Решение № 21 от 22.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Варна, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000021 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от името на „БУЛГАРКОНФ“ А Д срещу решение №

58/28.10.2022 по електронно дело

20213600900129(ТД129/2021г.) по описа на ОС – Шумен, с което е бил отхвърлен иска му срещу „МАСИФ“ ЕООД за връщане на 80 097.60 лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска, която сума е била получена без основание от ответното дружество като цени на фактурирани погрешно като новоизвършени шивашки услуги на ишлеме, по фактура № 200198/05.05.2020 г. за поръчки, съвпадащи с по-рано прието и заплатено изпълнение по фактури 200188/28.02.2020 г., издадена от този изпълнител и по фактура № 65/27.02.2020 г., издадена от свързан с него изпълнител „Рейт Р8“ ЕООД.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 66/20.1.23г., като наред с доклада по оплакванията на страните по обжалвания акт са отстранени процесуалните нарушения по попълване на делото с доказателства.

Въззивникът „БУЛГАРКОНФ“ АД , чрез пълномощника адв. Л., се оплаква за неправилно установени факти, като сочи че едностранчиво са кредитирани издадените стокови разписки и издадените по тях фактури, без да е изяснено възлагането на ушиването на конкретни модели на дрехите и 1 съответно по начина на удостоверяване на предаването на готовите изделия, въпреки че назначеното вещо лице е установило дублиращи описания на поръчки и пропуски в отразяването в счетоводствата на двамата изпълнители на получаването на необходимите материали за изпълнението на услугите на ишлеме. Позовава се на обективно отразени вписвания в специализиран софтуер АS 400, ползван от възложителя за „проследяване“ на производствения процес от закупуване на материалите до крайна експедиция на готов продукт (след изпълнената междинна услуга по ушиване на ишлеме) по конкретни модели и количествата им за съответен период, и събраните гласни доказателства за обстоятелствата, при които са били съставени стоковите разписки (мястото на доставката и начина на изброяване на стоките по номерирани модели).

В писмена пледоария по съществото на спора, пълномощникът на въззивника обосновава с новосъбраните гласни показания установяването на фактуриране на повече от един път на едни и същи услуги по ушиването на конкретно индивидуализирани с уникални номера артикули (приети като изпълнение с фактури от февруари 2020г.), като по дублираните във следваща фактура (№ 198/05.05.2020г.) услуги са били изплатени без въззиваемия да е доказал ново възлагане на изработка по същите модели. Като акцентира и върху тежестта на доказване на основанието за всяко отделно фактурирано за плащане изпълнение, моли за уважаване на претенцията на платеца за връщане на сума, изплатена за неоснователно дублирано фактурирано възнаграждение, след съответна отмяна на неправилното обжалвано решение.

Насрещната страна „МАСИФ“ ЕООД , чрез адв. Г., излага доводи за неоснователност на оплакванията, като сочи, че нито данните, регистрирани едностранно само от възложителя в производствен софтуер, нито кодирането на моделите са установени като уникални номера с противопоставими на изпълнителя доказателства, а същевременно тези данни не кореспондират по никакъв начин на счетоводното отразяване на сделките на предприятието, където възложителят е признал приемане на изпълнена услуга за всяка от издадените фактури. В писмените си бележки по съществото на спора пълномощникът сочи, че и след допълнително събиране на нови доказателства, не са били опровергани данните за писмено удостовереното приемане на изпълнението по стоковите разписки, като акцентира на потвърденото документиране на реално приети в склада артикули, извършването на повече от една техническа операция от различни подизпълнители на един и същ модел и липсата на достоверен предмет на изследване, както и на несъпоставимост на база данни от софтуера за производствени процеси и счетоводното отчитане. Позовава се и на публично оповестените от въззивното дружество годишни резултати за дейността за 2020г., след инвентаризация и одит, при които не са били констатирани несъответствия между данни за възложените услуги и наличните в предприятието стоково- материални ценности, каквито се предполагат при твърдянато дублиране на отчет на изпълнението. С доводи за правилно установяване на фактите по фактуриране само на количества услуги, които са били фактически приети и отчетени документално, моли за потвърждаване на обжалваното решение, с което изпълнението на услугите, заплатени от ищеца по спорната фактура, е прието за доказано, респективно неоснователната 2 претенция за неоснователно обогатяване е била правилно отхвърлена.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство, като са конкретизирали исканията си по основания и размер в списъци по чл. 80 ГПК (л.174 и л. 185).Само обявения хонорар на адвоката на въззивника е оспорен като прекомерен.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на разгледана по същество претенция за връщане на изплатена сума като цена на изпълнена услуга, погрешно фактурирана от изпълнител, с когото платецът е имал трайно установени търговски отношения.

Твърденията на ищеца за периодично отчитане на изпълнението по възложени шивашки услуги на ишлеме, при което е допуснато дублиране на отчет на изпълнени услуги по някои от конкретно посочени модели облекла, включени в новоиздадени от изпълнителя отчетни документи, след като същите услуги са били приети и изплатени по предходни отчетни документи, съответстват на хипотеза на кондикционна претенция при начална липса на основание – резултат от грешка на възложителя приел едно и също изпълнение, предложено от изпълнител без да е договорено повторно възлагане. Обосноваването на грешката на възложителя, приел неоснователно фактурирано изпълнение, поражда интереса му от осъдителния иск за връщане на повторното плащане, въпреки индивидуализираното в платежния документ основание. Обжалваното решение съответства на допустим иск по чл. 55 ал. 1 пр. първо ЗЗД. Не се констатират пречки за възникване или упражняване на право на иск.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и новосъбраните в настоящата инстанция доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, че двете търговски дружества са поддържали неформални, но трайни търговски отношения по повод еднотипно възлагани услуги за изпълнение на шивашки услуги, като въззивника предоставял необходимите материали и принадлежности, а въззиваемия, наред с други подизпълнители, изпълнявали заявките за сглобяване на готовите дрехи по моделите на възложителя и отчитали готовия продукт със стокови разписки за приети в склада на възложителя конкретни количества от всеки от вече асемблираните модели. След приемането на тези отчети от възложителя, изпълнителите фактурирали според неформално договорени цени количествата на шивашките услуги, съответно възложителят изплащал възнаграждението за приетото изпълнение.

Няма спор, че от началото на 2020г. били съставени множество стокови разписки и фактури, в които са посочени като изпълнени услуги по шев на ишлеме на различни количества от модели на конфекция, индивидуализирани с петцифрени номера на поръчки, между които: фактура № 0000200198/05.05.2020 г., издадена от „Масиф“ ЕООД, в която били посочени модели, съвпадащи по номера с модели, посочени като изработени и във фактура № 200188/28.02.2020 г. на същия изпълнител и фактура № 65/27.02.2020 г., издадена от „Рейт Р8“ ЕООД, който работел по същия начин 3 с този възложител и бил управляван от същия адрес като другия изпълнител.

Няма спор, че стойностите по всички фактурирани доставки в този период са били изплатени от въззивника и конкретно цялата цена по фактурата от м. май, възлизаща на общо 82 962.00 лв., е получена изцяло на 19.05.2020 г. от въззиваемия.

Безспорно е наличието на двустранно съставени стокови разписки, издадени от представителите на изпълнителя, предаващи готова продукция и представител на възложителя(Г. М.), удостоверил с подписа си получаване на определени количества стоки, индидивидуализирани по видове (дамски или мъжки панталон) от определен модел (Леванто, Милано, Ню Йорк, Торино и т.н.) и допълнително кодирани с петцифрени номера, някои от тях обобщени като количества. Платените по спорната “дублирана“ фактура от м. май количества изпълнени модели са били приети като предадени от изпълнителя стоки с разписки №25/23.04.2020 г., 26/27 04.2020 г. и 30/30.04.2020 г., а тези по двете фактури от февруари, съответно с разписки № 13/24.02.2020 и 20/26.02.2020 г., за фактурираните от „Масиф“ ЕООД и предадено от него стоки и №55/21.02.2020 г. и 56/25.02.2020 г. за предадени от „Райт Р“ ЕООД модели.

Спорно е твърдението на ищеца за допусната грешка при дублиране през май на отчета по изпълнение на единственото възлагане, изпълнено през февруари за идентичните модели, която грешка е била установена при съпоставката на общия брой на всички възложени количества от съответния модел, които са били подготвени със заготовки за производство в предприятието на ищеца и са преминали през пълния процес на асемблиране от подизпълнителите на услугите по ушиването до крайния готов за реализация продукт.

За установяване на тази грешка в първата инстанция, освен вече безспорните като автентичност писмени документи, е била допусната счетоводна експертиза. Заключението на експерта е изготвено обосновано чрез съпоставка на вписванията в счетоводните регистри и обявените за данъчни цели пред публична администрация сделки. Изводите на вещото лице изцяло потвърждават съвпадащите данни в счетоводствата на участващите в документирането търговци: и трите фактури са били осчетоводени както при доставчика(изпълнител на съответна услуга), така и при получателя (възложител на услугата) и като икономически резултати са били отчетени в дневници, съответно на покупки и продажби на услуги на ишлеме по ДДС, но без да са били съхранени каквито и да са документи за движение и на стоково-материални ценности по неформално възложени отделни поръчки(заявки-поръчки за различни модели, протоколи за предаване на конкретни количества платове на заготовки и други материали), освен стоковите разписки, открити само в счетоводството на изпълнителя, без обаче при него да са налични задбалансови записвания на получените чужди заготовки, преработени чрез изпълнената шивашка услуга до готовия продукт. Без такива осчетоводявания, вещото лице отрича възможност за установяване само по счетоводни данни, дали количествата, предадени и фактурирани през май са нови или „дублират“ такива, изпълнени и отчетени през февруари, въпреки че са констатирани съвпадения не само на кодираните модели, но и на количествата за тях във майската фактура.

4

Допълнително ищецът е поискал и разпит на съставителя на стоковите разписки, намерени в счетоводствата на изпълнителите, чийто подпис събраната графологическа експертиза е потвърдила като автентичен. Както е обосновал в подготвителното заседание, въззивният съд преценява, че когато се търси установяване на грешка, допусната при частно удостоверяване на изпълнение в количествено отношение на отделна сделка сключена в рамките на трайно установени търговски контакти, доказването няма за цел да установи нито сключване, нито изпълнение на договор, за чието съществуване се изисква писмен договор, нито съставителят на разписката прави опит да опровергае признати в документа неизгодни обстоятелства.