Протокол № 383 от 07.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 383 гр. Благоевград, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20241200500254 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:20 часа се явиха:

Жалбоподателката М. Н. З., редовно призована, не се явява. Същата се представлява от адв. А. Б., с пълномощно по делото, като представя такова и за пред настоящата съдебна инстанция.

Ответникът Н. К. С., редовно призован, се явява лично и с адв. К. Д., с пълномощно по делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът препраща към Определение № 285/13.03.2024 година от закрито съдебно заседание.

АДВ. Б.: Уважаеми Съдии, поддържам подадената въззивна жалба, по съображенията, които са изложени в нея. Нямам доказателствени искания.

Оспорвам доводите, които са изложени в отговора на въззивната жалба, като 1 по същите ще заяви становище по същество.

АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба, като поддържам доводите, изложени в отговора на същата. Нямам доказателствени искания. Ако е необходимо с оглед допълнителните доводи, ще взема отношение по същество.

Поради липса на доказателствени искания, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО

АДВ. Б.: Уважаеми Въззивни съдии, от името на доверителката ми моля да постановите решение, с което да уважите предявената въззивна жалба и отмените първоинстанционния съдебен акт в атакуваната му част.

Настоящият спор не е спор по доказателствата, а е спор по правото, като в тази връзка считам, че абсолютно неправилни и необосновани са изводите на първоинстанционния съд. Освен доводите, които са изложени в самата въззивна жалба, аз ви моля да имате предвид следното: Законодателната практика, с която се преуреждат имуществени отношения, касаещи семейството и съпрузите, не е нова и не е въведена със Семейния кодекс от 2009 година. Напротив, във всички действащи преди това Семейни кодекси са предвиждани изрични разпоредби, с които са преуреждани отношенията, като действащите и приемани нови такива съответно са били приложими и към заварените бракове. В тази връзка следва да се има предвид, че сходен е законодателният подход и със Семейния кодекс от 1968 година, който с текста на чл. 103 от същия изрично преурежда и въвежда приложимост на правилата му по отношение на заварените бракове. В тази насока е и Семейният кодекс от 1985 година, който с текста на §4 от същия отново преурежда и предвижда въведените нови разпоредби да бъдат приложими и към заварените бракове. Именно такава считам, че е и разпоредбата на §4 от сега действащия Семеен кодекс, с който изрично законодателят е посочил, че се преуреждат отношения, и то имуществени такива, и за заварените бракове.

Именно този начин на формулировка на текста на §4 считам, че води до пълна приложимост на всички тези текстове по отношение на заварените бракове и респективно имуществените отношения. Именно в тази връзка следва да се има предвид, че със Семейния кодекс от 2009 година са предвидени едни алтернативни режими, които да уреждат имуществената общност; те са общо 3 на брой, а именно – съпружеската имуществена общност, която е общата, 2 съответно режима на разделност и брачният договор. Характерно в случая е, че изборът на един от тях, когато говорим за режим на разделност или респективно брачен договор, на практика и по своето естество представлява вид сделка. В конкретния случай, когато говорим за режим на разделност, се касае до сделка, която съпрузите сключват, но която съобразно изискванията на чл. 33 и сл. от СК се материализира в т.нар. декларация. В случая право на страната е да прецени, съответно на съпрузите да преценят, кой от тези режими да приемат, но приемайки ги, аз поддържам становището, което е изрично въведено и в решението на Върховния касационен съд, че имуществените последици от това решение се явяват законово уредени, т.е. законът е този, който урежда при избора на един от тези режими, какви да бъдат последиците. С оглед на това, в конкретния случай режимът на разделност, по начина по който е формулиран в Семейния кодекс и в частност в разпоредбата на чл. 33, на практика не води до т. нар. договорен режим на разделност, а въвежда режим на разделност по отношение на цялото имущество, което съгласно разпоредбите на §4 преурежда изцяло отношенията по повод на заварения брак. Именно поради това и с оглед на тези формулировки на Семейния кодекс и на текстовете, които посочих, считам, че е налице т. нар. обратно действие на избора на режим на разделност и той обхваща всички имущества, които се заварват по заварените бракове при избора на този вид режим. Именно в тази насока е и решението на Върховния касационен съд, на което сме се позовали от 2023 година и с което е даден отговор точно на въпроса за обратното действие на цитираната норма. В конкретния случай считам, че нито декларирането на обстоятелства, на които се позовава ответникът, нито пък водени или не други производства водят до различни изводи, тъй като последиците – правните такива, се определят от самия Семеен кодекс. Именно поради това и при приложение и тълкуване на тези норми, считам, че следва да се приеме, че и по отношение на процесния недвижим имот са налице предпоставките да се приеме, че избраният режим на разделност в конкретния случай категорично е приложим. Що се отнася до мотивите на първоинстанционния съдебен акт – считам, че те не обсъждат всички тези съществени обстоятелства. Нещо повече, действително решението на Върховен касационен съд, на което ние се позоваваме, не е тълкувателно такова и не е задължително, но с него се дава отговор на правен въпрос, целта на което всъщност, с оглед разпоредбите на 3 чл. 290 и сл. от ГПК, е именно да се стигне до уеднаквяване на съдебната практика. Бих казала, че арогантно за мен е едно отношение на първоинстанционния съд, с което сочи, че неправилно Върховен касационен съд прилага правните норми, и в този смисъл аз считам, че решението е и необосновано, и неправилно като краен резултат. По тези съображения, както и изложените в самата жалба, аз ви моля да постановите съдебния си акт.

Претендирам разноски по списък за настоящата инстанция, който представям.

А що се отнася до разноските за първата инстанция – моля да имате предвид представения пред нея списък по чл. 80 от ГПК.

АДВ. Д.: Уважаеми Окръжни съдии, тази препратка – хронологическа, историческа и юридическа, към предходни нормативни актове, включително от 60-а година, няма отношение към конкретния случай. Става въпрос за норми от Семейния кодекс при два режима. Първият Семеен кодекс е от 1985 година – по това време доверителят ми и ищцата са сключили граждански брак, по това време е придобит конкретният недвижим имот – през 2008 година, и този недвижим имот е придобит възмездно. Съобразно този режим, независимо че като страна в сделката фигурира съпругата по това време, поради служебни ангажименти на доверителя ми, въпреки че основното плащане, 90% от разходите, той ги прави, включително и с разходи на близки хора, тя се явява по сделката. Към 2008 година, съобразно Семейния кодекс от 1985 година, по презумпция при прекратяване на брака се приема по1/2 идеална част при трансформиране на семейната имуществена общност, а друг режим няма, трансформира се в обикновена съсобственост, с квоти по 1/2 идеална част. Новият Семеен кодекс е от 01.10.2009 година и въвежда вече и допълнителните режими – на разделност, на общност, брачни договори и т.н., но когато коментираме за волята на законодателя, едностранно се цитира едно решение на един състав на Върховен касационен съд, което не е имало дори за предмет конкретния режим, а разглеждайки някакво дело като въззивна проверка, е прокарал едни доводи, на база на които се цитира.

Първо, самото решение не се занимава конкретно с този проблем, а е по повод друг казус и изтъква някакви доводи в тая насока. В България ние нямаме прецедентно право, за да се превърне това решение в норма за правораздаване. Освен това правилно първоинстанционният съд е приел и коментирал съдебната практика, като е отчел, че преобладаващата съдебна практика отчита действителната воля на законодателя, а тя е именно такава – 4 когато се приема нов режим на база на нормите на новия Семеен кодекс от 2009 година, този режим действа занапред, а не преурежда отношенията за минало време. Каквито и аргументи да се излагат, абсурдно е това виждане, че видите ли, волята на законодателя е била за преуреждане на отношения в минало време, включително и за време, през което този Семеен кодекс не е действал. Да се придаде обратно действие на Семейния кодекс от 2009 година за преуреждане на имуществени отношения по времето на предходния Семеен кодекс – това е нещо, което го няма, няма такава норма, и позоваване н а §4, че видите ли, това била такава норма, която предвижда обратно действие – не, няма, обратното действие е изключителен институт и в конкретния случай не може да се говори за такова. В конкретния казус има 3 важни пункта, на които моля почитаемия съд да обърне внимание. Първо, волята на законодателя е такава и затова е уредил 3 начина на уреждане на имуществените отношения – общност, разделност и брачен договор. Брачният договор е инструментариумът, на база на който могат да бъдат уредени отношения за минало време, но това вече е едно договаряне с ясна воля на страните – че те приемат имуществените отношения в миналото да се преуредят, но вече двете страни сключват договор и посочват конкретните имущества и начина, по който ги разпределят помежду си, но не и декларацията, така че абсурдно е това тълкувание на волята на законодателя и то не се споделя в по-голямата част от съставите на Върховен съд, защото преобладаващата практика, както е посочил първоинстанционният сед, е в тази връзка. Вторият важен момент, на който моля почитаемият съд да обърне внимание – волята на страните, обективирана в декларацията от 01.02.2018 година, с която приемат режима на имуществена разделност. В това изречение, което се сдържа, никъде няма воля за уреждане с имущества за минало време, няма никакви такива волеизявления нито на едната, нито на другата страна. И как без да си направил волеизявление, че се разпореждаш с някакво лично имущество, изведнъж това се приема – ти нямаш такава воля.

Ама видите ли, там някаква Бонка Дечева ли беше, понеже мимоходом по повод друг казус казала едно изречение в тая посока, променя волята на доверителя ми да се разпореди с неговата 1/2 идеална част от семейното жилище. Едно такова виждане е абсурдно и минира устоите изобщо на правото, ако без да имаш волеизявление някой ти отнема едно имущество с някакви абсурдни тълкувания на неща, които нямат никаква логична, правна и 5 каквато и да е основа. И третият важен пункт, на който моля да обърнете внимание – самото поведение на страните след приемане на режима на имуществена разделност. Ами самата ищца е отишла и писала след 2018 година, че апартаментът, който е придобит по време на брака, независимо че тя фигурира като страна, е станал обикновена съсобственост, по 1/2 идеална част. За 5 години, до образуване на делото, самото удостоверение за данъчна оценка, на база на което е изписана исковата молба, сочи, че двете страни имат по 1/2 идеална част. Самата ищца към 2018 година и 5 години след това е съзнавала, че няма воля за разпореждане и вяска от страните става собственик на по 1/2 идеална част. Нещо повече, в един момент се усеща, наистина страната е колежка, търсят се способи по някакъв начин да се извлекат максимални дивиденти от това, което е ставало по време на брака, отново счита, че нея не я устройва да бъде по 1/2 идеална част, въпреки декларираното, предявява иск, който е висях в Районен съд – Благоевград, за по-голям принос, и това поведение на ищцата – единият път казва по 1/2, след това казва – не, не, 90 или 95% за мен, а третият път казва – не, не, всичко е за мен, защото аз се подписвам в този нотариален акт; самото поведение на страните издава несподелянето, лисата на тази воля в това отношение.