Решение № 69 от 07.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Велико Търново, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20244100100885 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че в началото на м. юни 2024г. е подал до РП – В. Търново сигнал за съмнение за закононарушения при изготвяне на решение от 03.06.2024г. по дисц. дело № 2/2023г. на ДС при АК – В.

Търново, по който е образувана пр. проверка № 03980/2024г. Ищецът твърди, че при извършване на предварителната проверка не са спазени гаранциите по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС за разглеждането й в разумен срок, от което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт, накърнено чувство за справедливост, гняв, безсилие и др. подобни. По тези съображения ищецът отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди от нарушаването правото му на разглеждане на процесната прокурорска преписка в разумен срок по см. на § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът заема становище за недопустимост и неоснователност на иска. Оспорва неговото поведение да е довело до забавяне разглеждането на спорната преписка и посочва, че проверката по нея е извършена ритмично и в установените от закона срокове. Уточнява, че предмет на проверката по тази преписка е оплакване на ищеца относно законосъобразността на издаденото по дисц. дело № 2/2023г. при АК – В. Търново решение на дисциплинарния съд и 1 съществуващата разлика между акта, който е видял на 04.06.2024г. и този, който му е връчен на 05.06.2024г. Ответната страна изтъква, че прокуратурата не е компетентна да се произнесе по поставения въпрос, който е предпоставка за определянето на неговите граждански права и задължения в рамките на дисциплинарната процедура, както и че правото му на обжалване, което е имал в нея не е обусловено от резултатите от пр. проверка. В тази връзка ответникът оспорва да са налице основания за ангажиране на отговорността му по чл. 2б ЗОДОВ, да е налице причинна врзъка между неговото поведение по преписката и твърдяните от ищеца вреди, както и изобщо да са възникнали за последния каквито и да е било смущения в душевния му мир. В условията на евентуалност се възразява, че претендирания размер на обезщетение е прекомерен, несъответен на принципа за справедливост и практиката на ВКС. С тези доводи се моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Представителят на ВТОП заема становище, че правната квалификация на исковата претенция е по чл.

49 ЗЗД, а не по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

На 05.06.2024г. от своята ел. поща ищецът е изпратил на ел. поща на ВТРП сигнал за извършване на проверка по чл. 145 ЗСВ, въз основа на приложената от него петиция до Висшия адвокатски съвет за съмнение за допуснати закононарушения при изготвяне на решение от 03.06.2024г. по дисц. дело № 2/2023г. на ДС при АК – В.

Търново. Сигнала е регистриран във ВТРП на 07.06.2024г. като преписка № 3980/2024г. С постановление от 26.06.2024г. прокурор при ВТРП е образувал проверка по реда на чл. 145 ЗСВ с оглед изнесени в сигнала данни за престъпление по чл. 308 и сл. НК, като е възложил извършването й на служител при ОДМВР В. Търново. С акта си прокурорът е дал конкретни указания за начин на провеждане на проверката и е определил срок за извършването й от 1 месец. Преписката е получена и заведена в ОДМВР на 28.06.2024г., като с оглед необходимостта от пълно изясняване на всички обстоятелства по случая по искане на полицията, срока й е удължен с още един месец с постановление от 29.07.2024г. На 30.08.2024г. извършилият проверката полицейски служител е изготвил справка за проведената проверка, в която е посочил, че в случая се касае единствено и само за корекцията на датата на решението на дисциплинарния състав, но не и на съдържанието му. Изпратил е материалите по преписката по компетентност на ВТРП, като наблюдаващият прокурор с постановление от 03.10.2024г. е отказал да образува досъдебно производство, поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер. Ищецът е обжалвал това постановление пред ВТОП, но същото е потвърдено с постановление от 21.10.2024г. на окръжния прокурор, което постановление е потвърдено с постановление на ВТАП от 21.11.2024г.

2

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предвид на изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е претърпял вреди от нарушаване разумната продължителност на пр.преписка № 3980/2024г. на ВТРП и отправеното до съда искане за присъждане на обезщетение за тяхната обезвреда, правната квалификация на иска е по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, а не както смята ответникът по общия деликтен състав на чл. 49 ЗЗД. Обстоятелството, че т.нар. предварителна проверка по чл. 145 ЗСВ формално не е част от досъдебното производство не изключва възможността неразумната й продължителност да води до вреди, които могат да се претендират по реда на специалния деликт. Нейното провеждане е изрично предвидено в закона и е уредена процедура и срокове за извършването й /арг. чл. 145 ал. 1 т. 2 и т. 3 и чл. 145 ал. 2 ЗСВ/. Наличието на подобни правила дава на предварителната проверка характеристиката на производство.

Възлагането й е в изпълнение на законовите функции на прокурора да образува наказателно преследване при наличието на законен повод по см. на чл. 208 НПК, но при липсата на достатъчно данни за извършено престъпление в постъпилия сигнал /по аргумент от противното на чл. 211 ал. 1 НПК/. В този случай предварителна проверка задължително предхожда образуването на досъдебното производство и следва да се разглежда като част от него, като е без значение дали въз основа на нея ще започна формално наказателен процес или ще се постанови отказ за това. Следователно допускането на забава в извършването на проверката за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, при наличие на законен повод по чл. 208 НПК, може да бъде предмет на иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ. Това обстоятелство изрично е признато и с Определение № 432/03.02.2025г. по ч.гр.д. № 73/2025г. на III г.о. на ВКС.

В същото е посочено, че допустимостта на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ по приключила проверка по прокурорска преписка е предпоставена от изчерпване на административната процедура по ЗСВ, която следва да е финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ. В тази връзка и по аргумент на противното от чл. 8 ал. 2 ЗОДОВ, когато проверката по прокурорската преписка не е приключила към момента на сезиране на съда с иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, допустимостта на последния не е обусловена от провеждане на административна процедура по чл. 60а и сл. ЗСВ. Висящността на проверката е релевантна към датата на предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ и последващото й приключване не засяга допустимостта му.

В случая искът по делото е предявен на 08.10.2024г., към който момент прокурорската проверка не е била приключила с влязло в сила постановление за отказ да се образува ДП. Последното е издадено от ВТРП на 03.10.2024г. и към 08.10.2024г. нито е бил изтекъл срока за обжалването му, нито е бил изчерпан реда за 3 инстанционен контрол от по – горестоящите прокуратури. Следователно предявеният по делото иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е допустим и следва да се разглежда по същество.

За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо да се установи по делото, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и че тяхното настъпване е в причинна връзка с поведението на ответника, действащ като процесуален субституент на държавата, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията. Отговорността по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е обективна и не е обусловена от това дали лицата от състава на ответния съдебен орган са действали респ. бездействали виновно. От значение е дали тяхното поведение или това на другите участници в процеса обективно е довело до забавяне в разглеждане на делото, без разбира се да се вземат предвид забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. Релевантна е общата продължителност на делото, с оглед на неговата фактическа и правна сложност и дали същата обуславя извод за нарушаване на разумния срок за разглеждането му.

От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е налице неразумна продължителност на проверката по процесната прокурорска преписка.

Същата е извършена от органите на полицията в определения от прокурора срок от възлагането й, който еднократно е продължен и са изяснени обстоятелствата по подадения от ищеца сигнал. След получаване на материалите по преписката прокурорът се е произнесъл в предвидения в закона едномесечен срок – чл. 145 ал. 2 изр. 2 ЗСВ с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. В тази връзка по делото не се доказва да е допуснато твърдяното от ищеца забавяне.

Напротив проверката по сигнала му е извършена с нужната експедитивност и в предвидените в закона срокове, което изключва да е налице нарушаване на разумния срок по чл. 6 § 1 от Конвенцията, при нейното провеждане. Липсата на забавяне на проверката по преписката води до несъществуването на един от задължителните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2б ЗОДОВ. Това обстоятелство прави ненужно изследването на факта дали ищецът действително е претърпял твърдяните морални вреди, а и такива, с оглед естеството на сигнала, който предопределя и предмета на прокурорската проверка, не биха могли да настъпят.

Продължителността на процесната прокурорска проверка не може и не е рефлектирала негативно върху професионалния и личния живот на ищеца. Евентуално подобно отражение може да даде проведеното дисциплинарно производство от ВТАК и решението на дисциплинарния съд, начина на постановяване на което, е бил изследван по процесната проверка, но тези обстоятелства не са част от основанието на предявения иск.,

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че при 4 разглеждане и решаване на процесната прокурорска преписка, завършила с отказ да се образува ДП, не е допуснато забавяне по см. на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, а и не е доказано настъпването на вреди за ищеца от нейната неразумна продължителност.

Липсва случай на т.нар. „забавено правосъдие“, което отрича в полза на ищеца да е възникнало право на обезщетение по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ. Предвид на това предявеният от него иск за присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лв. за вреди от неразумната продължителност на прокурорска преписка № 3980/2024г. на ВТРП следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

При този изхода на делото претенцията на ищеца за разноски се явява неоснователна. Ответната страна не е претендирала такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т., ЕГН: ********** от гр. Елена, ул.

„Костовска“ № 9А против ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес София, бул. „Витоша“ № 2, иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на прокурорска преписка № 3980/2024г. на ВТРП в разумен срок по см. на § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския апелативен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.