Определение № 4707 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4707 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110149058 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК .., против „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК .., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 300,00 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 1267,90 лв. остатък над изплатената от ответника сума от 6 838,37 лв. до пълния предявен размер на регресна претенция от 8 106, 27 лв., включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, изплатено от ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка с настъпило на 13.01.2023 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /15.10.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответното дружество. Със същия оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Съдът намира, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по см. на чл. 127 – 128 от ГПК и на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност, като на същия се даде едноседмичен срок, да индивидуализира вземането, което претендира като регресна претенция към ответното дружество, доколкото от една страна се твърди в исковата молба, че претендира сумата от 500,00 лв. главница като частичен иск от 1 267, 00 лв., а от друга страна в петитума на исковата молба се претендира сумата от 300, 00 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 1 267, 90 лв., т.е. налице е противоречие в исковата молба по отношение на индивидуализира не вземанията за главница, за които твърди същите за дължими.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

1

Съдът намира, че доказателствените искания на страните са допустими, относими и необходими за установяване на фактическите твърдения и изясняване на спора от правна страна. Следва да бъде допуснато направеното от ищеца доказателствено искане за назначаване на съдебно- автотехническа експертиза, която да отговори на въпрос № 6, поставен в исковата молба, с оглед обстоятелството, че ответникът не оспорва механизма за настъпване на ПТП и вината на водача.

Следва да бъде допуснато отложено произнасянето по искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит един свидетел при режим на призоваване за първото по делото публично съдебно заседание – М. Л. В. с адрес: гр.

Р.,. предвид заявеното в отговора на исковата молба.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца по т. I от доказателствените искания, посочени в исковата молба, доколкото същите се явяват не необходими по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да индивидуализира вземането, което претендира като регресна претенция към ответното дружество, доколкото от една страна се твърди в исковата молба, че претендира сумата от 500,00 лв. главница като частичен иск от 1 267, 00 лв., а от друга страна в петитума на исковата молба се претендира сумата от 300, 00 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 1 267, 90 лв., т.е. налице е противоречие в исковата молба по отношение на индивидуализиране на вземанията за главница, за които твърди, че същите за дължими, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение в срок на дадените указания исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ПРИЕМА и прилага представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-автотехническа експертиза която да отговори на въпрос № 6, поставен в исковата молба, при възнаграждение в размер на 204,52 евро (400,00 лева), платимо от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. К. Д., С.., тел. 859 .., 0887 ... Вещото лице да се призове след внасяне на определения депозит от ищеца.

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на разпита в качеството й на свидетел по делото на М. Л. В., като дава възможност на ищеца до датата на първото открито съдебно заседания да заяви дали поддържа искането си след запознаване с 2 отговора на исковата молба, с определението за насрочване на делото и доклада на съда.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.03.2026 г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

І . 1. Ищецът твърди, че на 13.01.2023 г. в гр. София, на кръстовището на ул.“Църковна независимост“ и ул.“Духовно възраждане“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“, управляван от И. Й. И. и моторно превозно средство „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № СВ .., управляван от М. Л. В.. Поддържа, че произшествието било посетено на място от представител на МВР и съставен протокол за ПТП № 843744/13.01.2023 г. Сочи, че към датата на застрахователното събитие МПС средство „Шкода“, модел „Фабия“, с рег.№ СВ ., имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество, валидна за периода от 12.11.2022 г.- 11.11.2023 г.

Навежда твърдения, че образувал при себе си преписка по щета № 0300/23/481/500024 относно произшествието, като застрахованото лице заявило, застрахователното обезщетение да бъде изплатено чрез извършване на ремонт на увредения автомобил в доверен автосервиз „ЕУРАТЕК АУТО“ ООД, за което дружеството ищец заплатило ремонта на увредения автомобил на стойност 8 081, 27 лв., ведно с направените обичайни ликвидационни разходи в размер на 25, 00 лв.

Счита, че след изплащане на обезщетение по имуществената застраховка „Алианц България“ встъпило в правата на застрахования срещу лицето, отговорно за причиняване на вредите, респ. срещу застрахователя на гражданската му отговорност „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Навежда твърдения, че съгласно установения в протокола за ПТП механизъм, уврежданията по лек автомобил „Шкода“ настъпили в резултат от удара на л.а. „Фолксваген“ като водачът му е нарушил чл. 50, ал. от ЗДвП, предвиждащ, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища били длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

Заявява, че ответното дружество застраховало отговорността на водача на л.а.“Фолксваген“ за вредите, причинени на трети лица, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства относно лек л.а.“Фолксваген“ съгласно чл. 477 от КЗ със застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на

3 произшествието. Поради тази причина, ищецът се суброгирал в правата на увредения срещу застрахователя на отговорното лице за настъпилото застрахователно събитиеответното дружество. Ищецът предявил регресна претенция за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение по щета №0300/23/481/500024 към „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД като последното образувало преписка по предявената регресна претенция № 43082952302494 като частично възстановило на ищеца сумата в размер на 6 838,37 лв. от общо дължимата сума от 8 106,27 лв., представляваща заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на 8 081, 27 лв.и 25, 00 лв. ликвидационни разноски. Ответното дружество отказало да възстанови на ищеца остатъка от сумата в размер на 1 267, 90 лв. Ето защо искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 300, 00 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 1 267,90 лв.остатък над заплатената от ответника сума от 6 838,37 лв. до пълния предявен размер на регресна претенция от 8 106, 27 лв., включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №0300/23/481/500024, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /15.10.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата и направените в производството разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

2. Ответникът е подал отговор на исковата молба. Със същия оспорва изцяло предявения срещу дружеството иск по основание и по размер. Заявява, че платената от ответното дружество „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД на ищеца „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сума в размер на 6 853, 37 лв., представлява пълно и достатъчно обезщетение за нанесените на автомобил „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № СВ . щети при ПТП от 13.01.2023г., изчислено в съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховане- съобразно действителната стойност на причинената вреда към датата на настъпване на събитието. Счита, че определеният и изплатен от ищеца размер на щетите за завишен. Смята, че този размер не съответства на реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП. Навежда твърдения, че признатите от ищцовото дружество количества и стойности на вложените в ремонта боя и материали, както и цената на сервизния час, надвишават обичайните пазарни такива. Твърди още, че ремонтът на увреденото МПС не съответства на средно пазарната стойност на този вид услуги, относима при определяне на действителната стойност на вредите. Поддържа, че реалният размер на претърпените от собственика на л.а.“Шкода“, модел „Фабия“ имуществени вреди, определени към датата на събитието по средни пазарни цени е 6 853,37 лв. Заявява, че претендираната от ищеца сума от 300, 00 лв., заявена като частичен иск от 1 267, 90 лв., над платената от ДЗИ по регресната претенция сума от 6 853, 37 лв. за ремонта на л.а.“ Шкода“, модел „Фабия“, се явява недължима поради несъответствие на цени за труд /сервизен час, посочени във фактурата, издадена от „Еуратек Ауто“ ООД, със средно пазарната цена на труда към процесния период, както и поради несъответствие на цените за боя и материали с пазарните им аналози за автомобил с експлоатационна възраст от над 5 години. Претендира разноски.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 във вр. с чл. 410 от КЗ вр. с чл.

45 ЗЗД.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).