Решение № 258 от 22.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. ХАСКОВО, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20265600500371 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. вр. с чл.317 и Глава ХХV от ГПК.

Обжалвания акт

С решение №442/26.V.2026 г. постановено по гражданско дело №2023/2025 г. Районен съд-Хасково:

-признава за незаконно и отменя, на осн. чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, уволнението на М. Ю. Г., с ЕГН **********, адрес: ***, извършено със Заповед № 2/19.06.2025 г. на основание 325, ал. 1, т. 9 КТ на кмета на Община Хасково;

-възстановява, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М. Ю. Г., с ЕГН **********, адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в Общинско предприятие „Общинско лесничейство“ – Хасково;

-о с ъ ж д а Общинско Предприятие „Общинско Лесничейство“ Хасково, с Булстат: 0009039460489, адрес: гр. Хасково,бул. „България“ № 79, на основание чл. 344, ал. 1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ, да заплати на М. Ю. Г., с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 5220,64 евро, обезщетение, за времето през което е останал без работа поради незаконно уволнението за периода от 20.06.2025г. до 20.12.2025г;

- о с ъ ж д а Общинско Предприятие „Общинско Лесничейство“ Хасково, с Булстат: 0009039460489, адрес: гр. Хасково, бул. „България“ № 79, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. Ю. Г., с ЕГН **********, адрес: **, 1 сумата от 564,42 евро – за адвокатско възнаграждение;

- о с ъ ж д а Общинско Предприятие „Общинско Лесничейство“ Хасково, Булстат: 0009039460489, с адрес: гр. Хасково, бул. „България“ № 79, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на РСХасково, сумата от 249,72 евро – държавна такса за уважените искове.

Обстоятелства по въззива

Общинско Предприятие „Общинско Лесничейство“ – Хасково са останали недоволни от постановеното решение,поради което го обжалват като недопустимо, алтернативно неправилно, необосновано и постановено в явно нарушение на принципите на законност в материалния и процесуалния аспект, което доведе до ограничаване на правото ни на защита и нарушаване на редици принципи на гражданския процес на равенство на страните, на правна сигурност и предвидимост, на диспозитивното начало в процеса и съображенията и аргументите ми за това са следните:

Първоинстанционият акт бил недопустим.В процедура по изясняване на исковата молба,съдът я оставя без движение.С последващо разпореждане, съдът констатирал, че дадените указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба не са изпълнени и не са отстранени, при което, вместо да приложи закона и да върне исковата молба при първото неизпълнение на указанията, за което ищецът е бил изрично предупреден, съдът неоснователно му предоставил „последна възможност“ и това действие било в пряка колизия с указанията, дадени от самия съд в разпореждането му от 15.VIII.2025г. По този начин, в разрез със законовите разпоредби и със съдържанието на собствените си актове, съдът с действията си за „спасяване“ исковете на ищеца на всяка цена, недопустимо допуснал толерирането му като страна, като тази линия на действия продължила през цялото първоинстанционно производство.

С ъ д ъ т извел исковата молба от състоянието на висящност и инициирал връчването на книжата към ненадлежния ответник за отговор, като същевременно пренебрегнал задължението си за проверка на останалите точки по редовността на исковата молба в нейната цялост. Действията на районния съд отразявали системно нарушаване на принципите на равенство на страните, на предвидимост и правна сигурност, на законност. Съдът игнорирал собствените си разпореждания и предвидените в закона последствия от неизпълнението им, допускайки да се развие производство, което иначе не би следвало да се развива при описаните обстоятелства, и по този начин била увредена правната сигурност, което видно от развоя на производството продължило много дълго време - до конституирането на предприятието от съда като надлежен ответник около 5 месеца (на 14.01.2026г.) след изтичане на законовоопределения срок.

В следващо свое разпореждане от 05.11.2025г. съдът посочва други нередновнсти на исковата молба,които били и изначални нередности, но едва на този етап съдът посочил на ищеца при вече развило се производство, като дава указания да се отстранят в едноседмичен срок от съобщението: нередовностите в исковата молба като уточни какъв е размерът на последното му брутно трудово възнаграждение, размерът на предявения иск за оставане без работа и периодът, за който се твърди, че ищецът е останал без работа. На ищеца се указвало още, че не е приложил писмените доказателства, описани в 2 уточнителна искова молба от 25.08.2025г. като му дава възможност да ги предостави в едноседмичен срок от връчване на Разпореждането. Освен това му указвал, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, съдът ще върне исковата молба в частта за претендираното обезщетение за оставане без работа, с което ще прекрати производството по делото в тази част. Ищецът запазил пълна пасивност - не реагирал по никакъв начин на тези указания, не предприел никакви процесуални действия и не взе л никакво отношение във връзка с разпореждането, въпреки че бил под угрозата при такава пасивност съдът да изпълни предвидената в закона и в собственото му разпореждане последица — искът в частта за обезщетението да бъде върнат.

Въззивникът сочи,че от развитието на производството след този съдът служебно заменил като страна Община Хасково с ОП „Общинско лесничейство“ и в Определение №367/25.02.2026г. като отхвърлил всичките възражения и отменил Разпореждане №3557/05.11.2025г. и в частта на допуснатите доказателства и доказателствени искания, посочения в разпореждането ответник и инкорпорирания в разпореждането доклад по делото.

Въззивникът извежда,че не е съгласен с направената замяна и обосноваването й от съда с мотиви, че „конституирането на надлежния ответник представлява процесуално действие по отстраняване на нередовност, свързана с пасивната процесуална легитимация, и не променя нито предмета, нито основанието на иска. Правото на иск било упражнено своевременно - в рамките на законоустановения срок.“. С направената замяна ищецът получил своя пореден шанс под формата на нови указания на съда, в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да отстрани нередовностите в исковата молба като уточни какъв е размерът на последното му брутно трудово възнаграждение, размерът на предявения иск за оставане без работа и периодът, за който се твърди, че ищецът е останал без работа. На ищеца за пореден път се указвало, и че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок съдът ще върне исковата молба в частта за претендираното обезщетение за оставане без работа, с което ще прекрати производството по делото в тази част. Съдът указал на ищеца, че носи тежестта да докаже. че е останал без работа след уволнението за исковия период; че е претърпял вреди вследствие на незаконното уволнение, изразяващи се в неполученото от ответника брутно трудово възнаграждение за периода на оставане без работа.В отговор на тези указания от връченото на ищеца на 06.03.2026г. Разпореждане №367/25.02.2026г., същият депозирал на 12.03.2026г. писмо-молба до съда, в което единствено посочвал размера на последното си брутно възнаграждение в ОП „общинско лесничейство" и размера на претендираното обезщетение за оставане без работа за 6 месеца в периода от 19.06.2025г., до 19.12.2025г., като отново запазил пасивно поведение по отношение на поредния шанс от страна на съда да се възползва от дадената му възможност да представи доказателства за обстоятелствата, за които носи тежестта на доказване.

С писмо-молба от ищеца не били изпълнени изцяло съдебните указания и същата следвало да бъде върната исковата молба в частта за претендираното обезщетение за оставане без работа и да се прекрати производството по делото в тази част относно акцесорния иск иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ (обезщетение за оставане без работа). Съдът следвало да съобрази настьпилата преклузия по отношение на посочването и представянето на доказателства от ищцовата страна и да прави доказателствени искания.

3

Първоинстанционния съд нарушил диспозитивно начало в гражданския процес, и се прознесъл свръхпетитум. В диспозитива на обжалвания акт, съдът осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 564,42 евро - за адвокатско възнаграждение,без да има такова искане.Съдът не е имал право служебно да присъжда сума за адвокатско възнаграждение и го е направил в пълно нарушение на чл.6 от ГПК, тъй като предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните, а не по служебен почин на съда.

Първинстанционният акт бил неправилен.Въззивното предприятие излага доводи,че мотива на съда,че експертното решение на ТЕЛК №126/19.05.2025г. не било влязло в сила към датата на приключване на устните състезания по делото, е неправилен,и не е отчетена връзката на акта с ЕР на НЕЛК №195/06.10.2025г., който потвърждава Решението на ТЕЛК от 2025г. и който не бил обжалван и е влязъл в сила и задължителен.

Въззивникът извежда и че длъжностната характеристика на „***“ не била възприета в цялост от съда, съответно непълни и неправилни били изводите в мотивите на решението.Съдът не се фокусирал единствено в частта, в която се акцентира на изискването за минимална образователноквалификационна степен, което разбира се не се явявало единствената причина, поради която ответникът не е счел работата на позиция „***“ за подходяща за ищеца и е посочил това и в мотивите на жалената заповед, и в Отговора на ИМ, и в Писмената защита. Изводите в мотивите на съда за незаконосъобразност на атакуваната Заповед за прекратяване на ТПО,не били правилни, тъй като видно от дл. характеристика за длъжността „***" се допускало същата да се заеме от лице с квалификация „**“ по специалност „**" и в този смисъл била подходяща за здравословното му състояние. Работодателят не бил длъжен да прави компромиси с минималните изисквания, които е определил за една длъжност, но дори и да го направи, това не променяло факта, че работата е неподходяща за ищеца поради липса на опит и умения, както и поради факта, че изпълнението й, както и изпълнението на длъжността „***“, изисква самостоятелно изпълнение на терен - в горските територии.

Видно от дл. характеристика, работата била организаторска, отговорна, контролна в много направления, охранителна, изисква компютърна грамотност (каквато ищецът не притежава), работа с GPS устройство (за работа с което ищецът няма умения и опит), работа с таблет с принтерно устройство (с каквото ищецът няма опит и умения да работи), самостоятелно изпълнение на множество задачи в горски територии (където ищецът в Жалбата си до Кмета от 10.03.2025г. твърди „че е болен и не може да ходи сам“, твърди пред медицинските органи, че е със световъртежи и представя множество болнични листове за лекуване от тези му оплаквания (в кориците по делото), че е притеснен в работни дни и т.н.), изисква изпълнение на процедури и докладване, свързани с писане (ищецът, видно от доказателствата по делото отказва да пише доклади и да се отчита на когото и да било, защото по твърденията му е трудно и все се намирало кой да ги напише Работодателят бил длъжен да предложи на ищеца само длъжности, които той обективно може да изпълнява, което включва притежаването на необходимия образователен ценз, опит и умения, освен това не на последно място - да е съобразена и подходяща за медицинското му състояние.

Длъжността „***" била крайно неподходяща за ищеца,което било и съобразено от работодателят.

4

Неправилно били отчетени от съда и отрицателните отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГпК №6 и №7, чрез които ищецът всъщност сам признавал, че е лъгал медицинския орган ТЕЛК и Кмета на Община Хасково за здравословното си състояние с цел получаване на облага и облекчения, тъй като в кориците на делото имало приети цели два документа, в които тези му твърдения са обективирани и които безспорно изхождат от него. Това подлагало добросъвестността, достоверността и истинността на всичките му останали твърдения по този повод под въпрос, още повече че те са в пълен разрез с фактите, които са неизгодни за него и които сме подкрепили в производството със съответните доказателства.