Решение № 11669 от 14.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11669 гр. София, 14.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110143272 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от В. И. К. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД искова молба, която е редовна, а предявените с нея искове-допустими.

Ищецът твърди, че на 23.08.2021г. сключил с ответника от разстояние Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г., по силата на който последният му предоставил сумата от 1 200 лева при следните параметри на кредита: годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,55%, годишен процент на разходите /ГПР/- 49%, срок12 месеца и общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията- 1 479,61 лева. Сочи, че в чл.5 от договора било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство на две лица, отговарящи на конкретно посочени условия, или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора, като за неговото неизпълнение била уговорена неустойка, чийто размер бил конкретизиран в Приложение №1, а именно- 3,55 лева средно на ден, но не повече от 1% /един процент/ от главницата по кредита. Поддържа, че в чл.12 от Приложение №1 било предвидено, че общият размер на всички дължими от кредитополучателя при неизпълнение суми е 2 774,09 лева, като в чл.4.1 било посочено, че размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е 123,30 лева, а без- 231,34 лева. Твърди, че е погасил предсрочно задълженията си по кредита, като на 27.09.2021г. заплатил по банков път сумата от 500 лева, а на 28.09.2021г.- сумата от 872,71 лева. Сочи, че при период на действие на договора от 23.08.2021г. до 28.09.2021г. кредиторът получил 172,71 лева 1 печалба при отпусната сума в размер на 1 200 лева, която печалба надхвърля 12% от размера на главницата. Счита, че процесният договор е потребителски и изцяло недействителен, доколкото не отговаря на изискванията на ЗПК. Намира клаузата за неустойка за нищожна, тъй като излиза извън присъщите за нея функции и прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за извършване на предварителна оценка за платежоспособност на длъжника върху самия него. Поддържа, че по своето естество същата представлява допълнителна печалба за кредитора и води до скрито оскъпяване на кредита, което се намира в противоречие с принципа за справедливост и еквивалентност на престациите, съответно и на добрите нрави. Счита, че нейното предназначение е да прикрие действителните разходи по кредита, като намира, че стойността й е следвало да бъде взета предвид при изчисляване размера на ГПР.

Твърди, че с нейното уговаряне се заобикаля и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото при включването й в ГПР, същият значително би надхвърлил максимално регламентирания. С оглед на посоченото поддържа, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действително прилагания, което представлява заблуждаваща търговска практика и е нарушение на изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор на основание чл.22 ЗПК. Твърди, че съгласно чл.23 ЗПК в този случай потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, поради което платената от него сума над главницата от 1 200 лева, а именносумата от 172,71 лева /88,30 евро/ се явява получена без основание от ответника.

Отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Излага съображения срещу присъждането на разноски в полза на ответното дружество.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва твърденията на ищеца за сключен между страните Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г., по силата на който на същия била предоставена сума в размер на 1 200 лева. Поддържа, че процесният договор за кредит и оспорените в исковата молба клаузи са действителни, индивидуално уговорени и в съответствие с изискванията на ЗПК. Счита, че предвидената неустойка представлява адекватно обезщетение при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора за кредит, а клаузата, с която е предвидена е ясна и точно формулирана, както и индивидуално уговорена. Сочи, че при изчисляване на ГПР не следва да бъдат включвани разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, като неустойка. Поддържа, че ГПР има за цел да информира потребителя какви биха били разходите му, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят няма да изпълни задължението си по договора. Оспорва да е налице нарушение на чл.11, 2 ал.1, т.10 ЗПК, като твърди, че посочената норма не следва да бъде тълкувана разширително, а установената в чл.22 ЗПК санкция следва да бъде прилагана единствено в случаите, когато за потребителя е останал неясен размерът на задължението му по договора за кредит, както и начинът на неговото формиране.

Счита, че процесният случай не е такъв, като посоченият в договора ГПР е съобразен с всички изисквания на ЗПК. Сочи, че същият е формиран единствено от уговорената възнаградителна лихва, която е във фиксиран размер, поради което в договора липсва посочване на взетите предвид допускания. Счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, доколкото дружеството е изпълнило изискването в преддоговорната информация съобразно Стандартен европейски формуляр да предостави цялата информация относно кредита включително относно задължените за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнението му. Оспорва клаузата за неустойка да е нищожна поради противоречието й с чл.33 ЗПК. Признава извършените от ищеца плащания по Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г. в общ размер на 1 372,71 лева /701,85 евро/, но оспорва да дължи търсената от ищеца сума. В условията на евентуалност ако съдът прецени, че процесният договор е недействителен, отправя възражение за нейното погасяване по давност. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени от В. И. К. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД са обективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г., а в условията на евентуалност- кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи, а именно: чл.5.6 от Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г., предвиждащ неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 1 294,48 лева, чл.9 от Приложение №1, установяващ размера на ГПР, както и чл.5.2 и 5.3 от Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г., въвеждащи срок и изисквания за предоставянето на обезпечение, както и кумулативно съединен с тях иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 172,71 лева /88,30 евро/, платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит 429759/23.08.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба-12.08.2025г., до окончателното й изплащане.

За да бъдат същите основателни, в тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г. със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, а по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – 3 извършено плащане на претендираната сума в полза на ответника.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платената от ищеца сума, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

С определението по чл.140 ГПК съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г. със соченото в исковата молба съдържание, 2) че ищецът е извършил плащания по Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г. в полза на ответника в общ размер на 1 372,71 лева /701,85 евро/, както и 3) че в посочения в Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г. ГПР като разход е включена единствено уговорената възнаградителна лихва. Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.

Видно от приложения към исковата молба Договор за потребителски кредит №429759/23.08.2021г., между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е предоставил на ищеца В. И. К. потребителски кредит в размер на 1 200 лева, като последният е поел задължение да усвои и върне при условията и сроковете на договора, приложенията към него и действащите Общи условия предоставената му сума, както и да му заплати уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по него.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. За да бъде валидно сключен същият, необходимо е да бъдат спазени всички предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания относно неговата форма и съдържание, като неспазването на което и да е от тях съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК води недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите. В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е дадена и легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и 4 които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай в Приложение №1 и в погасителния план към договора е посочен общ размер на дължимата сума по кредита, който освен главница и лихва включва и допълнително „оскъпяване“ под формата на неустойка.

В т.5.1 от договора за потребителски кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита /тоест денят, на който кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин/, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. В т.5.2.2 са уредени и изискванията кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита /1 479,61 лева/ със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор, а в т.5.3- изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1 500 лева да бъдат лица над 20годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по лош от „Дни просрочие 0-30“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители. В чл.5.6 е предвидено, че ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, като нейният размер е определен в Приложение №1 към договора, а имено- 3,55 лева на ден, но не повече от 1% от главницата по кредита. Видно от представения погасителен план, за уговорения срок на действие на договора нейният размер е 1 294,48 лева, като заплащането й е разсрочено с погасителните вноски по кредита.