Решение № 4912 от 26.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4912 гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Силвана Гълъбова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20211100511280 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20066973/15.03.2021г. , поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение от 12.07.2021г. и с Решение № 20203266/26.10.2021г. по гр.д. № 15604 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 66-ти състав „С.С.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ ******* и „Б.“ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* са осъдени да заплатят солидарно на Община Б., Булстат ******* с адрес: село Б. , обл. Враца, ул. „******* на основание на чл. 55, ал.1, пр. 2 от ЗЗД сумата от 537,91лв., представляващи заплатени но неизвършени строително-монтажни работи по договор № Д-Д81/01.09.2014г.; на основание на чл. 92 от ЗЗД сумата от 23 048,95 лв. , представляващи неустойка за забава с 47 календарни дни за извършване и предаване на СМР по договор № Д-Д-81/01.09.2014г.; на основание на ч л. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2668,96лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25063335/09.04.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на

05.04.2021г. , от ответника по исковете „С.С.“ ЕООД, ЕИК ******* в частта, 1 в която иск по чл. 92 от ЗЗД е уважен. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Посочило е, че с доклада по делото на ищеца не било указано да докаже неизпълнение и това довело до неправилно разместване на доказателствената тежест за ответника, на когото било указано да доказва погасяване на дълга, а с отговора той бил оспорил наличието на вина , като е навел твърдения за точно изпълнение. Оспорил бил началната дата, от която се твърди, че дължи неустойката, не било указано на ищеца да докаже от коя дата е започнала забавата, СРС приел че същата е от датата на откриване, а не на предаване на строителната площадка на изпълнителя.

СРС следвало да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК във връзка с неизпълнението на задължението на ищеца да представи акт обр. 4 – заповедна книга, в цялост със заверка, акт обр. 10 за спиране на строежа , доказателства за регистриране на акт обр. 2, протокол за предаване на строителната площадка на ответника, и така да приеме за доказано твърдението на ответника, че са налице обстоятелствата по отговора. Представените такива документи касаели друг обект.

Неправилно било кредитирано заключението по техническата експертиза, то било непълно и неправилно, не давало отговор на втората задача, сочените от експерта документи не били приети като доказателства., а това препятствало защитата му. Неправилно била тълкувана от СРС нормата от договора за началната дата на забавата. Срокът започвал да тече от предаването на строителната площадка , а не от откриването й. Този срок касаел само извършването на възложените с договора СМР, нямал отношение към допълнителни СМР, необходими за изпълнението на възложените такива.

СРС не обсъдил възраженията му, че изпълнил всички задължения по договора в срок. Акт. обр. 2 бил съставен на 10.10.2014г, срок бил 129 календарни дни. Дата на съставяне на акт обр. 2 не съвпадала с датата на предаване на строителната площадка. След съставянето на акт. обр. 2 той следвало да бъде заведен в специален регистър, следва заверяването на заповедната книга и едва след това съгласно чл. 7, ал. 3, т.2 буква 4б“ от Наредба № 3/2003г. Строителните работи можело да започнат. Неправилно било прието от СРС, че разпоредбата на чл. 157 от ЗУТ определя начало на строителните работи момент на съставянето на акт. обр. 2. строителният процес не включвал само извършване на СМР, а и други правни и 2 фактически действия като заверяване на заповедна книга. В заповедната книга строителния надзор бил дал задължителни предписания за извършването на непредвидени, недоговорени и допълнителни СМР – разбиване на стари основи на сградата, открити при изкопни работи в обем на 57 куб.м.; извозване на получения отпадък; допълнителни изкопни работи и извозване на почва с обем от 106,4 куб.м.; допълнителна направа на обратен насип в обем от 507,6 куб.м. Тези допълнителни работи описани в протокола от 14.07.2015г. не били договорени и не следвало да се включат в срока от 129 дни, преди това били описани в акт обр.2 и в заповедната книга. Срокът от 129 дни спрял да тече в периода, в който метеорологичните условия не позволявали извършването на СМР-зидария, полагане на мазилки, бетонни работи и др., които не можело да се извършват при отрицателни температури. Събраните пред въззивния съд доказателства установявали силно влошаване на метеорологичните условия през октомври, ноември, декември 2014г., спиране на строителните работи, поради отрицателни температури и дъжд, практически невъзможно извършването на тези СМР.

Установило се и че изначално договореният срок бил невъзможен за изпълнение на всички посочени в акт обр. 19 СМР. Така се установило по делото, че допусната забава не може да се постави в отговорност на въззивника. Споразумението от 09.07.2014г. сочело поети задължения заедно и поотделно, не доказвало солидарна отговорност. Претендирало е разноски.

Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на въззиваемия.

Въззиваемият- ищец Община Б., Булстат ******* е оспорил жалбата.

Навело е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно. Посочило е, че двамата ответници отговарят солидарно за заплащане на неустойката на основание на сключеното на 09.07.2014г.

Споразумение за обединение, договарящо тази солидарност с чл. 20. Акт обл.

2 за откриване на строителната площадка бил началото на строежа съгласно чл. 157 от ЗУТ, той не се регистрирал в общината. Претендирало е разноски.

Ответникът по исковете - „Б.“ООД, ЕИК *******, не е изразил становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8006214/21.03.2016г. уточнена с молби вх. № 1058584/13.04.2016г. и вх. № 3

1124887/ 22.08.2016г. на Община Б., Булстат ******* срещу „С.С.“ ЕООД, ЕИК ******* и „Б.“ООД, ЕИК ******* с която е поискало от съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумите, както следва: на основание на чл. 55, ал.1, пр. 2 от ЗЗД сумата от 537,91лв., представляващи заплатени но неизвършени строително-монтажни работи по договор № Д-Д81/01.09.2014г.; на основание на чл. 92 от ЗЗД сумата от 23 048,95 лв. , представляващи неустойка за забава с 47 календарни дни за извършване и предаване на СМР по договор № Д-Д-81/01.09.2014г. Навело е твърдения, че след проведена процедура по ЗОП сключило с дружество по ЗЗД „М. 2014“ образувано от двамата ответници договор № Д-Д-81/0.09.2014г., с което им възложил „Изграждане на културно-информационен център в кв. 11, УПИ 7, с. Малорад, общ. Б.“ срещу възнаграждение от 387 605,52лв. без ДДС, работа следвало да се извърши в срок от 129 календарни дни от дата на предаване на строителната площадка на изпълнителя. Платил по договора 460978,99лв. с ДДС за извършената работа, но след проверка се оказало, че неизпълнени СМР са на стойност от 537,91лв. и тази сума следвало да му бъде върната.

Съгласно чл. 32, ал.1 от договора при забава на извършването и предаването на СМР изпълнителите дължат неустойка от 0,2% на ден от изплатената сума за действително извършени работи по акт обр. 19 но не повече от 5% общо.

Срокът от 129 календарни дни започнал да тече от предаването на строителната площадка. Към 09.04.2015г. Извършването на СМР не било приключило, имало забава от 51 дни- от 17.02.2015г., когато била крайната дата по договора, до 09.04.2015г. Посочило е, че 5% от платената сума от 460978,99лв. с ДДС възлизала на претендираната неустойка от 23048,95лв.

Във въззивното производство е уточнил че солидарната отговорност на ответниците следва от споразумението от 09.07.2014г., уговарящо същата в чл. 20. Претендирало е разноски.

Ответникът „С.С.“ ЕООД, ЕИК ******* е оспорил исковете. Посочил е, че действително сключил договора с ищеца за изпълнение на СМР по посочени в исковата молба проект, платени му били 537,91лв. За СМР, които не бил извършил и дължал връщането на тази сума. Не дължал заплащането на неустойка за забава поради липса на валидно възникнало задължение за плащането й. Срокът за изпълнение бил 129 дни, но началото на същия не бил 10.10.2014г. Когато бил съставен акт обр. 2, защото това не било дата на предаването на строителната площадка. Строителният процес не включвал 4 само извършването на СМР и затова разпоредбата на чл. 157 от ЗУТ не следвало да се тълкува като определяща съставянето на акт обр. 2 като начало на СМР. Акт обр. 2 бил съставен на 10.10.2014г., но едва след заверяването на заповедната книга можело да се започне извършването на СМР съгласно чл. 7 от Наредба № 3/2003г. Възложени му били допълнителни работи, които не били посочени в договора, за тях този срок от 129 дни не се отнасял, като времето на извършването им следвало да се съобрази. Тези допълнителни работи били посочени в заповедната книга и в протокола от 14.07.2015гразбиване на стари основи на сградата, открити при изкопни работи в обем на 57 куб.м.; извозване на получения отпадък; допълнителни изкопни работи и извозване на почва с обем от 106,4 куб.м.; допълнителна направа на обратен насип в обем от 507,6 куб.м. Времето от 129 дни било спряно в периода, в който метеоролигчинте процеси не позволявали извършването на зидария, полагане на мазилки, бетонни работи и др. Претендирал е разноски.

Ответникът „Б.“ООД, ЕИК ******* не е изразил становище.

С Определение от 12.04.2018г. СРС е задължил ищеца да представи по делото протокол за предаване на строителна площадка, акт. обр. 10 за спиране на строежа, акт обр. 4 -заповедна книга, като с определение от о.с.з. от 12.06.2018г. му е указал, че непредставянето на същите ще доведе до прилагане на чл. 161 от ГПК.

В изпълнение на същото с молба от 29.08.2018г. Ищецът е представил акт обр. 15 за строеж „внедряване на енергоспестяващи мерки и рехабилитация на административна сграда на община “Б.“, заповедна книга за този строеж, акт обр. 2 за същия строеж.

С определение от 07.10.2021г. въззивният съд е задължил ищеца да представи документ за дата на регистрация на акт. обр. 2 и е указал на въззивника че негова е доказателствената тежест за установяване на обстоятелства, че е изпълнил задълженията по договора в срок, че забава се дължи на обстоятелства, които не могат да му се вменят в отговорност, за които е навел твърдения с отговора на исковата молба.

С молба ищецът е посочил, че акт обр. 2 не се входира в общината, подписването му е датата на съставянето му.

По делото е приет неоспорен от страните договор № Д-Д-81/01.09.2014г. носещ подпис за страните по него, съгласно който Община Б. е възложила на 5 дружество по ЗЗД „М. 2014“ изпълнението на обект „Изграждане на културно-информационен център в кв. 11, УПИ 7, с. Малорад, община Б.“, включващ строително-монтажни работи по техническа спецификация по представения проект и количествено-стойностна сметка срещу възнаграждение от 465126,62лв. С ДДС, в която са включени 10% непредвидени работи, определени по количествено-стойностна сметка.

Съгласно чл. 10 от договора работи следва да се извършат в срок от 129 календарни дни за предвидените работи считано от предаване на строителната площадка на изпълнителя. Съгласно чл. 14 от договора изпълнителят се задължава своевременно да уведомява възложителя за обстоятелства, създаващи предпоставки за забава или спиране на изпълнението на СМР и други дейности на обекта. Съгласно чл. 20 от договора възложителят може да възложи допълнително възникнали непредвидени СМР на стойност до 10% от сумата. Съгласно чл. 32, ал.1 от договора при забава за завършване и предаване на работите по договора изпълнителят дължи неустойка от 0,2% на ден от изплатените по чл. 9 и чл.