Решение № 96 от 20.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Велико Търново, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20244100501043 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „АГЕНЦИЯ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД, ЕИК 203409004 въззивна жалба против Решение № 260000/15.07.2024 г. по гр.д. № 3524/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение на основание чл. 353 ГПК е поставен в общ дял на И. Н. и Н. Р. самостоятелен обект № 1 с площ от 17,77 кв.м., със стойност на общия дял 94 083,32 лв., а в дял на „АГЕНЦИЯ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД - обект № 2 с площ от 35,54 кв.м., със стойност на дела – 188 166,64 лв. Двата обекта са образувани при разделяне на делбения имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В. Търново, с адрес гр. В. Търново, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. С обжалваното решение И. Н. и Н. Р. са осъдени да заплатят на „АГЕНЦИЯ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД сумата от 1846,68 лв., представляваща парично уравнение на дяловете.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и недопустимост на 1 обжалваното решение поради немотивираност. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че процесният недвижим имот е поделяем и не е съобразил, че поставеният в дял на ищците обект надхвърля два пъти правата им в съсобствеността. Счита, че по делото е следвало да бъде назначено вещо лице със съответната правоспособност – проектант, съгласно чл. 229 и чл. 230 ЗУТ и неправилно съдът е кредитирал експертиза, изготвена от инженерконструктор. Посочва, че одобреният от главния архитект документ не представлява инвестиционен проект, тъй като не отговаря строителните правила и норми. Излага доводи, че първоинстанционният съд не e съобразил приложимите към процесния недвижим имот правила и изисквания, уредени в Закон за културното наследство (ЗКН), приложими, тъй като имотът представлява паметник на културата. Счита, че съдът не е мотивирал защо в случая при поделяемост на имота не са налице съществени промени в него, както и че не е ясно как е изчислено уравняването на дяловете. Моли обжалваното решение да бъде отменено или обезсилено като недопустимо.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Посочва, че е одобрен инвестиционен проект и са спазени всички нормативни изисквания и правила по ЗУТ. Оспорва твърденията на ищеца, че на съделителите И. Н. и Н. Р. е поставен в дял имот, който надвишава два пъти правата ми, като счита, че са спазени квотите, при които е допусната съдебната делба, а именно 80/120 ид.ч. за „АГЕНЦИЯ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД, 36/120 ид.ч. за И. П. и 4/120 ид.ч. за Н. Р.. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и мотивирано, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва 2 служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на мотиви. На първо място, според настоящия съдебен състав изложените от първоинстанционния съд мотиви в пълна степен кореспондират с неговата воля, отразена в диспозитива на съдебното решение и макар и кратки по обем, не могат да бъдат приравнени на липса на мотиви, както твърди жалбоподателят. На следващо място, следва да бъде посочено, че мотивите към решението не са част от него, като нарушаването на изискването за мотвираност на съдебния акт не означава липса на решение. Освен това, такова нарушение може да обуслови отмяна на съдебното решение като неправилно, но не и неговото обезсилване /в този смисъл - Решение № 248 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 572/2011 г., IV г. о., ГК/. В случая, доколкото волята на първоинстанционния съд е мотивирана и съдът е изложил както фактически констатации, така и правни изводи за постановяване на своя съдебен акт, то в случая не е налице и неправилност на решението на соченото от въззивника основание.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

С влязло в сила Решение № 260001/27.06.2022 г. първоинстанционният съд е допуснал извършването на делба между И. П. Н., Н. Е. Р. и „АГЕНЦИЯ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД ЕИК 203409004 по отношение на следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ в сграда с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.

Търново, с адрес гр. В. Търново, ***, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, на едно ниво, целият със застроена площ от 53,31 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, над обекта-***., при следните квоти: 36/120 ид.ч. за И. Н.; 4/120 3 ид.ч. за Н. Р.; 80/120 ид.ч. за „АГЕНЦИЯ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД ЕИК 203409004. Във втора фаза на делбата, относно способа за извършване на делбата, ищците са отправили искане тя да бъде извършена чрез разпределение на новообразуваните от делбения имот имоти, като в техен общ дял бъде поставен единия от новообразуваните имоти, а в дял на ответника – другия.

Ответникът „АГЕНЦИЯ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД е направил искане делбеният имот да бъде изнесен на публична продан, като счита, че това е единственият възможен вариант за извършване на делбата. В първоинстанционното производство са поддържани възражения, че одобреният от главния архитект документ не представлява инвестиционен проект, защото не отговаря на строителните правила и норми и не е изготвен в обем и съдържание по Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционен проект.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Предмет на делбата е недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново, с адрес гр. В. Търново, ул.

„Независимост“ № 32, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, на едно ниво, целият със застроена площ от 53,31 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, над обекта-***.

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) /л. 157/, от която безспорно се установява, че процесният недвижим имот е поделяем. В заключението се посочва, че е налице 4 техническа възможност от процесния обект да бъдат обособени два самостоятелни обекта, като при разделяне на имота не се налага изменение на конструкцията на сградата (носещи стени, колони, трегери), а е достатъчно изграждане на преградна стена от тухлена зидария или гипскартон.

Неоснователни са изложените възражения от жалбоподателя, че вещото лице, изготвило експертизата не разполага с необходимата компетентност. В закона липсва изискване СТЕ да бъде извършена от проектант, а видно от материалите по делото, вещото лице е строителен инженер, специалност „ПГС“ и разполага с необходимата компетентност да отговори на поставените от първоинстанционния съд въпроси. Заключението на вещото лице е обосновано, основава се на конкретно установени обстоятелства, касаещи поделяемостта на имота, не е оспорено от съделителите, и доколкото по делото няма данни, поставящи под съмнение неговата обективност и компетентност, същото правилно е било кредитирано от първоинстанционния съд. Прието е и заключение по назначена СТЕ /л. 241/, в което вещото лице подробно и обосновано е посочило всички строителномонтажни работи, необходими за преустройство на недвижимия имот и обособяване на два самостоятелни обекта, като е определено, че разходите за извършването му възлизат на 10 780 лв.

На следващо място, съдът намира, че при извършване на делбата са спазени и останалите изисквания, предвидени в чл. 203 ЗУТ. Условие за реалното разделяне на обекта чрез образуване на дялове е изготвянето на инвестиционен проект, който да бъде одобрен от органите на съответната община /главния архитект/ по предложение на съда и в определен от него срок, с оглед съответствието му на действащите технически, санитарнохигиенни и други норми и правила. С писмо с изх. № 60527/30.10.2023 г. първоинстанционният съд е изисквал от главния архитект на Община Велико Търново становище относно това какво следва да съдържа инвестиционният проект във връзка с преустройството на съществуващия самостоятелен обект, предмет на делбата и обособяването му след това преустройство в два самостоятелни обекта – магазини за промишлени стоки. В тази връзка, изрично е изисквано становище и дали проектът за преустройство следва да бъде предварително съгласуван с НИНКН с оглед вписването му под № 8 в Регистъра на паметниците на културата в гр. В. Търново, както и дали одобреният вече инвестиционен проект е основание за издаване разрешение за 5 строеж за преустройство.

По делото е представен и приет одобрен на 28.06.2023 г. от главния архитект на Община Велико Търново инвестиционен проект за обект:

„Разделяне на съществуващ търговски обект на два самостоятелни търговски обекта“, находящ се в УПИ X-1089, кв. 81 по плана на гр. Велико Търново, с административен адрес ***. Не е спорно между страните, че в Община Велико Търново е представен само един инвестиционен проект за разделяне на процесния недвижим имот на два самостоятелни търговски обекта, което се установява и от получено становище с вх. № 261628/13.11.2023 г. от гл. архитект на Общината /л. 221 от първоинстанционното дело/. В депозирано становище, гл. архитект на Общината е посочил, че одобреният инвестиционен проект, въз основа на който е извършено разпределяне на допуснатия до делба имот от съда, е достатъчно за издаването на строително разрешение за преустройство на съсобствения обект. Посочено е също, че извън производството по делба, за издаване на разрешение за строеж (съответно за разрешение за промяна на предназначението) е необходимо съгласуване с Министерство на културата съгласно чл. 83 ЗКН, тъй като сградата, в която попада обекта е обявена като единична архитектурно-недвижима културна ценност от „местно значение“ и е елемент на група недвижима културна ценност „Архитектурно-строителна зона Главна улица Опълченска-Пиколо-И. Вазов“ в „Историческо селище Велико Търново“, „Паметник на урбанизма и културния пейзаж“, утвърден с Протокол № 4/07.06.1999 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата на Министерство на културата.