Решение № 2006 от 11.11.2022, Административен съд - Пловдив

Съд: Административен съд - Пловдив
Дело: Административно дело 2701/2020
Вид: Решение № 2006
Подписан: 11.11.2022
В сила: 30.11.2023
Състав: ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ

Цитирани разпоредби

чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 298, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.112 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
чл.117 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
чл.119 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
чл.120 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
чл.152 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
чл. 160, ал. 7, изр. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
чл.112 ал.1 т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
чл.114 · Закон за данък върху добавената стойност
чл.115 · Закон за данък върху добавената стойност
чл.115 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
чл.115 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
чл.115 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
чл.25 ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
чл.68 ал.1 т.2 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
чл.68 ал.1 т.2 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
чл.70 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
чл.86 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
чл. 92, ал. 1, т. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
чл. 12 · Закон за счетоводството

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

Е Ш Е Н И Е

№

2006 гр. Пловдив, 11.11.2022 год.

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2701 по описа за 2020 год. на

Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.Д.Р., ЕГН: **********, в качеството си на ЕТ „Д.Р.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Шейново“ № 6, против Ревизионен акт № Р-16001620000133-091-001/23.07.2020г., издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Т.И.К. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 493/06.10.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 2 822лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 275,84лв.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. Сочи, че доводите на данъчната администрация, че е налице авансова доставка, респективно издадена авансова фактура, са несъстоятелни. В тази насока няма никакви доказателства. Напротив, всички писмени доказателства по делото сочат на реално доставени препарати за растителна защита, а именно "Нимазал" 100 литра, който е вложен в основната дейност на земеделския производител, а именно в производство на домати. Посочва, че единствения аргумент, който данъчната администрация ползва за определяне на допълнителни задължения по ЗДДС, е предходно решение на ВАС по ревизия на доставчика „ОАК-Интерагро-България“ ЕООД, от което било видно, че реални доставки няма. В тази връзка твърди, че няма как съдебното решение да бъде ползвано директно в настоящото производство като източник на задължителни за настоящия състав правни последици, още повече, след като дружеството жалбоподател не е било страна в производството. Сочи, че не е налице авансова сделка, тъй като към момента на съставяне на фактурата не е извършено плащане, такова е извършено на 23.10.2015г., повече от месец след съставяне на фактурата. Няма доказателства, че сделката е развалена от страна на доставчика, нито такива волеизволения са правени от него, още повече, че същият не е оторизиран с правата да разваля сделката, тъй като не е страна по нея и в този смисъл е налице реална доставка и правилно е ползван данъчен кредит.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. С., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-160020000133-020-001 от 09.01.2020г., издадена от И. К. К. на длъжност началник сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив, с която е възложено да се обхванат задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г., по ЗДДС за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2016г., ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2016г., ЗО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. и ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. Определен е срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 17.01.2020г. Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001620000133-020-002/16.04.2020г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 15.05.2020г. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице на 17.04.2020г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620000133-020-003/14.05.2020г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 17.06.2020 г. ЗИЗВР е връчена на РЛ на 14.05.2020г.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-16001620000133-092-001/01.07.2020г., срещу констатациите в който няма подадено възражение в законоустановения срок. Така изготвеният РД е послужил като основание за издаване на Ревизионен акт № Р-16001620000133-091-001/23.07.2020г.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение № 493/06.10.2020г., с което РА, в обжалваната в настоящото производство част, е потвърден.

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИ на ЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ревизираното лице е регистриран земеделски производител. Отглежда зърнени култури и зеленчуци. Освен тази основна дейност РЛ е извършвало и продажби на електрическа енергия от собствен фотоволтаичен парк, експлоатиран от ЕТ „Д.Р.", разположена в собствен имот, придобит от ЕТ през 2012 г., както и от друга фотоволтаична централа, собственост на Д.Д.Р., придобита през 2007г.

В хода на ревизията е установено, че с кредитно известие № **********/12.01.2016г., на стойност минус 14 110лв. и ДДС в размер на минус 2 822лв. към фактура № **********/04.09.2015г., на стойност 14 110лв. и ДДС в размер на 2 822лв., издадено на ЕТ „Д. Р.", с ЕИК ****, от „ОАК - Интсрагро - България" ЕООД с ЕИК *********, в резултат на разваляне на сделка, не е осчетоводено и не е включено в дневника за покупки. Предмет на доставка по фактурата е препарат за растителна защита „Нимазал" 100 л., с единична цена 141,10 лв. На ред 2 (във фактурата), под наименованието на стоката е поставено съкращението: „А.П.“

Установено е, че РЛ е ползвало правото си на приспадане на начисления ДДС по фактурата, включвайки я в дневника си за покупки. ЕТ „Д.Р." е осчетоводил през м. 10.2015г. по сметка 302 „Материали" 100 л. препарат „Нимазал" на стойност 14 110лв. От сметка 302 заприходеният препарат е изписан на разход чрез отразяването му по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали".

Във връзка с упражненото право на данъчен кредит по горецитираната фактура, в хода на ревизията са събрани документи и писмени обяснения, както от страната на ревизираното дружество, така и от страна на доставчика „ОАК - Интерагро -България" ЕООД, представени в предходни техни контролни производства /ревизии и проверки/.

Констатирано е противоречие между установените факти и обстоятелства от участниците във фактурираните доставки. От една страна, дружеството - доставчик „ОАК - Интерагро - България" ЕООД твърди, че преперат „Нимзал" никога не е бил закупуван и съответно продаван, а от друга страна, получателят по процесната фактура -ревизираното дружество поддържа тезата за осъществена реална доставка на стоката посочена във фактурата, вкл. плащания по банков път и извършен транспорт до негов склад, както и заверка на фактурата от БАБХ - Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Пловдив и от ДФ „Земеделие" ОД -Пловдив.

С протокол №

П-16001620030696-141-001/05.03.2020г. е документирано извършването на насрещна проверка от ревизиращия екип на „ОАК - Интерагро - България" ЕООД. С протокол обр. Кд - 73 № 1565827/12.06.2020г. са присъединени доказателства, събрани в хода на ревизия на „ОАК - Интерагро - България" ЕООД, приключила с PA № Р -16001616002659-091-001/16.12.2016г.

С вх. № 70-00-2227/04.03.2020г. в ТД на

НАП - гр. Пловдив са представени документи и писмени обяснения от управителя на „ОАК -Интерагро - България" ЕООД - Милена Пенчева Пенчева. От тях е видно, че дружеството е издало фактура № 507/04.09.2015г. на фирма ЕТ „Д.Р.".

Предмет на доставката е било авансово плащане за „Нимазал". Фактурата била изцяло платена по банков път. Фактурата за аванс била издадена по искане на клиента преди да е било направено плащането. По фактура № 507/04.09.2015г. нямал издадени приемо-предавателен протокол, договор, анекс, документи за транспорт и др. документи за предаване и връщане на стока, тъй като фактурата била за авансово плащане /А.П./ по сделка, която в последствие не била реализирана.

Фактурата била за стока, която дружеството е трябвало да закупи и продаде, но поради ред междуфирмени взаимоотношения сделката не била реализирана. В следствие на това, било издадено кредитно известие № **********/12.01.2016г., получено от ЕТ на 14.01.2016 г. Нямало връщане на суми по кредитното известие.

Фактурата била платена със заем, даден от „ОАК - Интерагро - България" ЕООД, като през 2020г. било прихванато вземане срещу задължение след излязло решение на ВАС.

Във връзка с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 322 845,85лв. и започнала процедура по приспадане от м. 01.2016г., приключила в м.03.2016г. с остатък за възстановяване в размер на 307 744.19лв. (по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС) на дружеството - доставчик „ОАК - Интерагро - България" ЕООД е извършена ревизия с обхват ЗДДС за период от 06.04.2015г. до 31.03.2016г. Издаден е РА № Р-16001616002659-091 -001/16.12.2016г., ведно с РД № Р-16001616002659-092-001/10.10.2016г.

Установено е, че не са налице факти и обстоятелства, даващи основание за издаване на ДКИ от страна на „ОАК -Интерагро - България" ЕООД по повод доставка към ЕТ „Д.Р.", документирана с фактура № 507/04.09.2015г., както и към другите клиенти, закупили ПРЗ през периода м. 07 - м. 09.2015г.

На основание чл. 115. ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС не е признато намалението на данъчната основа в размер на 1 614 660,50лв. и намалението на ДДС в размер на 322 932,10лв. по издадени ДКИ на „АГРИПЛАНЕТ" ООД, „ФИОЗ ДИ ЛАТЕ" ООД, ЕТ „Д.Р.", ЗП Б.. А. О., ЗП Д. К. К. и ЗП И.

Д. К., декларирани в Дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м.01.2016г.

В хода на същата ревизия са присъединени всички събрани чрез насрещни проверки документи и писмени обяснения от горецитираните дружества и ФЛ, клиенти на „ОАК - Интерагро - България" ЕООД. В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК „ОАК - Интерагро-България" ЕООД обжалва ревизионен акт № Р-16001616002659-091 -001/16.12.2016г. пред директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, който в срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК е постановил Решение № 140/20.03.2017г., с което РА е потвърден. В Решение № 761/04.04.2018г. на Административен съд-Пловдив е направен извод, че не са доставяни стоки, но въпреки това неправилно са издадени процесните кредитни известия през м.01.2016г., тъй като между страните са налице договорни отношения по смисъла на ЗЗД. За да бъде отстранен този „пропуск", доставчикът

„следва да изпрати уведомителни писма съгласно ЗЗД до своите клиенти за разваляне окончателно на договора за доставката на стоки." С решението си съдът отхвърля жалбата на „ОАК -Интерагро - България" ЕООД срещу ревизионен акт № Р-16001616002659-091-001/16.12.2016г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив. На 28.11.2018г., с Решение на ВАС № 14644/28.11.2018г. се отменя Решение № 761/04.04.2018г. на Административен съд - Пловдив. ВАС постановява, че съществуват безспорни доказателства за липса на реална доставка по процесните фактури, че доставките действително са развалени и признава кредитните известия, издадени през м.01.2016г. за законосъобразни и правилни. Въз основа на Решението на ВАС на дружеството - доставчик, с АПВ № П-16001619001778-004-001/30.01.2019г., е възстановен ДДС по всички ДКИ, издадени от „ОАК - Интерагро - България" ЕООД към негови клиенти, вкл. и това предмет на настоящия спор.