти с идентификатор № ***, идентификатор № ***, идентификатор № *** и идентификатор № *** с административен адрес: гр.София, ж.к.“*****и собствения на ответниците имот с идентификатор № ***, като неоснователни. С решението на съда са отхвърлени предявените от И.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.61 ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците В.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати сумата от по 661,44 лева - сторени разноски за изграждане на ограда по имотната граница между собствените на ищците имоти с идентификатор № ***, идентификатор № ***, идентификатор № *** и идентификатор № *** с административен адрес: гр.София, ж.к.“*****и собствения на ответниците имот с идентификатор № ***, като неоснователни. С решението на съда са осъдени М.Г.М., ЕГН **********, Ц.Д.М., ЕГН ********** и И.Ц.М., ЕГН **********,***, да заплатят на В.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 450 лева-разноски в производството по делото пред СРС. С определение постановено в закрито съдебно заседание от 09.03.2020 г. по гр.дело № 72103/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 166 състав е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК вх.№ 5022456/10.02.2020 г. подадена от ответниците В.П.Б. и И.Л.Л. за допълване на решение № 3882/07.01.2020 г. постановено по гр.дело № 72103/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 166 състав, в частта за разноските.

Срещу решението на СРС, Г.О., 166 с-в е постъпила въззивна жалба подадена от М.Г.М.,

Ц.Д.М., чрез пълномощника им адв.И.М. и от И.Ц.М., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводсвените правила, както и че същото е необосновано.

Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемите страни- ответници В.П.Б. и И.Л.Л., чрез пълномощника им адв.Р.Г. оспорват жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Постъпила е и жалба/ с характер на частна жалба/, подадена от В.П.Б. и И.Л.Л., подадена чрез пълномощника им адв.Р.Г., срещу определение № 61133 от 09.03.2020 г., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 72103/ 2018 год. по описа на СРС, І Г.О., 166 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК вх.№ 5022456/10.02.2020 г. подадена от ответниците В.П.Б. и И.Л.Л. за допълване на решение № 3882/07.01.2020 г. постановено по гр.дело № 72103/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 166 състав, в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Молят съда да отмени обжалваното определение и да уважи искането за присъждане на направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответниците по частната жалба- М.Г.М.,

Ц.Д.М., чрез пълномощника им адв.И.М., и И.Ц.М., оспорват жалбата, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор на подадената жалба. Молят съда да остави същата без уважение, като неоснователна по изложени съображения в частната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищците М.Г.М., Ц.Д.М. и И.Ц.М. срещу ответниците В.П.Б. и И.Л.Л., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, т.е. предметът на търсената искова защита се определя въз основа на твърдените от ищеца правопораждащи факти. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно отправеното искане за защита и действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди относимите за спора факти, доказателства по делото, становищата на страните и приложимия материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, съгласно дадените в ТР № 1/2013 г. ОСГТК /т.1, т.2 и т.3/ и ТР № 1/04.01.2001 г. на

ОСГК /т.19/ указания. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т.ч. и квалифициране на спорното право.

Предмет на разглеждане в настоящето производство са предявените от предявените от ищците М.Г.М., Ц.Д.М. и И.Ц.М. срещу ответниците В.П.Б. и И.Л.Л., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД.

Воденето на чужда работа без пълномощие е регламентирано в разпоредбите на чл.60 - чл.62 ЗЗД като извъндоговорен източник на облигационни отношения. За да е налице водене на чужда работа без мандат, е необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/, да съществува намерение да се управлява чужда работа, това да е извършено доброволно и да не е задължение по закон. Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му. При управляване на чужда работа и в свой интерес се налага разделяне на разноските, независимо от постигането на положителен ефект от грижата за работата, като обогатяването на доминуса се състои в това, че не е направил тези разноски, а не в добиването на полезен от работата резултат, тъй като при воденето на чужда работа без поръчка настъпването на полезен резултат не е елемент от пораждащия фактически състав.

На следващо място, неоснователно е възражението на ищците за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, което водело до необоснованост на обжалваното решение. Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което доводите на ищците за допуснато процесуално нарушение от СРС, изложени в депозираната от тях въззивна жалба се явяват неоснователни. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение не е допуснато от първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми на закона.

Въззивният съд не споделя изложените от ищците доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон, досежно приетата по делото СТЕ. Изготвената съдебно- техническа експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като неоспорено от страна на ищците заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото.