Решение № 260457 от 23.10.2021, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца, 23 октомври 2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 23.09.2021 г. в състав:

Районен съдия: Иван Иванов при участието на секретаря А. П. като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 2776 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е за съдебна делба и е в първата си фаза – по допускане на делбата.

Образувано е по искова молба на Т.Й.В. с ЕГН ********** и адрес *** и И.З.Н.-Д. с ЕГН ********** и адрес *** срещу Ю.П.Д. с ЕГН ********** и адрес ***0 за делба на съсобствен на страните недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.06.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, представляващ самостоятелен обект в сграда-етажна собственост, построена от ЖСК „Комуна“ (регистрирана под № 101, стр. 129 от 29.11.1958 г. на Врачанския народен съд) върху собствено дворно място, ведно с мазе № 4 и ведно с таван № 10, при съседи: на същия етаж-***, под обекта-***, над обекта-няма, с адрес гр. Враца, ***, ет. 4, ап. 10, с площ по документ 97,49 кв.м.

В исковата молба се твърди, че ищцата И.Н.-Д. и ответникът Ю.Д. са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод по взаимно съгласие, за което е постановено решение № 1239 от 15.11.2011 г. по гр. дело № 4640/2011 г. на Врачански районен съд, както и че по време на гражданския им брак ищцата Т.В. и ответникът Ю.Д. са придобили чрез покупко-продажба и при равни права посочения в исковата молба апартамент, за което е съставен нотариален акт № 102, т. III, рег. № 7911, дело № 407/2004 г. на нотариус И. Л. с рег. № 339 в Нотариалната камара. Предвид съществувалия към момента на сделката режим на съпружеска имуществена общност между И.Н.-Д. и Ю.Д. в исковата молба се поддържа, че процесният апартамент е съсобствен между страните при следните права: за Т.В. 2/4 идеални части, за И.Н.-Д. 1/4 идеална част и за Ю.Д. 1/4 идеална част.

Предвид невъзможността за подялба на имота чрез доброволна делба се иска собствеността върху същия да бъде прекратена чрез обособяване на отделни дялове на страните, съответстващи на конкретно посочените им в исковата молба права в съсобствеността, като се поддържа, че процесният апартамент е реално неподеляем.

Ответникът Ю.П.Д. е подал отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил иска като неоснователен. Ответникът е направил при условията на евентуалност следните възражения: възражение за наличие на нередовност в исковата молба, предвид липса на уточнение в нотариалния акт за собственост дали процесният апартамент е построен в сградата-етажна собственост чрез отстъпване на идеални части от правото на собственост върху дворното място или чрез отстъпване на идеални части от правото на строеж върху същото и предвид искането към съда „да допусне делба“, а не „да извърши делба“; възражение с правно основание чл. 79 от ЗС, че е изключителен собственик на посочения в исковата молба имот, поради изтекла в негова полза придобивна давност, въз основа на самостоятелно давностно владение, продължило повече от 10 години; иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 21, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс (отменен), сега чл. 23, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс СК) за осъждане на всяка от ищците да заплати на ответника съответна сума, равна на пазарната стойност на съответната идеална част от имота, която евентуално бъде призната за собствена на всяка от ищците с решението по допускане на делбата, ведно със законната лихва от 23.02.2021 г., като са изложени твърдения, че процесният апартамент е придобит изцяло (или поне отчасти) с лични средства на ответника, които са се трансформирали в право на собственост върху имот, при което е налице икономическо неравенство, подлежащо на отстраняване с иска по чл. 59 от ЗЗД.

Искът е с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС), като съдът е преценил същия за процесуално допустим по съображенията, изложени в определение от 16.06.2021 г. по делото.

С определение от 23.09.2021 г. съдът остави без разглеждане съдържащата се в молбата на ищците с вх. № 269594/20.07.2021 г. на Врачански районен съд покана за заплащане на обезщетение от страна на ответника за лишаване от ползване на делбения имот.

Съдът приема за установено следното:

От фактическа страна.

С договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 102, т. III, рег. № 7911, дело № 407/2004 г. на нотариус И. Л. с рег. № 339 в Нотариалната камара, Л. Х.П., Е. Х. Т., Д. Т. С. и Т. С. И. са продали за сумата 11 324,00 лева на ищцата Т.В. и ответника Ю.Д., при равни права, самостоятелен обект в сграда-етажна собственост, построена от ЖСК „Комуна“ (регистрирана под № 101, стр. 129 от 29.11.1958 г. на Врачанския народен съд) върху собствено дворно място, ведно с мазе № 4 и ведно с таван № 10, при съседи: на същия етаж-***, под обекта-***, над обекта-няма, с адрес гр. Враца, ***, ет. 4, ап. 10, с площ по документ 97,49 кв.м.

Установява се от представената справка за лицето Т.В. в Служба по вписвания гр. Враца (л. 11-14 от делото), че в регистрите на службата горепосоченият апартамент продължава да е съсобствен при равни права между Т.В. и Ю.Д. и към дата 27.09.2020 г.

С решение № 1239 от 15.11.2011 г., постановено по гр. дело № 4640/2011 г. на Врачански районен съд е одобрено постигнатото между съпрузите Ю.П.Д. и И.З.Н.-Д. споразумение по чл. 51 от СК за прекратяване по взаимно съгласие на гражданския брак помежду им, сключен с акт № 0293/03.09.1996 г. на Община Враца. Съгласно споразумението по чл. 51 от СК ползването на семейното жилище с адрес гр. Враца, ***, ет. 4, ап. 10 (за което в споразумението е посочено, че 1/2 идеална част от него е собственост на съпрузите) е предоставено на съпругата И.З.Н.-Д. и детето Т. Ю. Д. (вероятно до навършване на пълнолетие от детето Т.).

С нотариален акт № 114, т. V, рег. № 5881, дело №

363/2004 г. на нотариус Р.С. с рег. № 026 в Нотариалната камара С. П. Д.

(свидетелка на страната на ответника по настоящото дело) е продала за сумата 17 000,00 лева на С. М. Г. (трето за делото лице) самостоятелен обект в сграда с адрес гр. ****, мансарден тавански полуетаж, гарсониера № 1, със застроена площ 42,78 кв.м.

С нотариален акт № 165, т. II, рег. № 4265, дело №

286/2007 г. на нотариус И. Л. с рег. № 339 в Нотариалната камара е признато правото на собственост, при равни права, на С. П. Д. и Н. П. П. (трето за делото лице) върху имот, придобит чрез ЖСК „Комсомолец-2“, с адрес ****, с площ по документ 89,08 кв.м.

Видно от разписка на л. 64 от делото, Ю.П.Д. е получил от С.П.Д. на 06.10.2004 г. сумата 12 000,00 лева, представляваща част от наследствените му права като член-съкооператор в ЖСК „Комсомолец-2“ гр.

Враца.

С решение № 27 от 05.03.1993 г., постановено по гр. дело № 1298/1992 г. на Окръжен съд гр. Враца е прекратен с развод по взаимно съгласие гражданския брак между П.Д.П. и Н. П. П. (трети за делото лица), като съгласно споразумението между съпрузите членствените права в ЖСК „Комсомолец-2“ гр. Враца остават, при равни права, за Н. П. П. и Ю.П.Д..

С пълномощно на л. 70 от делото Ю.П.Д. и И.З.Н.-Д., в качеството си на родители на детето Т. Ю. Д., са упълномощили Т.Й.В. (баба на детето по майчина линия) да придружава детето при пътувания извън България, включително в Италия.

С декларация на л. 71 такива права са делегирани от

Ю.П. Димотров на И.З.Н.-Д., за срок до 15.09.2008 г.

Видно от писмо на л. 91 от делото и приложението към него, на 07.10.2004 г. Ю.П.Д. е получил по банков път от С. П. Д. сумата 8 000,00 лева.

Установява се от писмени доказателства на л.

103-144, че членствените права на Ю.П.Д. в ЖСК „Комсомолец-2“ са преминали у С.

П. Д. и тази промяна е вписана по надлежния ред.

Видно от приложени на л. 144-157 платежни документи, от 2005 г. и до датата на приключване на съдебното дирене Ю.П.Д. е заплащал битовите сметки за посочения в исковата молба имот.

Установява се от документ на италиански език с легализиран превод на български език (л. 158-159), че И.З.Н.-Д. от 22.04.2008 г. има постоянно местоживеене в Италия.

Останалите писмени доказателства съдът приема за неотносими към предмета на доказване, поради което не ги обсъжда.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.П. Д. – сестра на ответника, В.Б. А. – живяла на семейни начала с бащата на ответника и С.М.Д. – без дела и родство.

С. Д. дава показания, че по време на брака на родителите им (нейните и на ответника) били член-кооператори в ЖСК „Комсомолец-2“ за изграждане на тристаен апартамент. През 1993-та родителите им година се развели, като тогава членствените права на баща им преминали у ответника. Той станал член на кооперацията за 1/2 идеална част от имота, замествайки баща си. След 2000-та г., когато приключвала кооперацията, ответникът бил женен и заявил, че не иска да става собственик на апартамент в кооперацията, а иска да прехвърли на свидетелката С. П. членствените си права за съответната сума. През есента на 2004-та година ответникът настоял да си уредят отношенията, тъй като си бил намерил апартамент и искал да го закупи и да живее в него със семейството си. Уговорили се да му даде 20 000,00 лева и съответно С. П. да встъпи в членствените му права в кооперацията. Тогава свидетелката П.имала гарсионера на ул. „Климент Охридски“, на площад „Благоев“ във Враца, която продала за 17 000,00 лева , от които му дала 12 000,00 лева, а с останалите погасила свой стар кредит и изтеглила нов кредит в размер на 8 000,00 лева, като последната сума дала на ответника за членствените права. След това двамата подали съответните молби до ЖСК „Комсомолец-2“ за отразяване на тези техни отношения и през следващата година ответникът бил изключен като член-кооператор на ЖСК, а свидетелката П. усвоила неговите членствени права. Със сумата, която дала свидетелката П. на ответника, той закупил апартамент на булевард „Демокрация“ още същия месец-октомври 2004-та г. , както и сменил дограмата на апартамента.

В този апартамент живеело цялото семейство на Ю.: съпругата, детето и тъщата Т..

Първо съпругата му заминала за Италия, а след това и тъщата и детето заминали в Италия да работят и живеят, но дори след заминаването на останалите членове на семейството на Ю., той ползвал апартамента като свой когато е в гр. Враца.

Свидетелката В. А. дава показания, че познава С. Д. и е наясно с взаимоотношенията между нея и ответника, като двамата винаги са били в добри взаимоотношения и в разбирателство. През 1993-та година се развели бащата и майката на ответника, като те тогава са били членове на ЖСК „Комсомолец-2“. При развода сключили споразумение за преминаване правата от страна на бащата в полза на сина и с това споразумение майката Н. и ответникът станали съсобственици в същата ЖСК, което било уредено документално през 2004-2005 година. През 2004 г., когато се заговорило за закупуване на жилище от страна на ответника, той уредил имуществените си отношения със С. Д., като последаната му изплатила неговия дял от апартамента в ЖСК „Комсомолец-2“, за да встъпи тя като член-кооператор в ЖСК и да стане съсобственик заедно с майка си. През 2004-та година С. Д. продала нейно жилище-гарсионера, изтеглила и кредити, като изплатила 20 000,00 лева на ответника. Веднага ответникът закупил жилище на булевард „Демокрация“, в близост до бившата печатница. Свидетелката винаги е знаела, че тази собственост е на ответника, защото той си закупил жилище с негови средства и винаги го е ползвал. През 2005-та година бившата съпруга на ответника И. заминала за Италия и оттогава не е идвала в България, а след 2-3 години майка й заминала при нея. Ответникът продължил да си ползва жилището. След развода детето Т. завършило средното си образование в Италия, където заминало заедно с майка си. Т. само един път се е прибирала в България, за някакви документи.

Горепосочените свидетелски показания се потвърждават и от разпита на свидетеля С.Д..

Гласните доказателства по делото са еднопосочни, подробни, логически свързани, почиващи на лични и непосредствени наблюдения и подкрепени от представените писмени доказателства, поради което, преценявайки същите поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение на свидетелките С. Д. и В. А., съдът се доверява на всички събрани гласни доказателства.

Разпечатката съдържа 42 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee1714ed-39ab-46fb-b30c-43c71699e680