Решение № 6740 от 09.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6740

Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН РУСЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА канд № 20267180701206 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на Териториална дирекция „Митница [област]“ при Агенция „Митници“, подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 245/09.03.2026 г., постановено по АНД № 20255330207178/2025 г. по описа на Районен съд - [област], IV наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № [Наименование]/3000-494/НП от 20.11.2025 г., издадено от същия административен орган, в частта, с която на „ЛАТЕКОЕР [държава]“ ЕООД, [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 1 123,30 лева (с равностойност 574,33 евро) на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 234, ал. 1 от Закона за митниците.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, като се поддържа, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и при неправилно приложение на относимите разпоредби на Закона за митниците и приложимото европейско митническо право. Навеждат се съображения, че районният съд, макар да е възприел правилно фактическата обстановка, е достигнал до неправилни правни изводи относно тарифното класиране на процесните стоки, както и относно липсата на съставомерност на деянието по чл. 234 от ЗМ.

Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че процесните стоки следва да бъдат класирани по код 8807 от Комбинираната номенклатура, като поддържа, че правилното тарифно класиране е по код 7616, съответно за тях не е приложима преференциалната ставка на мито от 0 %, а се дължи мито в размер на 6 %. В тази връзка се твърди, че неправилно е прието, че не е налице избягване на публични държавни вземания, доколкото именно вследствие на декларирането на неприложима преференция е избегнато заплащането на дължимото мито и част от дължимия данък върху добавената стойност.

Поддържа се още, че отговорността на юридическото лице по чл. 234 от ЗМ е обективна и безвиновна, поради което за реализирането й е достатъчно да се установи извършването на нарушение от обективна страна, без значение на субективното отношение на дееца. Излагат се доводи, че неправилното деклариране на данни в митническата декларация, включително относно тарифния код и приложимата преференция, само по себе си е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Оспорват се и изводите на съда относно изтекла давност по чл. 34 от ЗАНН, като се поддържа, че началният момент на срока следва да се свърже с изготвянето на доклада за извършена последваща проверка, а не с по-ранен момент, в който органът е разполагал с отделни документи от административната преписка.

С оглед изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание касационният жалбоподател - заместник-директорът на ТД Митница [област], редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба-становище от процесуалния му представител - юрисконсулт В. Н., с която се заявява, че не се възразява да бъде даден ход на делото, не се сочат доказателствени искания и се изразява становище по съществото на спора, като се поддържа касационната жалба.

Касационният ответник - „ЛАТЕКОЕР [държава]“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. В. Я., оспорва касационната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, тъй като не е осъществен съставът на митническа измама по чл. 234, ал. 1 ЗМ. Излага съображения, че процесните стоки представляват части за самолетостроенето, което е било видно от придружаващите документи и фактури, поради което евентуално е налице неправилно тарифно класиране, но не и митническа измама. Моли решението на Районен съд - [област] да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - [област], редовно призована, не изпраща представител и не встъпва в производството.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши служебна проверка по чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Решението на Районен съд - [област] е валидно и допустимо, тъй като е постановено по жалба срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, от компетентен съд и в рамките на предоставените му правомощия.

Следва специално да се отбележи, че касационната жалба съдържа съществени несъответствия при индивидуализиране на предмета на обжалване. В нея, наред с правилно посочване на Решение № 245/09.03.2026 г., са наведени данни за Наказателно постановление № [Наименование]/3000-472/НП от 19.11.2025 г., за митническа декларация [Наименование]/31.01.2024 г. и за имуществена санкция в размер на 3 886,94 лв., докато предмет на съдебен контрол по настоящото касационно производство е Решение № 245/09.03.2026 г., постановено по АНД № 20255330207178/2025 г. на Районен съд - [област], с което е отменено Наказателно постановление № [Наименование]/3000-494/НП от 20.11.2025 г., издадено за митническа декларация [Наименование]/23.04.2024 г., с наложена имуществена санкция в размер на 1 123,30 лв. Именно тези данни се установяват от обжалваното решение и от приложеното наказателно постановление, поради което те очертават предмета на касационния контрол. Посочените в жалбата различни номер на наказателно постановление, различна митническа декларация, различна дата на декларацията и различен размер на санкцията сочат на смесване на факти и данни от друго административнонаказателно производство. Тези несъответствия не водят до недопустимост на касационната жалба, доколкото от нея все пак се извежда воля за обжалване на Решение № 245/09.03.2026 г., но съществено отслабват фактическата и правна обоснованост на наведените касационни оплаквания. Касационната инстанция дължи проверка на конкретния съдебен акт и на конкретното наказателно постановление, предмет на първоинстанционното производство, а не на различни санкционни актове, посочени поради очевидно механично пренасяне на данни от друга преписка. Поради това оплакванията в касационната жалба следва да бъдат обсъдени само доколкото са относими към Наказателно постановление № [Наименование]/3000-494/НП от 20.11.2025 г. и към фактическите обстоятелства, въз основа на които същото е издадено. В този смисъл съдът приема, че посочените несъответствия налагат прецизно ограничаване на предмета на касационната проверка единствено до релевантните за процесното наказателно постановление факти и доводи.

При така очертания предмет на спора, разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От събраните по делото писмени доказателства, включително административнонаказателната преписка, както и от неоспорените между страните обстоятелства, съдът приема за установено следното:

На 23.04.2024 г. „ЛАТЕКОЕР [държава]“ ЕООД, в качеството си на вносител и декларатор, е подало митническа декларация с [Наименование], с която е декларирало за допускане за свободно обращение стока, описана като „детайли от алуминий, използвани в самолетостроенето - странични панели, леви - 6 броя“, с тарифен код **********, държава на произход Република Корея и приложена преференция 300 - преференциална ставка на мито 0 % на основание декларация за произход, изготвена от одобрен износител.

В резултат на извършена последваща проверка от митническите органи е прието, че декларираната преференция е неприложима, тъй като разрешението на одобрения износител обхваща стоки от тарифна позиция 8803 (трансформирана в 8807), а процесните стоки са декларирани по код 7616, за който не се предвижда преференциално третиране. При това положение органът е приел, че за стоките се дължи мито в размер на 6 %, както и допълнително начисляване на ДДС, като е направен извод, че чрез декларирането на неприложима преференция дружеството е избегнало пълно заплащане на мито и частично заплащане на ДДС.

Въз основа на тези констатации е съставен АУАН, а впоследствие е издадено процесното наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл. 234 от ЗМ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - [област], като жалбоподателят е релевирал възражения както относно правилното тарифно класиране на стоките, така и относно липсата на съставомерност на деянието, както и за изтекла давност по чл. 34 ЗАНН.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приел за безспорно установена фактическата обстановка въз основа на събраните писмени доказателства, включително митническата декларация, търговските документи, резултатите от последващия контрол и свидетелските показания на актосъставителя.

Съдът е достигнал до извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като е приел, че процесните стоки следва да бъдат класирани по код 8807 от Комбинираната номенклатура, за който е приложима преференциална ставка на мито 0 %, поради което не е налице избягване на дължими публични вземания и съответно не е осъществен съставът на чл. 234 от Закона за митниците.

Наред с това съдът е приел, че е изтекъл и срокът по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

Следователно спорът пред касационната инстанция не е фактически, а изцяло правен и се свежда до това - правилно ли въззивният съд е приел, че при установена фактическа обстановка наказателното постановление подлежи на отмяна поради липса на съставомерност на деянието по чл. 234 от Закона за митниците, както и поради изтичане на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания.

Разрешаването на този въпрос изисква най-напред систематично тълкуване на относимата правна уредба.

Съгласно чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане на митата или на други публични държавни вземания, събирани от митническите органи, носи административнонаказателна отговорност за митническа измама. От съдържанието на нормата следва, че нарушението е резултатно, като освен изпълнително деяние - което в конкретната хипотеза се изразява в деклариране на неверни или непълни данни в митническата декларация - е необходимо да е налице и конкретен противоправен резултат, изразяващ се в избягване или опит за избягване на действително дължими публични вземания.

Този извод се подкрепя и от санкционната уредба на чл. 234, ал. 2 от Закона за митниците, съгласно която размерът на санкцията за юридически лица е обвързан с размера на избегнатите публични държавни вземания. Самото законодателно решение да се определи санкцията като процент от „избегнатите“ вземания предполага наличието на такива като обективен елемент от състава на нарушението, което изключва възможността за ангажиране на отговорност при липса на действително дължими митни задължения.

В тази връзка следва да се отчете и разграничението между състава по чл. 234 от Закона за митниците и този по чл. 238 от същия закон, като последният санкционира формални нарушения, свързани с неверни или непълни данни, без да изисква настъпване на имуществен резултат. За разлика от него, съставът по чл. 234 от ЗМ изисква установяване на причинно-следствена връзка между декларирането на неверни данни и избягването на дължими публични вземания.

Оттук следва, че правилното тарифно класиране на стоките по Комбинираната номенклатура е от съществено значение за преценката дали изобщо са били дължими митни сборове и съответно дали е налице елементът „избягване“ от фактическия състав на нарушението.