Определение № 237 от 19.06.2023, Районен съд - Дупница

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Дупница, 19.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ели Г. Скоклева като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно наказателно дело № 20231510200455 по описа за 2023 година С решение по настоящото дело, съдът е отменил заповед за задържане на лице №81/11.04.2023г., и е оставил без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски.

Решението е обжалвано от процесуалния представител на жалбоподателя в частта, в която съдът е оставил без уважение искането за присъждане на 810лв. деловодни разноски.

С определение по КАНД №135/2023г. административният съд е прекратил производството, като е приел,че жалбата , има характер на искане за изменение решението на районния съд в частта за разноските и същия следва да се произнесе по реда на чл.144 АПК във вр. с чл.248 ГПК.

Настоящия съдебен състав счита,че е недопустимо да се произнася по реда на чл.144 АПК във вр. с чл.248, ал.2 НПК, предвид,че се касае за административно наказателно производство, което пред районния съд се разглежда по реда на ЗАНН,като чл.84 от този закон ,препраща изрично към субсидиараното приложение на НПК .

В тази връзка, чл.306 НПК визира въпросите, по които съдът може да се произнесе отделно, с определение, като ,ал.1,т.4 от същия текст включва и разноските. Този ред обаче,като изключение от общия такъв, е приложим само, ако съдът не се е произнесъл по някои от изрично посочените въпроси, а в настоящия случай ,съдът се е произнесъл по разноските,като е оставил искането без уважение.

1

Действително, чл.63д, ал.1 ЗАНН визира присъждането на разноските да се извършва по реда на АПК, визирайки хипотезите на чл.143,ал.1 АПК, Останалите ал.2-ал.3 на този текст са неприложими , предвид характера на административно наказателното производство и именно поради това, ал.2ал.4 на чл.63д ЗАНН, урежда въпросите на кого и в какъв размер се присъждат разноските.

С оглед изложеното по-горе,текста на чл.144 АПК ,препращащ към приложението на ГПК за неуредените въпроси на дял ІІІ,е неприложим и е извън компетенциите на въззивния съд да отменя или изменя постановеното от него решение, независимо в коя част.

Следва да се отбележи,че в настоящия случая е недопустимо и произнасяне по реда на чл.248,ал.1 ГПК, доколкото по този ред съдът може да допълни решението си в частта за разноските/ ако не се е произнесъл/, или да измени размера/ ако неправилно е определил дължимия такъв/. Предвид,че с решението си, въззивния съд е оставил без уважение претенцията за разноски ,същият не би могъл да го допълни или измени при наличие на отхвърлителен диспозитив.

Макар и по изложените по-горе съображения да е недопустимо произнасянето, с оглед невъзможността на жалбоподателя да реализира правото си на обжалване на настоящото решение по реда на чл.208 АПК пред касационния съд, следва жалбата да се остави без разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв.Р., като процесуален представител на И. М. И. ,срещу решението на ДнРС, в частта, в която е оставено без уважение искането за присъждане на деловодни разноски в размер на 810лв.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред КнАС, в 7-мо дневен срок от съобщението.

2

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________ 3