Решение № 4610 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4610 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100503860 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 4199/04.03.2026 г., постановено по гр.д. №66012/2024 г. на СРС, ГО, 54 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в имуществената сфера на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, съществуват вземания от Областната администрация на област София за суми, формиращи стойността на обедняването на „Топлофикация София“ ЕАД за сметка на обогатяването на ответника, както следва: за сумата от 123,68 евро (241,90 лева), представляваща цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 10.2021г. до м. 04.2023г. в имот, представляващ една стая от апартамент 1, находящ се в гр. София, ул. „********, за сумата от 21,86 евро (42,76 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 01.12.2021г. до 27.02.2024г., за сумата от 8,03 евро (15,71 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 10.2022г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1,80 евро (3,52 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 27.02.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 06.03.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 13220/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която се твърди, че решението неправилно и необосновано.

Поддържа се, че ответникът е стопански потребител, поради което и предписаната форма на договор за топлоснабдяване. Твърди се, че предвид липсата на писмен договор, между страните не е налице облигационно правоотношение, като предвид факта, че ответникът е потребил топлинна енергия, то същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Въззиваемият Областната администрация на област София оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен и предвид наличието на иска на договорно основание, който „Топлофикация София“ ЕАД може да предяви, то претенцията за неоснователно обогатяване се явява неоснователна. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице помагач на страната на въззивника – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е заявил становище по въззивната жалба, подадена от ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатили. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

От акт за държавна собственост №02561/26.01.2001г. се установява, че процесният жилищен имот е частна държавна собственост, който на основание нормата на чл. 18, ал. 1 ЗДС е бил предоставен за управление на Общинската администрация на област София. Ето защо и ответникът се явява структура, на която е предоставено ползване на имота държавна собственост, с оглед на което се явява пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск.

2

Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 17.07.2012 г.), аналогична на т.33в ДР на ЗЕ (изменение след исковия период)– „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.) продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди..

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните за процесния период. Не може да се приеме довода на въззиваемия, че в случая се касае за жилищен имот, респ. е битов клиент и между страните е налице облигационно правоотношение по силата на закона – по делото няма данни имотът да е ползван като жилищен, ответникът не е физическо лице, а и по делото са налице данни между страните да е бил сключван договор за покупко-продажба на топлинна енергия за небитови нужди за предходен период.

Съдът намира, че в случая не е налице облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за процесния имот – апартамент 1, находящ се в гр. София, ул. „********. По делото не се твърди такъв договор да е сключван. Ето защо и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от ЗЕ не намират приложение.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик.

Доколкото ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период и като такъв е разполагал с правомощието да ползва имота, формалната житейска логика налага извод, че лица, на които същият е 3 предоставил ползването на имота, са потребявали доставяното количество топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, респ. дължи заплащане на стойността на потребената топлинна енергия.

От приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, ул.

„********, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Вещото лице е посочило, че в имота на ответника през исковия период е начислявана топлинна енергия само за сградна инсталация. Вещото лице е установило, че на ответника е доставено топлинна енергия на обща стойност от 223,19 лв. през исковия период. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо необходимата професионална компетентност.

Фактът, че ответникът като собственик на имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, го освобождава от договорна връзка с „Топлофикация София” ЕАД, но не и от задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл.59,ал.1 ЗЗД. Доколкото единствен доставчик на топлинна енергия в гр.

София е „Топлофикация София” ЕАД, съдът намира, че ответникът се е обогатил със сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му беше доставена въз основа на договорно правоотношение с ищеца, т.е. сумата от 223,19 лв. Ето защо предявеният иск се явява основателен за сумата от 223,19 лв. /114,11 евро/ и неоснователен до пълния предявен размер от 241,90 лева /123,68 евро/.

Основателен се явява и искът за заплащане на 8,03 евро (15,71 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 10.2022г. услуга дялово разпределение, доколкото от изготвената СТЕ се установява, че услугата дялово разпределение е извършвана в сградата през процесния период.

Неоснователно се явява възражението за изтекла погасителна давност на ответника срещу вземанията за главница – давността при иск за неоснователно обогатяване е общата петгодишна, началото на периода на претенциите е съответно м.10.2021 г. за топлинната енергия и м.05.2021 г. за дялово разпределение, като приложимата давност не е изтекла до датата на 4 подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /06.03.2024 г./.

По исковете по чл.86,ал.1 ЗЗД:

Съдът формира изводи за наличието на главен дълг в размер от 114,11 евро за потребена топлинна енергия и 8,03 евро за извършена услуга дялово разпределение.

Задължението за обезщетение за ползване на топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение е задължение без срок, т.е. изискуемостта настъпва веднага без покана и ищецът може да иска изпълнение към момента на ползването на услугата. Същевременно настъпването на изискуемостта на вземането не поставя длъжника в забава, доколкото вземането е без определен ден за изпълнение /падеж/ и за поставянето на длъжника в забава е необходима покана /арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД/. По делото не са представени доказателства за изпратена и получена от ответника покана /такава е описана в исковата молба като приложение, но на практика не е приложена/, поради което и предявените искове по чл.86,ал.1 ЗЗД за неоснователни.

С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.59,ал.1 ЗЗД за сумата от 114,11 евро за потребена топлинна енергия и за 8,03 евро за извършена услуга дялово разпределение, като исковете бъдат уважени в тази част. В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С оглед частичното уважаване на предявените искове, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски над 21,86 евро.

На въззивника „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски по заповедното производство в размер от 30,14 евро, разноски за 5 първоинстанционното производство в размер от 190,92 разноски за въззивното производство в размер от 88,66 евро. евро, както и

На въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер от 21,86 евро за въззивното производство.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я решение № 4199/04.03.2026 г., постановено по гр.д.

№66012/2024 г. на СРС, ГО, 54 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Областната администрация на област София дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 114,11 евро, представляваща цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 10.2021г. до м. 04.2023г. в имот, представляващ една стая от апартамент 1, находящ се в гр. София, ул. „********, както и за сумата от 8,03 евро, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 10.2022г. услуга дялово разпределение, както и в частта, в която „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, е осъдено да заплати на Областната администрация на област София, разноски за сумата над 21,86 евро, и вместо това постановява: