Определение № 2298 от 29.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2298 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20251100514025 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от А. И. М. срещу Определение № 37379/09.09.2025 г. по гр.д. № 9643/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д. № 5891/2024 г. по описа на СГС, 5 състав.

Жалбоподателят оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа, че предметът на двете дела е различен, поради което изходът на спора по делото пред СГС не е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, както и за правната квалификация на предявените искове. Сочи, че спорът по гр.д. № 5891/2024 г. по описа на СГС е за признаване на установено, че А. М. е собственик и на другата ½ ид.ч. от процесния имот, а претенцията по настоящото дело е за обезщетение за ползване без правно основание само на ½ ид.ч. от процесния имот. Сочи, че за собствеността върху ½ ид.ч. от имота няма висящ спор, а спорът касае останалата ½ ид.ч. от имота. Моли обжалваният акт да бъде отменен.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по гр.д. № 9643/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, е образувано по искова молба с вх. № 57676/18.02.2025 г. от А. И. М. против М.Р.М. В исковата молба са изложени твърдения, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила на 17.01.2024 г. решение. Сочи се, че по време на брака съпрузите придобили недвижим имот в гр. София – апартамент № 6 на бул. ****, като от 18.07.2023 г. ищецът бил лишен от ползването на неговата идеална част от имота, тъй като въз основа на наложени мерки по ЗЗДН му било забранено да доближава ответницата на по-малко от 100 метра. Със Заповед № 233/22.08.2023 г. ищецът бил отстранен официално от съвместно обитаваното жилище, но реално още с първата заповед от 18.07.2023 г. той бил лишен от правото да 1 ползва жилището, тъй като ответницата останала да живее в него, а той бил принуден да напусне. Ищецът сочи и че е предявил иск пред СГС с правно основание чл. 23, ал.1 СК против ответницата за установяване, че е изключителен собственик на този имот. Сочи, че за периода 18.07.2023 г. до 18.01.2025 г. ответницата му дължи сумата от 9 000 лева – по 500 лева на месец за общо 18 месеца, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствената му ½ ид.ч. от имота, като за възникване правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД за неоснователното и обогатяване не било необходима покана и такова се дължи от датата на неоснователното владение върху вещта.

Въз основа на така изложените обстоятелства е формулиран петитум за осъждане на ответника М.Р.М.да му заплати сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание за периода от 18.07.2023 г. до 18.01.2025 г.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата е оспорила предявения иск. Възразява, че жилището и е предоставено за ползване с решението за допускане на развода, но не е живяла в него и не го е ползвала нито лично, нито чрез друг, като и че ищецът не се е обръщал към нея с изявление, че желае да си служи с вещта лично или чрез трето лице.

Възразява към нея да е отправяна покана за предоставяне ползването на жилището.

С Разпореждане № 107605/08.07.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да конкретизира по период и размер претенциите си за обезщетение за времето преди влизане на решението за развод, когато съсобствеността върху процесния имот е било бездялова, и за времето след влизането му в сила, когато имотът е притежаван в обикновена съсобственост.

С уточнителна молба от 19.08.2025 г. ищецът е конкретизирал, че за периода 18.07.2023 г. – датата на забраната да приближава ответницата – до 17.01.2024 г. – датата на влизане в сила на решението за развод, претендира обезщетение в размер на 3 000 лева, а за периода 17.01.2024 г. до 18.01.2025 г. обезщетение в размер на 6 000 лева. Уточнил е и че по иска му с правно основание чл. 23, ал.1 СК е образувано гр.д. № 5891/2024 г. по описа на СГС, което е висящо.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 5891/2024 г. по описа на СГС, 5 състав. Изложил е мотиви, че изходът на последното има значение за правилното решаване на настоящото дело, както и за правната квалификация на предявените искове, тъй като тя би била различна с оглед на това дали процесният имот е съсобствен между страните или е лична собственост единствено на ищеца.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Настоящият състав на СГС намира обжалваното определение за неправилно, постановено при преждевременна преценка за преюдициалност на друго дело, преди да бъде очертан предмета на спора по подадената искова молба.

В исковата молба, въз основа на която е образувано спряното производство, са допуснати противоречия между изложените в обстоятелствената и част твърдения и формулирания петитум. От една страна ищецът е посочил, че с ответницата са съсобственици при равни права на придобитото по време на брака в режим на СИО жилище, а от друга – че е изключителен собственик на имота, за установяването на което свое право е предявил установителен иск по чл. 23, ал.1 СК. Въз основа на тези взаимоизключващи се твърдения е формулиран един петитум за „обезщетение за ползване без правно основание“, без да се конкретизира така претендираното обезщетение дали е за лишаването от ползите от притежаваната от него част от имота или е за лишаването от ползите от целия имот, като във втория случай би имало необходимост и от конкретизиране, ако се сочи, че имотът е изключителна собственост на ищеца, а се претендира обезщетение за лишаване от ползването само на ½ ид. част, частичен иск ли се предявява. Поради това, преди да се извърши преценката за преюдициалност на изхода на висящия спор по иска по чл. 23, ал.1 СК, е необходимо исковата молба да се остави без движение и на ищеца да се 2 укаже задължението да отстрани допуснатите противоречия, като конкретизира обстоятелствата, от които твърди да произтича правото му на обезщетение – дали твърди, че имотът е съсобствен с ответницата, придобит в режим на СИО, или твърди да е негова изключителна собственост, и формулира съответния на твърденията петитум, а ако поддържа и двете основания – да формулира петитум по всяко от тях в съответното съотношение на исковете (при условията на евентуалност). Без отстраняване на тези нередовности на исковата молба е невъзможно определянето от съда на правното основание на предявения иск/искове, доколкото при твърдения за изключителна собственост върху имота и претенция за обезщетение от владеещия без правно основание несобственик правната квалификация на предявения иск ще произтича от разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, а при твърдения за съсобственост в резултат на прекратена СИО претенцията ще е за обезщетение за лишаване на ищеца от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял и ще черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС.

Освен това, ако в първия случай – при твърдения, че имотът, макар и придобит по време на брака, не е СИО, а изключителна собственост на ищеца, се поддържа искане за обезщетение за ползването не на целия имот, а на ½ ид.ч. от него, ищецът ще следва да изложи твърдения частичен иск ли предявява, което е от значение за очертаване обективните предели на правния спор, за прекъсването на погасителната давност и пр. Едва след привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност ще е възможна преценката дали изходът на спора по иска по чл. 23, ал.1 СК е преюдициален по отношения на правилното решаване на настоящото дело.

На основание гореизложеното обжалваният акт следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 37379/09.09.2025 г. по гр.д. № 9643/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното в мотивите на настоящото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3