Решение № 778 от 24.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. Пловдив, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300501347 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Сити кеш“ ООД против Решение № 298/17.02.2025г., пост. по гр.д.№ 298/2024, ПРС, с което е оставена без уважение молбата на „Сити кеш“ ООД за допълване на постановеното по делото решение чрез произнасяне по насрещния главен иск с пр. осн. чл.79 от ЗЗД за осъждане на М. Ч. да заплати сумата от 667лв., съставляваща част от неплатено задължение за главница по договор за заем, ведно със законната лихва от депозиране на насрещния иск.

Жалбоподателят „Сити кеш“ ООД поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че с отговора на исковата молба е предявил два насрещни иска – главен и евентуален, но съдът не е разгледал нито един от тях. В мотивната част на основното решение по делото съдът е посочил, че не са се осъществили основните предпоставки за разглеждане на насрещния иск, който бил предявен при условията на евентуалност. В обжалваното решение съдът е приел, че извода за липсата на процесуални предпоставки за разглеждане на насрещния иск следва да бъде контролиран по реда на инстанционния контрол и не може да бъде изменен в производство по реда на чл.250 от ГПК. Жалбоподателят сочи, че нито в насрещната искова молба, нито в доклада на съда по делото е посочено, че насрещният иск е предявен при условията на евентуланост. Поддържа, че са налице основанията за 1 разглеждане на предявения насрещен иск и се позовава на съдебна практика, според която съдът дължи произнасяне и по главния, и по насрещния искове. Моли за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по искането за допълване на решението.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. И. Ч. не е взела становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец по насрещен иск, останал недоволен от постановеното съдебното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Жалбоподателят „Сити кеш“ ООД е бил ответник в производство по иск предявен от М. И. Ч. за признаване на недействителност на клауза в договор за потребителски кредит. С отговора на исковата молба „Сити кеш“ ООД е предявил насрещен иск за заплащане на невърнатата част от главницата по договора на осн. чл.79 от ЗЗД и евентуален иск по чл.23 от ЗЗП – за заплащане на главницата.

В доклада по чл.140 от ГПК съдът е посочил кои са предявените искове, като изрично е указал предявяването на насрещен иск, като е дал правна квалификация – чл.79 във вр. с чл.240 от ЗЗД. В обжалваното съдебно решение решаващият съд е приел, че насрещният иск е предявен при условията на евентуалност – ако целият договор бъде обявен за недействителен и е отказал да се произнесе по предявения иск.

С молба, подадена по реда на чл.250 от ГПК Сити кеш ООД е поискало допълване на решението чрез произнасяне по предявения иск. С обжалваното решение първонистанционният съд е оставил молбата без уважение и е отказал допълване, като е приел, че вече е изложил становище защо няма да се произнася по иска.

Настоящата инстанция намира решението за неправилно и незаконосъобразно.

Неправилна е преценката на районния съд, че насрещният иск е предявен при условията на евентуалност. В молбата, в която се предявява насрещния иск страната изрично е заявила, че предявява два иска – главен – за осъждане на ищцата да заплати частично сумата от 667лв., съставляваща част от предоставената в заем сума и евентуален – ако договорът за кредит бъде обявен за недействителен – за връщане на главницата на осн. чл.23 от ЗПК. Никъде в молбата главният иск не е поставен в условията на евентуалност. Това , всъщност не би могло да се случи, доколкото главният иск е основният иск на страната, а вторият, който е обективно съединен може 2 да бъде предявен при условията на евентуалност – ако не възникнат предпоставките на уважаване на главния, то да се разгледа втория – евентуален. Отказът да се разгледа предявения насрещен иск е неправилен и незаконосъобразен и постановеното решение, с което се отказва допълване на основното решение , следва да бъде отменено.

Доколкото въззивната инстанция е такава по същество, при отмяна на решение, постановено по реда на чл.250 от ГПК, то следва да се произнесе по същество на спора. В този смисъл е практиката на съдилищата – виж Р№287/02.06.2025, гр.д.

№2830/2024, 4г.о., ВКС и др.

По съществото на спора –

По делото е безспорно установено от представения Договор за паричен заем №796634/13.01.2023г., че Сити кеш ООД е предоставило в заем на М. Ч. сумата от 1000лв. със срок на погасяване 12 месеца. Ищецът по насрещният иск е представил и извлечение от сметка, което не е оспорено от страна на заемателя, от което се установява, че към момента има платени общо 333лв. по този договор. Ответникът Ч. не е навеждала твърдения за погасяване на други суми по договора. Съгл. чл.240 от ЗЗД при сключване на договор за заем заемателят следва да върне получената сума.

При неизпълнение на това задължение кредиторът може да иска изпълнение , ведно с обезщетение за забава съгл. чл.79 от ЗЗД. В случая кредиторът доказва, че е предоставил в заем сумата от 1000лв., при определени договорки за лихви, които договорки стоят извън предмета на настоящия спор. При наличие на доказателства за това, че му е изплатена само сумата от 333лв., то по процесния договор му се дължи връщане на поне 667лв., съставляващи остатък от невърнатата главница. Дали с извършените плащания са погасявани други задължения по договора, съдът няма да изследва, т.к. такива не са претендирани. От значение за предявения иск е, че не е върната частта от 667лв. от главницата от 1000лв. Предявеният иск по чл.79 във вр. с чл.240 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което се уважи предявения насрещен иск.

На осн. чл.78 от ГПК въэззиваемата страна следва да заплати на вззиваемата страна сумата от 480лв., заплатено възнаграждение за правна помощ.

Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати и ДТ в размер на 25лв. за въззивното производство, доколкото администриращият съд пропуснал да събере ДТ от жалбоподателя.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Решение № 298/17.02.2025г., пост. по гр.д.№ 298/2024, ПРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Решение № 5054/16.12.2024г., пост. по гр.д.№298/2024, ПРС, както следва:

ОСЪЖДА М. И. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, сумата от 667лв. частично от 1000лв., съставляваща главница по договор за паричен заем № 796634/13.01.2023г.

ОСЪЖДА М. И. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, сумата от 480лв., възнаграждение за оказаната правна помощ във въззивното производство.

ОСЪЖДА М. И. Ч., ЕГН **********, да заплати в полза на Бюдждета на Съдебната власт, по сметка на ПдОС сумата от 25лв. ДТ а въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4