Присъда № 6 от 19.02.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 933/2025
- Вид
- Присъда № 6
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 07.03.2026
- Състав
- Кристина Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.139 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.304 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.307а · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ на присъда от 19.02.2026 г. по н.о.х.д. № 933/2025 г. по описа на С. окръжен съд, НО - ІV състав.
Софийска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдими я М. Ф., с установена по делото самоличност, за това, че на 12.11.2025 г., около 15,30 ч., на второкласен път ПП-1-8, в района на 35-ти км., в землището на с.М., област Софийска, е дал подкуп – сумата от 10,00 /десет/ евро – една банкнота със сериен номер FА***, на полицейски орган – Р. Г. Е., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ в група „Охранителна полиция“ в РУ Г. при ОД на МВР, за да не извърши действие по служба – да не му състави фиш за глоба за извършено от него нарушение на чл.139 ал.1 от ЗДвП – престъпление по чл.304а, пр.3, във вр. с чл.304 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М. Ф., така както е формулирано в обвинителния акт, като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от приобщените по реда на чл.373 ал.1 от НПК доказателства и доказателствени средства. По отношение на наказанията, представителят на държавното обвинение предлага наказанието „лишаване от свобода” да бъде определено в размер на девет месеца, което да бъде намалено по реда на чл.58а от НК и да му бъде наложено лишаване от свобода за срок от шест месеца. Предлага също, определеното по този начин наказание лишаване от свобода, на основание чл.66 ал.1 от НК, да бъде отложено за изтърпяване от подсъдимия, за изпитателен срок от три години.
Според представителят на СОП, на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание „глоба“, което предлага да бъде определено в минималния, предвиден от закона размер от 10 000 лева. Счита, че при индивидуализация на тези наказания, следва да бъде отчетено от съда преобладаващото наличие на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало и оказаното от него на досъдебното производство, съдействие за разкриване на обективната истина. Моли съдът да се разпореди с присъдата си относно съдбата на приобщените по делото веществени доказателства и сторените съдебни и деловодни разноски.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, защитникът на подсъдимия М. Ф. – адв.М. Н. споделя изцяло изразеното от прокурора становище, относно виновността на подзащитния му в извършване на твърдяното престъпление. Заявява искане, на подсъдимия да му бъдат определени наказания в минимален размер, предвид наличието единствено на смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за него, признаването на вината му и изразеното съжаление за извършеното.
Подсъдимият М. Ф. в съдебно заседание се възползва от правото си по чл.371 т.2 от НПК, като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената 1 част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като прецени направеното от подсъдимия М. Ф. самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно установени, на основание чл.373 ал.3 от НПК, фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основаната на изнесената от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, съдът прие за установено по делото следното от фактическа страна:
През 2025 г. свидетелите Х. А. В. и Р. Г. Е. били полицейски служители в РУ - Г. при ОДМВР - С.. Свидетелят Х. А. В. бил назначен и встъпил в длъжност „полицейски инспектор VI степен“ в група „Охранителна полиция“ на РУ - Г. при ОДМВР - С., съответно със заповед № 8121К-2900 от 21.03.2025г. и акт за встъпване в длъжност от 24.03.2025г. Основни задължения съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност ( л.69 - л.71) били да участва по осигуряване на безопасността на движението по пътищата; да изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност и разследването на пътнотранспортни произшествия.
Свидетелят Р. Г. Е. бил назначен и встъпил в длъжност „младши автоконтрольор II степен“ в група „Охранителна полиция“ на РУ - Г. при ОДМВР - С., съответно със заповед № 5173-3423 от 13.08.2025г. и акт за встъпване в длъжност от 25.08.2025. Основни задължения съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност ( л.75 - л.77) били да участва в работата по осигуряване безопасността на движението по пътищата, дейността на пътния контрол, организацията на движението, изправността на пътя и неговите принадлежности, сигнализацията и спазването на правилата от участниците в движението по пътищата, превантивна дейност и разпорежданията на ръководството; изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност и др.
На 12.11.2025 г. от 08,30 ч. до 17,30 ч., свидетелите Х. В. и Р. Е. били наряд в състав на автопатрул 600 при РУ-Г., съгласно утвърден план за специализирана полицейска операция “Зима“ (л.83), като изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил марка „Ш.“, модел „Кодиак“ с peг. № СВ **** РЕ, обозначен с надписи „POLICE“. Около 15,25 ч. докато осъществявали контрол на пътното движение на второкрасен път №81 в района на км35+ООО, в посока от гр. М. към гр.С., забелязали приближаващ се към полицейския пост лекотоварен автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с peг. № АИ38ОМК /румънска регистрация/, който имал техническа неизправност - несветещ десен фар. Свидетелят В. подал сигнал за спиране на автомобила със стоп палка, като водачът – подсъдимия М. Ф. спрял автомобила. Двамата полицаи /като св.Р. Е. имал на себе си включена боди камера с пуснат режим на аудио и видео запис/ се насочили към шофьорската 2 врата на автомобила, след като се представили, поискали за проверка документите на водача. Подсъдимият ги представил и била установена самоличността му. След това полицаите обяснили на водача подсъдимия Ф., че се движи с техническа неизправност - несветещ фар, а също и че челния прозорец на автомобила е спукан. Свидетелят В. обяснил на водача, че ще му бъде съставена глоба и двамата полицаи, заедно с подсъдимия Ф., се насочили към служебния полицейски автомобил. Свидетелят Е. седнал на предната дясна седалка на служебния автомобил и започнал да съставя документа за глоба на водача. Свидетелят В. и подсъдимия М. Ф. стояли до автомобила, като вратата била отворена. Подсъдимият попитал каква ще бъде глобата и свидетеля В. му обяснил, че е в размер на 50 лв. и трябва да се плати на място, с дебитна карта на служебния ПОС терминал. Водачът казал, че няма пари в него и поискал да не му пишат глобата. След като видял, че св.Е. предприел действия по изготвяне на документа - фиш, подсъдимият М. Ф. извадил три броя банкноти с номинал 10 евро от портфейла си и ги подал първо на свидетеля В., но той се отдръпнал назад и му казал да не му дава банкнотите.
Подсъдимият Фатих предложил цигари, но полицейските служители отново отказали. След това подсъдимият Ф. подал трите банкноти на седящия в служебния автомобил свидетеля Е., който също казал да не му дава банкнотите. Свидетелят Е. започнал да разпечатва съставения на водача фиш, като в този момент подсъдимия Фатик хвърлил едната банкнота с номинал 10 евро в краката му. Полицейските служители задържали подсъдимия.
Свидетелят В. докладвал за случилото се на оперативния дежурен служител при РУ Г..
На мястото на произшествието пристигнала дежурна група при ОДМВР - С. и разследващ полицай. При извършения оглед на служебния автомобил марка „Ш.“ с peг. № СВ **** РЕ, на стелката пред дясна лява седалка, била намерена една банкнота с номинал 10 евро, със сериен № F A ***, която била иззета като веществено доказателство. За извършеното действие бил съставен протокол от 12.11.2025г. и фотоалбум към него (л.40 - л.52).
По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза (л.45 - л.46 от ДП), съгласно която иззетата с протокола за оглед банкнота от 10 евро с № FA ***, е истинска и представлява редовна емисия на ЕЦБ.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, прие за установена, като се позова на направените от подсъдимия М. Ф. самопризнания по всички факти, изложени в обвинителния акт и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло ги подкрепят, и които приобщи по реда на чл.283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото, чрез прочитането на съответните протоколи, в които са обективирани процесуалните действия, чрез които тези доказателства са събрани, а именно показания на свидетелите Х. В. и Р. Е.; писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.40-52 от ДП/, заповеди, актове за встъпване в длъжност, протоколи длъжностни характеристики /л.65-77 от ДП/, 3 работни графици, план-разстановка, заповеди, ежедневна ведомост, книга за записване на държавни служители – копия /л.79-83 от ДП/, копие на фиш за глоба /л.94 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимия; изготвените по делото техническа експертиза по протокол № 4968/18.11.2025 г. /л.45,46 от ДП/ и комплексна експертиза № 264 /л.48-61 от ДП/; иззетите по делото веществени доказателства – една банкнота със сериен номер FА***, с номинал от 10,00 евро.
С оглед на изложеното, съдът прие, че горепосочените доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и приобщени по предвидения в процесуалния закон ред, изцяло подкрепят направеното от подсъдимия М. Ф. самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, като доказват по безспорен и несъмнен начин, извършването на процесното деяние, авторството на същия /подсъдимия/ в извършването му и начина на осъществяването му. В частност, този състав на СОС намира, че приобщените по делото гласни, писмени, веществени доказателства, както и експертни заключения, които се кредитират и възприемат от съда, по категоричен начин потвърждават признатите от подсъдимия фактически констатации. По-конкретно, признатите от подсъдимия М. Ф. факти, относно начина на извършване на деянието, времето и мястото на осъществяването му, а именно факта, че движейки се на процесната дата, с личния си автомобил, в района на 35-ти километър по второкласен път ПП-81, в землището на община Своге, подсъдимият бил спрян за проверка от полицейски служители от РУ Г., поради констатирана техническа неизправност на управлявания от него автомобил; факта, че полицейските служители обяснили на подсъдимия, че следва да му издадат фиш за глоба от 50 лева, за допуснатото от него нарушение на ЗДвП; обстоятелството, че за да преустанови предприетите спрямо него действия по административното му наказване, подсъдимия предоставил на полицейския служител Е. парична сума от общо 10 евро, се потвърждават по несъмнен начин от показанията на свидетелите – полицейски служители Е. и В.; от писмените доказателствени средства – фиш за глоба, издаден на подсъдимия; изготвената и приета комплексна експертиза.
Направеното от подсъдимия М. Ф. признание относно начина, по който предоставил процесната парична сума на разположение на полицейския служител, в частност относно обстоятелствата, че първо се опитал да му подаде банкнотите в ръка, а след като никой от двамата полицаи не ги приели, ги хвърлил на земята в служебния автомобил, намират пълна подкрепа в показанията на свидетелите Е. и В.; данните, съдържащи се в огледния протокол, относно мястото, на което е констатирана и иззета процесната банкнота.
В обобщение на изложеното, СОС в настоящия му състав прие, че наличните по делото доказателствени източници, които са изключително еднопосочни и инкорпорират фактически данни, напълно съответни по между си, по категоричен и безусловен начин обосновават направеното от подсъдимия М. Ф. самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК.
4
При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия М. Ф. на датата 12.11.2025 г., около 15,30 ч., на второкласен път ПП-1-8, в района на 35-ти км., в землището на с.М., област Софийска, е дал подкуп – сумата от 10,00 /десет/ евро – една банкнота със сериен номер FА***, на полицейски орган – Р. Г. Е., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ в група „Охранителна полиция“ в РУ Г. при ОД на МВР, за да не извърши действие по служба – да не му състави фиш за глоба за извършено от него нарушение на чл.139 ал.1 от ЗДвП. По този начин подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, пр.3, във вр. с чл.304 ал.1 от НК.
Разпечатката съдържа 21 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee1bf7cc-65e9-4f40-b531-fce9fc676f1f