Решение № 261170 от 31.03.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№... гр. София, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

Младши съдия БОЖИДАР СТАЕВСКИ при участието на секретаря Христина Цветкова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско дело № 6354 по описа на съда за 2020 г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от № 282136/21.11.2019г. по гр. д. № 80291 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл.

124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, че А.М.Т., ЕГН **********, адрес *** дължи на "С.в."АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** заплащане на сумата от 650,76 лв., представляващи стойност на доставена и потребена вода до имот с адрес гр. София ул. „********по фактури издадени през периода 17.08.2015-15.06.2018г., ведно със законната лихва от 17.08.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 55073/2018 по описа на СРС 65 ти състав. Исковете са отхвърлени като погасени по давност за до пълния предявен размер от 1125,72 лв. представляващи стойност на доставена и потребена вода за периода

26.06.2013г.- 15.07.2015г. както и за сумите за мораторна лихва в размер на 111,46 лв. за периода 26.06.2013-15.06.2018г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх. № 5216573/27.12.2019г., от ответника по иска А.М.Т., ЕГН **********, чрез адв. Д.С..

Процесуалният представител на ответника е изложил съображения за нищожност недопустимост и неправилност на решението. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че ответника има качеството на потребител на В и К услуги. Сочи, че общите условия, не са приети от него. Изтъква нарушения на Конституцията на Република България и европейското законодателство. В жалбата се излагат доводи, че съобразно решение от 22.10.2019г. по адм. дело №6372/2019г. на ВАС заповедта за изпълнение на парично задължение и заявлението за издаването й са подадени върху отменени образци, поради което нямало издадена валидна заповед за изпълнение. Моли за обезсилване на първоинстанционното решение поради нищожност на заповедта за изпълнение и евентуално отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго с което искът се отхвърля.

Въззиваемото дружество "С.в."АД, ЕИК ******** в предоставения срок не е взело становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2034521/19.12.2018 г. по регистъра на СРС на "С.в."АД, ЕИК ******** срещу А.М.Т., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.

415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с § 1, ал. 1 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че А.М.Т., ЕГН **********дължи на "С.в."АД, ЕИК ******** заплащане на сумите, както следва: сумата от 1 125,72 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 17.08.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на предоставени ВиК услуги в апартамент представляващи стойност на доставена и потребена вода до имот с адрес гр. София ул. „********за периода 26.06.2013г.- 15.07.2015г.; сумата от 111,46 лв. за периода 26.06.2013-15.06.2018г., представляваща законна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 55073/2018 по описа на СРС 65 ти състав, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че ответникът имал качеството на потребител по смисъла на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „С.в.“ АД, одобрени от КЕВР на осн. чл. 6, ал1, т.5 от ЗРВКУ. На негово име била открита партида по клиентски № 280000258000, потребил ВиК услуги в имота за периода в размер на процесните суми, изпаднал в забава на плащането им, за което били издадени и фактури.

Ответникът А.М.Т., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е изразил становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Оспорено е приемането на общите условия на договора със софийска вода. Изтъква нарушения на Конституцията на Република България и европейското законодателство. Твърди, че заповедта за изпълнение е нищожна.

По делото е приложено заповедно дело № 55073/2018 г. по описа на Софийски районен съд, съгласно което по заявление вх. № 3066133/17.08.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено А.М.Т., ЕГН ********** да заплати на С.в.“ АД сумите, както следва: сумата от 1 125,72лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 17.08.2018 г., до изплащането й, представляващи стойност на предоставени ВиК услуги в гр. София ул. „********за периода 26.06.2013г.- 15.07.2015г.; сумата от 111,46 лв. за периода 26.06.2013-15.06.2018г.;, както и съдебни разноски от 75,00 лв. За така издадената заповед длъжникът е уведомен на 29.10.2018 г. на 12.11.2018 г. е подал възражение с което е посочил, че не дължи сумите по заповедта, като заявлението не е придружено с валидни счетоводни документи удостоверяващо дължимост на претендираните суми.

Оспорена е пасивната легитимация на А.М.Т., размера на количеството потребена вода. Направено е възражение за погасителна давност.

С Определение по насрочване на делото районният съд е изготвил проект за доклад по делото, обявен за окончателен в о. с. з. от 24.10.2019 г., с който е разпределил доказателствена тежест между страните и е поставил такава в тежест на ищеца за обстоятелството, че е налице облигационно отношение между страните по които е престирал – доставил е вода и услуга за пречистване и отвеждане на отпадъчни води и за ответника е възникнало задължение за заплащане на цена в претендирания размер.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната и техническа експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ищеца е посочило, че за периода от 25.06.2013г. – 24.02.2017г. са изразходени 460, 559 m3, определени на база застроен обем съгласно чл.39, ал.5, т.3 от Наредба 4, а за периода 24.02.2017 – 15.07.2018г. изразходваната вода е 79 m3.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ищеца е посочило, че за периода като потребени ВиК услуги в процесния имот ищецът е начислил по фактури и едно кредитно известие, 1125,72 лв. главница и лихва за забава от 271,28 лв., за което са издадени фактури.

От приложените с молба от 27.08.2019г. заявление за смяна на собствеността на имота, жалба от 20.11.2013г. жалба от 31.03.2014г. и жалба от 08.08.2014г. е видно че А.М.Т., ЕГН ********** е собственик на процесния имот.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът приема, че постановеното решение е валидно и допустимо. Атакуваното решение е валидно, а доводите в жалбата в тази връзка въззивният съд намира за неоснователни. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната практика и теория се приема че е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, неподписано поради отказ, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването. Във всички случаи нищожността на съдебното решение се свързва с липса на надлежно волеизявление на съдебния състав. В случая е налице такова надлежно изявление на съдебния състав, постановил атакуваното решение – последното е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, в законен състав, в писмена форма и е подписано, а волята на съда е ясна и разбираема. Неприлагането на пряко приложимите разпоредби на общностното право, ако такова е налице, може да обуслови неправилност, но не и нищожност на съдебния акт.

Неоснователни са и доводите на въззивника за недопустимост на атакуваното решение като постановено по недопустими искове, която недопустимост се основава на твърдения за нищожност на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно решение на Конституционния съд на РБ № 12/02.10.2012г. по к.д. № 4/2012г. (обн. ДВ бр. 79/16.10.2012г.), уреденото с действащия ГПК заповедно производство отговаря на европейските тенденции за опростяване и скъсяване на съдебните процедури, прогласени и с Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, особено по дела, по които не съществува действителен правен спор, а съдебната намеса се налага единствено за да осигури снабдяването на кредитора с изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането си.

В случая издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е постановена от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от районния съдия, изразената в нея воля е напълно разбираема. Тя не съставлява акт, несъвместим с основите на установения правов ред, нито с нея е разпоредено изпълнение на действие, което е престъпление или такова противоречащо на добрите нрави. Съгласно трайната съдебна практика, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът издава изрично и отделно разпореждане в случаите, когато изцяло или отчасти отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Когато изцяло уважава заявлението, съдът издава разпореждане, което инкорпорира в самата заповед.

Липсва необходимост от издаването на нарочен съдебен акт - разпореждане, с който да се разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение при условие, че същият се съдържа в самата заповед за незабавно изпълнение (в този смисъл и определение №

300/27.03.2018г. на ВКС по гр.д. № 3842/2017г.). Преценката на заповедния съд, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, а съответно и че липсват пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, е обективирана в самата заповед. Неотносима за валидността на съдебния акт е твърдяната липса на индивидуализация на вземането на кредитора. В заявлението по чл. 410 ГПК вземането е надлежно индивидуализирано, но дори да не беше така, то не би могло да обуслови извод за нищожност на заповедта за изпълнение. Нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебен акт може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му (така и решение № 15/26.01.2015г. на ВКС по гр.д. № 3298/2014г., I ГО). Ето защо неоснователни са доводите на въззивниците за нищожност на заповедта за изпълнение, тъй като заповедният съд не спазил посочените във въззивната жалба разпоредби, включително и цитираното тълкувателно решение на ВКС.

Не е основание за нищожност на заповедта и твърдяното нарушение на КРБ, доколкото със заповедта за изпълнение на парично задължение не се нарушава частната собственост, а се цели проверка на обстоятелството дали едно вземане е спорно между страните. Във връзка с твърдяното нарушение на чл. 122 КРБ следва да се посочи, че в процесуалния закон е предвиден ред, по който длъжникът може да възрази срещу издадената заповед, което води до иницииране от страна на заявителя на исков процес. От това си право в случая въззивниците са се възползвали, като са подали своевременно възражение срещу заповедта и е образувано производството за установяване на вземанията.