Определение № 249 от 19.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Варна, 19.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600305 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр. чл.341 ал.2 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Р. Ж., в качеството му на защитник на С. Е. С., с която се оспорва правилността на определение № 790/23.08.2023г., постановено от състав на Окръжен съд - Варна по ЧНД № 1117/2023г., с което на осъдения С. Е. С. било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от три години и двадесет и девет дни от наложеното му наказание, в размер на десет години и шест месеца „Лишаване от свобода“.

В иницииращият документ се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното определение, свързани с изводите на съда относно липсата на доказателства за трайни и положителни промени в нагласите и мисленето на осъдения.

Изложените аргументи обосновават претенцията за допускане на предсрочно освобождаване по отношение на С..

Постъпило е и писмено становище от Началника на Затвора – Варна. Молбата за предсрочно освобождаване се счита за основателна, а определението на първоинстанционния съд - за 1 неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за завършен поправителен процес спрямо молителя.

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото писмени материали, намери следното:

Подадената жалба, съобразно която е образувано настоящето въззивно производство, е допустима (с оглед процесуална легитимация и спазване на срока). Разгледана по същество, се преценява като основателна.

Съображения:

С присъда 18/22.03.2018г., постановена от ОС – Русе, подс.С. по НОХД 595/2016г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 вр. чл.18 от НК и оправдан за престъпление по чл.142 ал.1 от НК и чл.346 ал.5 вр. ал.2 т.1 пр.1 и 2 от НК. С решение на ВКС било отменено решение на АС-Велико Търново по отношение на оправдателната част на присъдата, след което с присъда № 9/08.01.2020г., постановена от друг състав на АС – Велико Търново, С. С. бил признат за виновен в извършването и на тези деяния с налагане на общо наказание по реда на чл.25 от НК в размер на десет години и шест месеца, за извършени престъпления по чл.115 вр. чл.18 от НК; чл.142 ал.1 от НК и чл.346 ал.5 вр. ал.2 т.1 пр.1 и 2 от НК.

Началото на наказанието започнало на 12.11.2019г. (при зачитане и на предварително задържане под стража, включително и мярка за неотклонение „Домашен арест“).

Към датата на постановяване на атакуваното определение, осъденият бил изтърпял фактически както следва: 3 години, 9 месеца и 11 дни; 2 години, 4 месеца и 10 дни - от арест и 1 година, 3 месеца и 10 дни - от положен труд. Остатък: 3 години и 29 дни.

Приложеното досие на осъденото лице, съдържа следните фактически констатации: Първоначалната оценка на риска констатирала ниски стойности от 33т. Отчетена била следната зона на 2 дефицит – междуличностни проблеми и умения за мислене. Оценката на риска от вреди за обществото варирала в средния диапазон.

Последвало ново оценяване, което отчело понижение до 28т.

Констатирана била промяна, настъпила в зоните на дефицит отношението към правонарушението и уменията за мислене.

Според писмените становища на затворническата администрация, лишеният от свобода се адаптирал към средата, плавно и без проблеми. Включвал се в различни културно – масови мероприятия, както и в провеждането на индивидуална корекционна работа. Спазвал реда и дисциплината, изпълнявал разпорежданията на компетентните органи. В нагласите му установили устойчива тенденция за овладяване на поведението и мисленето. Нямало регистрирани случаи на употреба на алкохол или ПАВ.

С. не допускал дисциплинарни нарушения и не бил наказван.

Награждаван бил 14 (четиринадесет) пъти, включително с наградата домашен отпуск, като в периода на ползване не допуснал констатирани нарушения. Актуалната оценка на риска била сведена до стойностите от 20 т., като корекцията отново била регистрирана в рисковите показатели. С лишения от свобода се провеждала корекционна дейност, насочена към повишаване на степента на личностно развитие и зрялост, развиване на уменията за мислене, планиране и прогнозиране на дейността, оказване помощ и подкрепа за изграждане на умения за адекватно вграждане в обществото и уменията за самоконтрол. Установена била мотивация за постигане на качествена, личностна промяна. В следствие на индивидуалната работа с л.св.С. се достигнало до съжаление за стореното и осъзнаване на вината.

Положителните тенденции в поведението дали резултат и довели до прекатегоризиране на режима за изтърпяване на наказанието, като актуалният такъв е лек (Заповед №661/16.09.2021г.; Заповед №1233/19.12.2022г.). Лишеният от свобода бил преместен за 3 доизтърпяване на наказанието в ЗООТ „Разделна“ през 2022 година със Заповед №325/12.04.2022г.

С. полагал доброволен труд, като при изпълнението му показва постоянство и инициативност. Демонстрирал мотивация да докаже положителните си качества и същевременно търсел подкрепа за разрешаването на сложни ситуации, като сам инициирал разговори и беседи с компетентните лица. В резултат на корекционната работа с него по изпълнение на плана към присъдата били постигнати позитивни резултати.

Експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние, сочи: „липса на симптоми на криминогенно мислене, ниска оценка на криминогенните потребности. Изследваното лице има негативна нагласа към криминалното си поведение, въпреки допуснатото сериозно правонарушение. Проявява самокритичност и отчита погрешните си действия. Наличните адаптивни умения увеличават шанса за успешна реинтеграция в обществото.“ Според становищата на затворническата администрация, периодът на наблюдение над С., дава основание отчетените положителни трансформации да се считат за такива с траен характер. Налице е и констатирана семейна подкрепа, в полза на стабилитета на поведението при живот сред обществото, планове за работа и начин на живот. В този ред на мисли, представените от страна на защитата писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на майката на осъдения, са неотносими към предпоставките в това производство, но все пак дават индикация за семейна подкрепа, т.е. за наличен ресурс при овладяването на инцидентни трудности.

В Решението си по делото „Винтер и други срещу Обединеното Кралство“, ЕСПЧ посочил, че легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде държано в изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и рехабилитация. Тези основания следва да са налице при постановяване на присъдата. От 4 друга страна балансът между тях не е непременно статичен и може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието. Това, което може да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението на присъдата, може да престане да съществува в процеса на пенитенциарното третиране, особено след известен период на излежаване на наказанието. В същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава една от целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom [GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007 V; и Boulois v. Luxembourg [GC], № 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в тях).

В своя обем, поведението на С. цялостно покрива изискването и на чл.439а от НПК, съобразно който доказателствата за поправянето са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Доводите, изложени от първоинстанционния съд, съобразно които отказал да допусне предсрочно освобождаване по отношение на С. С., са неотносими към предмета на производството по реда на чл.437 и следващи от НПК. ОС се позовал основно на експертно заключение по НОХД, което е със сериозна давност, като същевременно игнорирал горните констатции.

Въз основа на изложеното горе въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на реални доказателства за поправяне и превъзпитаване на осъдения, което от своя страна сочи на изпълнение на законовите критерии за допускането на условно предсрочно освобождаване по чл.70 ал.1 от НК. Т.е. С. С. е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание и е дал категорични доказателства за поправянето си (съобразно изложеното по-горе).

5

Видно от писмо на Началника на ОЗ – Варна от 18.09.2023г.

(факс), остатъка от наложеното на л.св. С. Е. С. наказание „Лишаване от свобода” към 19.09.2023г. възлиза на 2 години, 11 месеца и 26 дни.

В рамките на изпитателния срок, въззивната инстанция намира, че следва да бъде продължено корекционното наблюдение по отношение на осъдения, чрез налагане на пробационна мярка по смисъла на чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител в рамките на установения изпитателния срок.

Водим от горните съображения въззивният съд намира определението на решаващия съд за незаконосъобразно и неправилно, което налага неговата отмяна и постановяване на ново такова по съществото на делото. Мотивиран от изложеното и на основание чл.440 ал.2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 790/23.08.2023г н а състав на ВОС, постановено по ЧНД №1117/2023г. по описа на същия съд.

ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО л.св. С. Е. С. с ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част в размер на 2 ГОДИНИ, 11 МЕСЕЦА И 26 ДНИ, от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 ГОДИНИ И 6 МЕСЕЦА.

УСТАНОВЯВА ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК в размер на 2 ГОДИНИ, 11 МЕСЕЦА И 26 ДНИ.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.70 ал.6 от НК, за срок от 2 ГОДИНИ, 11 МЕСЕЦА И 26 ДНИ в рамките на изпитателния срок, пробационна мярка по смисъла на чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

6

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7