Решение № 219 от 18.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. В., 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110100885 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на К.

С. М., ЕГН **********, с адрес: *********, с която против „М.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********, първоначално е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК за отричане дължимостта на вземанията, за които са издадени: изпълнителен лист по ч.гр.д. №***/2011 г. и ч.гр.д. №***/2011 г. – двете по описа на РС – С., за събирането на които е образувано изп. д. №***/2013 г. по описа на ЧСИ Д.З.П.-Я., както и разноските, сторени в изпълнителното производство, поради погасяването им по давност. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Ищецът е длъжник по изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ З.З. с peг. № ***, с район на действие - Окръжен съд – Х., образувано по основа молба на „*******“ АД, с която са представени два броя изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д. № ***/2011 г. и ч.гр.д. № ***/2011 г. - двете по описа на Районен съд – С.. Съгласно, изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № ***/2011 г. на Районен съд - гр. С., ищецът следва да заплати на кредитора „*******“ АД, следните суми: 4660,80 лв. главница, дължима по Договор за банков кредит № */*/* от 15.01.2008 г. и анекс към него от 26.03.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 10.11.2011г. до изплащане на вземането, 706,63 лв. договорна лихва върху главницата, считано от 15.09.2010г. до 09.11.2011г., 1 разноски по делото в размер на 107,3 5 лв. за държавна такса и 301,02 лв. за адвокатско възнаграждение. Вземането по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № ***/2011 г. на Районен съд - гр. С. е за следните суми: 763,02 лв. главница, дължима по Договор №*/*/* от ***г. за кредитна карта на физически лица, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 10.11.2011г. до изплащане на вземането, 87,60 лв. договорна лихва върху главницата, считано от 23.11.2010г. до 09.11.2011 г., разноски по делото в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че през 2013 г., изп.д. № ******* по описа на ЧСИ З.З. с peг.

№ *** е прехвърлено при ЧСИ Д.З.П.-Я., с peг. № ***, с район на действие В., като е образувано под № **********. През 2013 г. взискателят „*******“ АД е прехвърлил вземането си към длъжника К. С. М. с договор за цесия, в полза на „АСВ“ ООД, с ЕИК *****, с правоприемник „АСВ“ ЕАД, с ЕИК *****, което дружество, с втори договор за цесия прехвърля вземането в полза на ответника.

Твърди се, че по първоначално образуваното изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ З.З. с peг. № ***, извършените изпълнителни действия са следните: наложени са запори върху трудовото възнаграждение на длъжника - на 15.05.2012 г. и на 15.02.2012 г., както и на 19.07.2012 г. е наложена възбана върху 1/2 идеална част от недвижим имот, с адрес:

***********. По изпълнителното дело № ********** на ЧСИ Д.З.П.-Я., на ***г. е наложен е запор на трудовото възнаграждение на длъжника, след което следващото по време изпълнително действие е запор на банковите сметки на длъжника в „*******“ АД, наложен на **** г.

Ищецът сочи, че към датата на подаване на исковата молба в съда, общият размер на дълга по изп.д. № ********** по описа на ЧСИ Д.З.П.-Я. възлиза на 14649,52 лева, включваща суми за главници, лихви, съдебни разноски, такси и разноски по изпълнителното дело. Според ищеца правото на принудително изпълнение на ответника е погасено поради изтекла давност.

След налагането на запора на трудовото възнаграждение на длъжника на *** г., повече от две години не са извършвани същински изпълнителни действия, като взискателят не е направил искания за прилагането на конкретни изпълнителни способи, поради което намира, че на основание чл.433, ал. 1, т.

8 ГПК, изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 05.08.2015 г.

Сочи, че поради настъпилата перемпция, обезсилени по право, с обратна сила, са извършените до този момент изпълнителни действия.

Същите не могат да се отчитат, като осъществени валидни юридически факти, прекъсващи погасителната давност, вкл. и тези, извършени и след прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция. Всички изпълнителни действия, предприети след настъпилата перемпция не водят до прекъсване на давността, тъй като са извършени по едно вече прекратено по силата на закона индивидуално изпълнително производство, поради което не 2 са валидни. От датата на последно валидно извършеното изпълнително действие, прекъсващо давността спрямо ищеца, а именно - *** г., започва да тече и давностният срок, като на 05.08.2018 г. е изтекла 5-годишната погасителна давност за главните вземания по изпълнителните листове, също така е изтекла и 3-годипшата такава за вземанията за лихви. По давност са погасени както главниците по изпълнителни листове, така и всички акумулирани акцесорни вземания, вкл. договорни лихви, и лихви за забава.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва производството като частично недопустимо и неоснователно. Сочи, че изпълнителното дело е образувано въз основа на представени от „*******“ АД, 2 бр. изпълнителни листове. Вземането по изпълнителното основание, по ч.гр.д. №***/2011 г. на РС – С. е цедирано в полза на „АСВ“ АД, като това дружество е конституирано като взискател само за сумите по този изпълнителен лист. Твърди, че по изпълнителното дело взискателите са двама, като ответното дружество не е надлежен ответник по иска, касателно вземането по по ч.гр.д. №***/2011 г. на РС – С..

Намира претенцията на ищеца за неоснователна, като излага в хронологична последователност всички действия по принудително изпълнение, извършени по двете изпълнителни дела. Оспорва като неоснователно твърдението за настъпила перемпция, тъй като не е налице период от две години, в който да не е било извършено изпълнително действие. Сочи, че на *** г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, а на **** г. е наложен запор на банковите му сметки, като между тези две дати е постъпило плащане от работодателя на длъжника, а двамата взискатели са отправили искане към съдебния изпълнител, за извършване на изпълнителни действия

Навежда твърдения, че давността е била прекъсвана многократно с извършваните действия по принудително изпълнение, поради което давностният срок не е изтекъл. Сочи, че перемпцията е без правно значение за давността.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено по делото на 18.12.2023 г., производството е прекратено по отношение претенцията на ищеца за установяване недължимостта на сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/2011 г., по описа на Районен съд гр. С., а именно: 4660,80 лв. главница, дължима по Договор за банков кредит № */*/* от 15.01.2008 г. и анекс към него от 26.03.2010г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 10.11.2011г. до изплащане на вземането, 706,63 лв. договорна лихва върху главницата, считано от 15.09.2010г. до 09.11.2011г., разноски по делото в размер на 107,35 лв. - държавна такса и 301,02 лв. - адвокатско възнаграждение, на осн. чл.232 ГПК.

Производството по настоящото дело касае отричане дължимостта само на вземанията, за които е издаден: изпълнителен лист по ч.гр.д. №***/2011 г. по описа на РС – С., за събирането на които е образувано изп. д. №***/2013 г.

3 по описа на ЧСИ Д.З.П.-Я. – рег. №*** КЧСИ, както и разноските, сторени в изпълнителното производство.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК, ищецът – длъжник в неприключено изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на парично вземане на взискателя, с твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За ищците е налице правен интерес от предявяването му, а процесуалната легитимация на ответника е установена.

Искът е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

В процесния случай се твърди, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право против ищеца, тъй като същото е погасено с изтичане на петгодишен давностен срок за главницата и с тригодишна давност за вземанията за лихва, изтекъл в периода от 06.08.2013 г. до 06.06.2022 г.

Давността е институт на правото, представляващ период от време, през който носителят на едно материалното право бездейства, поради което губи правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове на изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Въз основа заявление на кредитора „*******“ АД, пред РС – С. е образувано ч.гр.д. № ***/2011 г. по описа на съда, като същото е издадена заповед за изпълнение № 898/10.11.2011 г., с която е разпоредено на длъжника К. С. М. да заплати на заявителя следните суми: 763,02 лв. главница, дължима по Договор №*/*/* от ***г. за кредитна карта на физически лица, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 10.11.2011г. до изплащане на вземането, 87,60 лв. договорна лихва върху главницата, считано от 23.11.2010г. до 09.11.2011 г., разноски по делото в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

От приложен пълен препис от книжата по изп.дело № ***/2013 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я. – рег. № *** с район на действие ОС – В., се установява, че по искане на кредитора, през м.март 2012 г. е образувано изпълнително дело № ***/2012 г. по описа на ЧСИ З.З. – рег. №***, с район на действие – ОС – Х., за събиране на сумите, присъдени в полза на взискателя по ч.гр.д. № ***/2011 г. по описа на РС – С..

С молбата за образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е овластен да избира способа на изпълнение и да предприема 4 изпълнителни действия служебно, при условията на чл.18, ал.1 ЗЧСИ, поради което давността е прекъсната още към момента на нейното депозиране.

На 21.03.2012 г. съдебният изпълнител налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като за извършеното действие по принудително изпълнение е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника „В.И.“ ООД.

Покана за доброволно изпълнение, ведно с приложен препис от изпълнителния лист, е връчена на длъжника, на дата 28.03.2012 г.

С второ запорно съобщение от 15.05.2012 г., получено на 17.05.2012 г., съдебният изпълнител е уведомил работодателя за наложения запор, както и за задължението на последния да извършва удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника.

На 17.07.2012 г. е наложена възбрана върху собствената на ищеца ½ ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор *******, с адрес: гр. В., ********.

На 24.07.2013 г. ЧСИ Д.П.-Я. - рег. № *** КЧСИ, на която изпълнителното дело е изпратено за продължаване, налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „С.“ ЕООД.

От протокол за извършено погасяване, от дата 09.09.2014 г. се установява, че задължението на ищеца е погасено със сумата от 62 лева.

На 22.06.2015 г., със сключване на договор за прехвърляне на вземания, ответникът придобива от „*******“ АД, вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №***/2011 г. на РС – С.. С молба вх. № 31782/25.09.2015 г. „М.“ АД отправя искане до съдебния изпълнител, да бъде конституиран като взискател в изпълнителното производство, за придобитите вземания.