Решение № 244 от 01.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20211000502125 по описа за 2021 година

С решение № 261627 от 11.03.2021 Г. по гр. д. № 13813/2015 г., по гр. д.

№ 13813/2015 г., СГС, І-11 с-в, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. С. Д. срещу А. С. Ю. иск с правна квалификация чл. 26, ал.

2, пр. 5 ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че сключеният на 14.01.2010 г. договор за продажба на моторно превозно средство, марка "Опел", с рег. № *******, е нищожен поради неговата привидност като прикриващ дарение.

Със същото решение се признава за установено по предявения от ищеца срещу ответника иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, вр. с чл.

17, ал. 1 ЗЗД, че сключеният на 06.12.2011 г. договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 10, том. VІІ, рег. № 34842, дело 1136/2011 г. с предмет апартамент № **, на * етаж, вход "*", в блок **, находящ се в гр. ***, ж.к. "***", със застроена площ от 78, 37 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 2 с площ от 4 кв.м., заедно с 1, 119 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на дворното място, върху което е построена, е нищожен поради неговата привидност като прикриващ дарение.

С решението се отхвърля предявеният от ищеца срещу ответника иск с 1 правна квалификация чл. 30 ЗН за намаляване на дарение, извършено с договор за продажба на посоченото МПС марка "Опел", на договор за дарение за посочения недвижим имот – ап. № **, и на дарение на парични средства в общ размер на 23 743, 79 лв.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Д. С. Д.. Твърди, че съдът неправилно е приложил закона, тъй като разглеждания казус не попада в типичното приложно поле на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 1 ЗН и че за него следва да се приложат по аналогия на закона и правото общи принципи и морални съображения. Този извод основава на твърденията си, че научил със закъснение от една година за смъртта на баща си, както и защото с умела конспирация наследодателят му и ответникът укрили разпоредителните сделки. Сочи, че не са били налице причини за приемане на наследството по опис, тъй като не е било известно (съответно доказано по съдебен ред), че продажбите на автомобила и на имота всъщност прикриват дарения чрез симулация. Твърди, че наследодателят не е притежавал имущество въз основа на цитиран в решението, но несъществуващ реално н.а. № 87 от 1991 г. Сочи практика на съдилища в страната, като твърди, че в аналогични казуси исковете са били уважени. Излагат се оплаквания срещу интерпретацията в решението на свидетелските показания, ангажирани от жалбоподателя.

Излага аргументи в подкрепа на вече уважените искове. Сочи, че не е логично да се уважат исковете му за разкриване на симулация, а да се отхвърлят тези за възстановяване на запазената му част. Моли решените да се отмени в обжалваната част.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника А. С. Ю., в частта, в която се уважени исковете за разкриване на симулация. Твърди, че автомобилът бил закупен като в самия договор е отразено, че продажната цена е платена, като твърди, че парите били на съпругата на ответника – К., с която по това време съжителствали на семейни начала. Поддържа, че след смъртта на съпругата на проф. С., той имал нужда от средства за да уреди имуществени отношения с нейни близки в Германия по повод процесния апартамент, като взел такива на заем, а в последствие решил да продаде жилището на А.. Последният получил заем от бъдещия си тъст и заем от трето лице за да плати цената. Погасяването на дълга към третото лице било сторено на три вноски със средства на родителите на А. и К.. Подчертава се, 2 че макар и да са от заинтересован свидетел, няма пречка показанията да са верни, като се изтъква, че към момента на предоставяне на заема от бащата на К., тя е била в религиозен брак с А., макар и да не са имали граждански.

Намира, че за разпит в условията на чл. 164, ал. 2 ГПК е достатъчно съгласие с конклудентни действия. Възразява срещу изграждане на правни изводи върху литературни произведения. Моли решението да се отмени в обжалваната част.

По постъпилите въззивни жалби А. С. Ю. не взема становище, а Д.Д. излага подробни съображения в писмен отговор.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 30 ЗН.

Ищецът Д. С. Д. твърди, че неговият баща и наследодател проф. С. Д. С.

(преподавател по ислямска философия, щедър и наивно добър), имал приживе дълги години близки отношения с ответника А. С. Ю. – негов студент и приятел, като последният известно време живял в дома на С., тъй като имал финансови проблеми. Твърди, че през 2009 г. починала съпругата на С., а самият той бил във влошено здраве, с повишена внушаемост, нарушено критично мислене и в това си състояние постепенно дарил имуществото си на Ю.. Твърди, че през 2010 г. баща му продал на ответника МПС л.а. "Опел Астра", но практически това било прикрито дарение. По същото време С. упълномощил ответника да се разпорежда с цялото му имущество, както и да тегли суми от банковите му сметки, като изтеглените средства били внесени по сметка на ответника и с тях се симулирало заплащането на продажната цена за спорния апартамент № **, в гр. ***, ж.к. ***, бл. **, вх. *, с площ от 78,37 кв.м. и прилежащи мазе и общи части (н.а. № 10 от 06.12.2011 г.).

Твърди се още, че ответникът е изтеглил от банковите сметки на С. общо сума в размер на 24 663, 79 лева, която практически е била дарение.

Претендирано е двата договора за продажба да се обявят за симулативни, като се предявява конститутивен иск за намаляване на договорите за дарение, поради накърняване на запазената част на ищеца в наследството на баща му, 3 починал на 14.03.2013 г. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати ½ част от дарената парична сума в размер на 12 331, 89 лв. както и разноски.

Ответникът А. С. Ю. оспорва исковете, като излага твърдения, че процесните вещи са закупени със средства от неговата съпруга, съответно заети от тъста му и трето лице. Твърди, че получените от банковите сметки суми са били отчитани веднага. Претендира разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че С. С. е починал на 14.03.2013 г. и е оставил за единствен наследник по закон своя син - ищецът Д.Д.. Не е спорно още, че през 1971 г.

С. се е развел, като семейното жилище в гр. София ул. Мануш воевода е било предоставено за ползване на бившата му съпруга и сина му Д.Д.. Страните не спорят, че в сметката на С. е постъпвала пенсията му приживе, а от там са заплащани битови сметки и са теглени суми (рядко от него и предимно от ответника) до нейното изчерпване след смъртта му.

Безспорно е, че на 06.12.2011 г. С. е сключил с ответника Ю. сделка за покупко-продажба на апартамент за цена от 56 433, 50 лв. (л. 15), като тази сума е постъпила по сметката на С.. Безспорно е още, че с нотариално заверен договор от 15.01.2010 г. ответникът Ю. закупил от С. С., процесният л.а. Опел за сумата от 4000 лв.

Установява се, че ответникът по иска Ю. е сключил граждански брак на 25.01.2013 г

В исковата молба ищецът Д. е направил доказателствено искане за допускане на свидетелски показания, които ще установят, че С. е имал дарствени намерения при прехвърляне на цялото си имущество на А.Ю.. За разпита на свидетели ответникът е заявил, че не възразява, но е поискал за равнопоставеност и на него да му се допуснат такива (л. 109). С определение от з.з. на 18.01.2018 г. съдът е допуснал по двама свидетели на страните за установяване на дарствени намерения на С., респ. за оспорване на същите.

Доведени от ищеца са свидетелите Д. В. М. и Е. П. К.. М. разказва, че познава ищеца (свидетелят твърди,че е наемател на имот на майката на ищеца) и са в добри отношения. Познавал С. С. от 2000 г. от градинката пред 4

„Св. Седмочисленици“, където по случайност се запознали на една пейка и свидетеля му споделил, че договорът за наем на фитнеса му бил прекратен. С. на свой ред му споменал, че неговата бивша жена има сутерен, който може да се наеме, но казал на М. да не споменава пред нея, че той го праща тъй като не били в добри отношения. Свидетеля харесал посочения му имот и го наел, като около 2 години го ползвал, а С. идвал там един-два пъти годишно (в същото време сочи, че общо срещите със свидетеля били 7-8) за да вижда жена си (тя била парализирана на легло) и сина си, който бил като санитар за нея. С. разказвал, че бил много недоволен от Д., който „навил“ майка си да се разведе, изгонил баща си, лишил го от един имот. Свидетелят знае, че ищецът Д. бил допуснат в един ведомствен имот на С., от където последния едва го извадил, като същевременно разказва, че втората жена на С. била бездетна и й било „малко кофти, че има друго дете в апартамента.“. Свидетелят сочи, че С. категорично отказвал да остави имота на Д., на когото бил много обиден, и тъй като се бил привързал към някакво момче, което живеело при него и било бедно, искал да го остави на него понеже го чувствал като внук. С. му обяснявал през 2009 г., как всичко ще бъде документирано като покупкопродажба, а той щял да даде пълномощно да тегли суми от банковите му сметки и в последствие щял да му дари имота. Казал му още, че щял да му остави една кола, „Опел“, но там било по-лесно, тъй като щял да каже, че е взел парите на ръка. Св. М. разказва още, че узнал, че имало две пълномощни за теглене от сметки, а също и че момчето имало приятел китаец, който щял да му помогне с някаква сума. През 2011 г. когато свидетеля се видял с С., той бил много отпаднал, с бастун, и му казал, че е задействал плана си. Свидетеля не знае подробности за работата на С., като редактор, тъй като те си говорели предимно за отношенията със сина му и майката.

Св. К., съсед на ищеца, разказва, че познава С. преди да срещне Д..

Запознал се с него на пиацата за работници през 1986-7 г. Знаел, че Д. бил лентяй и водел разгулен живот, и С. искал той да си вземе собствен апартамент и да му се махне от главата. Свидетеля споменал, че негов приятел продавал празно място, което за негово учудване взел Д. и там си направил къща, която нямала отдолу търговски площи. Доколкото знаел свидетеля, С. искал да лиши Д. от наследство, като казвал, че ще подари всичко на А.Ю..

Св. А. И. А. и С. Ю. Ш. са доведени от ответника – първият е негов 5 тъст, а вторият – негов баща. А. разказва, че дал на А. 34 000 лв. за да купят апартамент в София през 2011 г. Това били спестявания на свидетеля, които той държал у дома. Не му били върнати, тъй като ги дал като на зет и дъщеря.

Не следваща година им дал още 9000 лв., тъй като имали някакъв заем.

Средствата били даден преди сватбата, която се отложила, тъй като починала жената на свидетеля.

Св. Ш. разказва, че е давал на А. парични средства през 2012 г. – 9000 лв. и 6000 лв. в брой, които били нужни за връщане на някакъв заем. Парите дал за семейството и нямало да ги търси. Знае, че синът му взел заем за закупуване на апартамент.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Когато страните по един договор имат волята само привидно да създадат правни последици на обвързаност, които те по принцип не желаят, е налице абсолютна симулация, а когато целта им е да се обвържат от сделката по начин, различен от посочения в сключения договор – то тогава симулацията е относителна. И в двата случая договорът е нищожен, като привиден, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като във втория случай съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. В решение № 1405 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4689/2007 г., ІV ГО, ВКС, е прието, че тежестта на доказването на твърдяната относителна симулация (каквато в случая ищецът поддържа, че е налице) е изцяло на ищеца, тъй като той би извлякъл при евентуално успешно провеждане на иска благоприятни последици за себе си. Ето защо той следва да ангажира такива доказателства, които по несъмнен начин да установят, че целената сделка всъщност е различна, от тази която официално е удостоверена - в случая, че купувачът (ответникът Ю.) не е закупил имущество на С., а то му е било подарено. Доказването на твърденията на ищеца в процеса следва да бъде главно и пълно. Така и в решение на ВКС - № 959 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 1951/2008 г., ІІІ г. о., Решение № 48 ОТ 13.03.2012 Г. ПО ГР. Д. № 959/2011 Г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и пр.