Определение № 97 от 29.01.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. София, 29.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500027 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е след изпащане на делото по подсъдност на Софийски окръжен съд от Административен съд – София – област по силата на Определение № 168 от 10.01.2025 г., постановено по частно касационно административно дело № 1571/2024 г. по описа на същия съд.

Образувано е по повод подадена частна жалба с вх. № 3769/02.12.2024 г. от Т. К. Д., чрез адв. Т. Ц. против Определение № 381/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 682/2024 г. по описа на РС – Пирдоп, с което е оставена без разглеждане жалбата на Т. К. Д. срещу Отказ на кмета на община К., обективиран в писмо с изх. № 3419# 2 от 03.10.2024 г. да бъде издадена заповед по реда на чл. 25, ал. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/, съгласно Протокол от 17.10.2019 г., издаден от комисия към община К., като процесуално недопустимо и е прекратено производството по делото.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Посочва се, че в случая противно на възприетото от първоинстанционния съд е налице изричен отказ на кмета на община К. да издаде заповед на основание чл. 25, ал. 2 ЗОСИ. Обстоятелството, че уведомителното писмо с изх. № 3419# 2 от 03.10.2024 г. не съдържа реквизитите на чл. 59 АПК води до съществен порок на индивидуалния административен акт (изричния отказ), а не до липса на такъв. Поддържа още, че неправилно е възприето от първоинстанционния съд, че срокът за издаване на заповед на осн. чл. 25, ал. 2 ЗОСИ е започнал да тече от датата на подаване на заявлението на 14.10.2019 г. Според частния жалбоподател срокът по чл. 25, ал. 2 ЗОСИ започва да тече едва когато има акт на административния орган, с който се прекратява административно – наказателното производство на осн.

1 чл. 54 ЗАНН и едва след като този акт се връчи на увреденото лице. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като взе предвид данните по делото във връзка с доводите на страните, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От представените по делото доказателства е видно, че Т. К. Д. е депозирала в община К. заявление с вх. № 2497 от 14.10.2019 г., с което последната е изложила твърдения за причинени вреди на картофените насаждения на последната в поземлени имоти с номер: ***, *** и 38.558.10.102, находящи се в землището на община К., в следствие на навлизане на стадо крави в последните.

На 17.10.2019 г. комисия, назначена със Заповед № 16 от 31.07.2017 г. на кмета на община К. е съставила протокол и е оценила причинените щети на стойност 1696.80 лв., след което е била сезирана Районна прокуратура – Пирдоп, която с постановление от 11.02.2020 г. е отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер.

На 19.09.2024 г. Т. К. Д. е депозирала до кмета на община К. молба с вх.

№ 3419 с искане за издаване на заповед по ЗОСИ, с която да определи размера на обезщетението.

В отговор на молбата е обжалваното Уведомително писмо с изх. № 3419# 2 от 03.10.2024 г. на кмета на Община К., в което е посочено, че така описаната процедура е с изтекъл общ давностен срок.

В случая Т. К. Д. е сезирала община К. със заявлението от 14.10.2019 г., като общината е назначила комисия, която да извърши проверка и от своя страна е издала на 17.10.2019 г. протокол, с който са оценени причинените имуществени вреди. Съставеният протокол по съществото си представлява произнасяне на общината по реда на чл. 20, ал. 2 ЗОСИ.

Съобразно чл. 24, ал. 1 ЗОСИ в 7-дневен срок от представянето на протокола по чл. 20, ал. 2 , административнонаказващият орган се произнася по преписката, като: прекратява преписката, ако се установи, че няма вреди или че те са вече обезщетени и няма основание за налагане на наказание; прекратява преписката или я изпраща на компетентния орган, ако се установи, че случаят попада под разпорежданията на чл. 6 от този закон; ако се установи, че има причинени вреди, определя разноските по чл. 23, а също и дължимото обезщетение в пълния му размер, без да е необходимо искане от увредения, освен ако последният заяви, че ще търси заплащане на вредите по 2 общия исков ред.

В настоящият случай в посочения срок не е било налице произнасяне от страна на общината, тъй като протокола е издаден на 17.10.2019 г., като в 7 – дневен срок от съставянето му не са налице данни по делото за произнасяне на общината в посочения по-горе смисъл.

Отговора на общината по подадената молба с вх. № 3419/19.09.2024 г. Т.

К. Д. не представлява акт по см. на чл. 24, ал. 1, т. 1-3 ЗОСИ и както правилно е констатирал и първоинстанционният съд не е индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване.

На обжалване би подлежал мълчаливият отказ на общината за издаване на акт по чл. 24, ал. 1, т. 1-3 ЗОСИ в посочения срок, но тъй като молбата с вх.

№ 3419 е била депозирана едва на 19.09.2024 г., т.е. почти 5 години по-късно последната не може да се възприеме и като жалба срещу мълчаливия отказ на общината, а дори да се възприеме като такава, то последната е просрочена.

Според настоящият състав в случая процедурата по реда на чл. 25 от ЗОСИ е започната, но не е довършена и съответно е приложим общият исков ред. Липсата на произнасяне от администрацията по въпросите за обезщетението не преклудира възможността същото да се търси, като исковия процес за обезщетяване на деликти е приложим, т. к. няма довършена административно наказателна процедура за процесния случай, нито е извършено обезщетяване на установените вреди по административен ред. В този смисъл Т. К. Д. може да претендира обезщетение на вредите по общия исков ред в състезателно исково производство.

Като е достигнал до извод за недопустимост на жалбата на Т. К. Д. срещу Отказ на кмета на община К., обективиран в писмо с изх. № 3419#2 от 03.10.2024 г. да бъде издадена заповед по реда на чл. 25, ал. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/, съгласно Протокол от 17.10.2019 г., издаден от комисия към община К. е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение на Районен съд – Пирдоп следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 381/07.11.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 682/2024 г. по описа на Районен съд - Пирдоп.

Определението, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд на Р. България, 3 при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4