Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 17.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2561/2025
Вид
Решение № 302
Подписан
17.03.2026
В сила
10.04.2026
Състав
Михаил Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 363 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 364, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 364, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.45 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.47, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.85, ал.2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.86, т.3 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 38, ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100102561 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Е. А. С., ЕГН ********** от ***, чрез адв. А. от ВАК срещу Д. Т. С., ЕГН ********** от *** за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко – продажба от 13.01.2025г., по силата на който ответникът в качеството му на продавач е поел задължение да продаде на ищеца в качеството му на купувач поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1137 кв.м. намиращ се в ***, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:

Ниско застрояване /до 10 метра/, Предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 864, при граници: имоти с идентификатори: ***, *** и ***, ведно с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна, същата с идентификатор ***, брой етажи 2, със застроена площ от 105 кв.м., на осн. чл. 19, ал.3 ЗЗД.

Излагат се твърдения, че уговорената продажна цена от общо 27000 лева е изцяло заплатена от ищеца, считано към 11.07.2025г. Въпреки изплащане на цялата продажна цена твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да му прехвърли собствеността върху имота в предвидената за това нотариална форма за действителност на сделката. Посочва, че в дворното място се ситуира и несамостоятелна по своя характер постройка – селскостопанска сграда същата с площ от 13 кв.м., която има обслужващ характер спрямо главната вещ – жилищната сграда, която е построена в дворното място.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е предварителен договор за покупко – продажба 1 на недвижим имот от 13.01.2025г., с който ответникът Д. С. в качеството му на обещател е поело задължението да продаде на ищеца в качеството му на купувач недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1137 кв.м. намиращ се в ***, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:

Ниско застрояване /до 10 метра/, Предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 864, при граници: имоти с идентификатори: ***, *** и ***, ведно с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна, същата с идентификатор ***, брой етажи 2, със застроена площ от 105 кв.м, както и намиращата се в имота селскостопанска сграда /с обслужващо предназначение спрямо главната вещ – жилищната сграда/, която при приемане на КККР е индивидуализирана със самостоятелен идентификатор ***., за сумата от 27000 лева, като страните са постигнали съгласие окончателен договор във формата на нотариален акт да бъде сключен в края на месец 08.2025г.

Представени по делото са разписка за предадена от ищеца на ответника сума, както следва: на 11.04.2025г. сумата от 9000 лева, на 12.05.2025г. сумата от 9000 лева, на 13.02.2025г. сумата от 9000 лева, на 13.03.2025г. сумата от 9000 лева и на 11.07.2025г. сумата от 9000 лева., като във всички разписи е посочено, че предадената сума е в изпълнение на задължение по предварителен договор за покупко – продажба от 12.03.2025г. с предмет процесните имоти.

Представен по делото е договор за покупко – продажба от 06.10.2017г., оформен в нотариален акт № 125, том 3, рег. № 8568, дело № 487/2017г. по описа на нотариус с район на действие ВРС, по силата на който ответникът Д.

С. е придобил от трето на спора лице – И.Й.Т. процесния поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ***.

Приложено по делото е удостоверение за семейно положение на ответника, от което се установява, че няма данни същият да е сключил граждански брак към момента на придобивната сделка посочена по-горе.

Прието по делото е удостоверение от 05.02.2026г. /вх. №

4110/02.02.2026г./ от ТД на НАП – Варна, в което се посочва, че ответникът по спора към 04.02.2026г. няма наличие на публични задължения към НАП.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.3 ЗЗД, всяка от страните по предварителен договор може да предяви иск конститутивен иск за сключване на окончателен. В хипотезата, която се касае за предварителен договор, с който е поето задължение за учредяване или прехвърляне на вещни права, законодателят е поставил изрично изискване с разпоредбата на чл. 363 ГПК, която регламентира задължението на съда да провери дали на налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително и дали отчуждителят е собственик на имота. От императивната разпоредба на закона следва извода, че в съдебното производство по обявяване на предварителен договор за окончателен, следва да бъде извършена проверка на онова придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС, било то оригинерно или деривативно, въз основа на което обещателят – продавач по договора се легитимира за собственик на недвижимия имот предмет на предварителния 2 договор. В връзка и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, страната, която твърди, че са налице условията да бъде обявен един предварителен договор с предмет недвижим имот за окончателен, следва да докаже всички обстоятелства досежно възможността за прехвърляне на имота по нотариален ред, в това число възникнал ли е, съществува ли самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на ЗУТ, идентичен ли е този обект с предмета на договора и пр., включително и дали обещателят – продавач е собственик процесния недвижим имот. На задължението на съда по проверка на собствеността, което произтича от разпоредбата на чл. 363 ГПК, кореспондира задължението на сезиралата съда страна да докаже материалната легитимация на обещателя по договора. За да бъде уважен такъв иск, обещателят следва да се легитимира за собственик на имота, към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД, респ. приключване на устните състезания.

Представен по делото е предварителен договор за покупко – продажба от 13.01.2025г., с който ответникът, като обещател по договора е поел задължение да продаде на ищеца в качеството му на купувач недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда, същата имаща характер на самостоятелен обект на правото на собственост, ведно с обслужващата тази главна вещ намиращата се в имота селскостопанска постройка.

От наличните по делото доказателства съдът приема, че процесният имот – земя и жилищна сграда имат качество на самостоятелни обекти по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗУТ. Отразяване със самостоятелен идентификатор в КККР на обслужващата селскостопанска сграда не й предава характеристика на самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на закона, което обстоятелство е съобразено от ищеца с уточнителна молба от 03.12.2025г., с която е формулиран петитума на исковата претенция.

Ответникът се легитимира за собственик на имота въз основа на разпоредителна сделка – договор за покупко – продажба от 06.10.2017г., оформен в нотариален акт № 125, том 3, рег. № 8568, дело № 487/2017г. по описа на нотариус с район на действие ВРС, по силата на който ответникът Д.

С. е придобил от трето на спора лице – И.Й.Т. процесния поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ***.Представени са и актуални данни от имотна партида на ответника, от които се установява, че същия се легитимира за собственик на процесния имот.

Ответникът към момента на придобиване на имота по горепосочената разпоредителна сделка не се е намирал в граждански брак, не се установява и досежно същия наличие /към 04.02.2026г./ на незаплатено публично задължение, с оглед приетата по делото справка по чл. 264 ДОПК от ТД на НАП – Варна.

По изложените съображения фактическият състав на предявения конститутивен иск се явява доказан, с оглед на което предявения иск следва да бъде уважен, като бъде обявен за окончателен предварителния договор за покупко – продажба.

По отношение на дължимите държавни такси и местен данък по реда на ЗННД и ЗМДТ:

Материалният интерес на процесния имот възлиза на 105139,12 евро 3

/205634,20 лева/, изчислен съобразно представената по делото данъчна оценка издадена от Община Варна. Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС държавна такса в размер на 481,51 евро /941,76 лева/, на осн. чл.86, т.3 вр. чл.85, ал.2 ЗННД вр. т.8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.

На основание чл.45 вр. чл.47, ал.2 ЗМДТ вр. чл.34, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Врана, приета с решение на ОбС Варна №271-4/4/06.02.2008г.,и променена с Решения на Общински съвет – Варна: № 1014-5(11)/09, 11.12.2008 г., № 3011-3(31)/19, 20.01.2011 г., № 678-7(11)/19.09.2012 г., № 1226-2(26)/13,14.12.2013 г., № 12902(27)/13.01.2014 г., решение № 1226-2(26)/13,14.12.2013 г., № 18773(37)/19.12.2014 г., № 93-1(4)/28.12.2015 г., № 520-10(13)/29.09.2016 г., с решение № 1091/26.01.2017 г. постановено по адм. дело № 8805/2016 г. на Върховния административен съд на Република България, оставя в с и л а Решение № 980/27.04.2016 г. по адм. дело № 190/2016 г. на Административен съд гр. Варна - отменя Решение № 93-1 (4)/28.12.2015 г. на Общински съвет - Варна за изменение на чл. 34, ал. 2, изм. - Решение № 15465(37)/30.01.2019 г., изм. и доп. - Решение № 1740-7(41)/27.06.2019 г., изм. с Решение № 61-2(3)/27.12.2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм. и доп. - Решение № 227-3(6)/13,14.07.2020 г., изм. - Решение № 532-4(14)/4.03.2021 г. и Решение № 533-4(14)/4.03.2021 г., доп. - Решение № 622-9(23)/24.04.2025 г., ищецът следва да бъде осъден за заплати в полза на Община Варна сумата от 3154,17 евро /6169,02 лева/, съставляваща дължим данък (в размер на 3% от данъчната оценка на имота в размер на 105139,12 евро) за възмездно придобиване на недвижимо имущество.

По отношение на разноските на страните:

С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, като единствено се иска присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

За да възникне основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. е необходимо да са налице следните предпоставки: предварително постигната между адвоката и защитаваната страна договореност за предоставяне на безплатна правна помощ, нарочно отправено до съда искане за определяне и присъждане на възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ, както и наличие на основание по чл.

78 от ГПК за ангажиране на отговорността за разноски на насрещната страна.

Предвид липсата на изрично предвидена форма за действителност на договора за правна защита и съдействие, уговорката за безплатно предоставяне на правната помощ може да бъде доказана не само с нарочен договор, но и с друг подписан от страните документ, който я обективира, включително пълномощно за процесуално представителство. Няма пречка тази уговорка да бъде потвърдена и лично от представляваната страна, респ. да бъде обективирана в протокола от съдебното заседание. При всички случаи обаче безплатното договаряне на правната помощ не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. В тази смисъл – определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д. № 2340/2015г. на ВКС, II т.о., определение № 283/04.12.2017г. по т.д. № 834/2016г. на ВКС, I г.о., определение № 3894/05.12.2023г. по ч.гр.д. № 2639/2023г. на ВКС, IV г.о. и др.

В настоящата хипотеза по делото е представен договор за правна защита 4 и съдействие от 26.01.2026г., с което ищецът възлага на адвокат А. Т. А. от АК – Варна, №*** да осъществи процесуално представителство на страната по делото при условията на безплатна правна защита по същото. Доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено безплатна правна защита, която следва изпълнителя по него да предостави на възложителя, то и с оглед изходът на спора в полза на адв. А. следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство.