Определение № 7955 от 29.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7955 гр. София, 29.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско дело № 20221110115728 по описа за 2022 година

Пред Районен съд-Бургас, е било образувано гр. дело №6719/2021 год., въз основа на искова молба на К. С. Б. от гр. Приморско против ПОЧИВНА БАЗА „МОРСКО УТРО“ – гр. Китен, с която са били предявени искови претенции с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

С определение от 29.09.2021 год. съдията-докладчик е прекратил производството по горепосоченото дело и е изпратил същото по подсъдност на СРС.

Приел е че делото не му е подсъдно, като се е позовал на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът работодател е държавно учреждение; трудовото правоотношение на ищцата е възникнало по силата на трудов договор, сключен с министъра на земеделието, храните и горите в гр. София и ищцата не се е възползвала от предоставената й възможност по чл. 114 ГПК.

Така постановеното определение по гр. дело № 6719/2021 г. по описа на Бургаския районен съд е потвърдено с определение от 26.01.2022 г. по ч. гр. дело № 1872/2021 г. по описа на Окръжен съд- Бургас с мотиви, че местната подсъдност по спора се определя по правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК, че в съдебния акт правилно е прието, че делото не е местно подсъдно на БРС, но неправилно е прието, че компетентен да разгледа делото е РС София – тъй като в случая компетентен да разгледа спора съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК е РС Царево.

Определението е влязло в сила на 10.02.2022 г.

В исковата си молба ищцата К. С. Б. твърди, че е изпълнявала длъжността „управител“ на Почивна база „Морско утро“ – гр. Китен при министерството на земеделието, храните и горите, че почивната база е със статут на юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на земеделието и храните, че трудовият договор е сключен с горестоящия орган в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ, поради което работодател се явява предприятието, в което е длъжността – ответника Почивна база „Морско утро“ - гр. Китен.

Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника – физическо лице, респ. седалището на ответника – юридическо лице. Това е общата местна подсъдност на гражданските дела.

Всички останали уредени в ГПК или в друг нормативен акт, местни подсъдности, 1 различни от тази по чл. 105 ГПК, са специални и дерогират общата местна подсъдност.

Такава специална разпоредба е и тази по чл. 108, ал. 2 ГПК, съгласно която, когато ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, включително поделение и клон на държавно учреждение, искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК, за спазването на тази специална местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 ГПК, освен по възражение на ответника, съдът следи и служебно, като той може да повдигне въпроса за това до приключване на първото по делото заседание. Т.е. законодателят е предоставил самостоятелно право на съда да следи служебно за спазването на тази особена местна подсъдност /независимо от това дали ответникът е направил в срока за отговор отвод за местна неподсъдност на делото/.

С определение № 60337 от 29.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3912/2021 г., на ВКС , IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че разпоредбата на чл. 114 ГПК, установяваща възможността за избор за икономически по-слабата страна по трудовия спор, а именно – за ищеца-работник/служител – да предяви иска срещу работодателя си и пред съда, в чийто район е мястото, където ищецът обичайно полага своя труд, е специална както по отношение на чл. 105 ГПК, така и по отношение на чл.

108, ал. 2 ГПК, поради което ги дерогира. От тази изборна местна подсъдност по чл.

114 ГПК ищецът-работник/служител може да се възползва единствено ако предяви иска си пред съда по мястото на обичайното полагане на своя труд, и само когато то е различно от седалището на работодателя му, респ. – от местовъзникването на спорното трудово правоотношение, ако работодателят му е държавно учреждение, тъй като именно това обичайното местополагане на труда е териториалната привръзка, посочена в разпоредбата на чл. 114 ГПК, за да намери тя приложение. Ако по делото се установи, че тази специална териториална привръзка не е налице, т. е. обичайното местополагане на труда не е в друг съдебен район, различен от този по седалището на работодателя, респ. – от местовъзникването на спорното трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 114 ГПК е неприложима. В този случай следва да се приложат съответно – общата разпоредба на чл. 105 ГПК, респ. – специалната по отношение на нея разпоредба на чл. 108, ал. 2 ГПК. Дори и специалната териториална привръзка по чл. 114 ГПК обективно да е налице, ако ищецът-работник/служител не се възползва от възможността си за избор, предоставена му с тази разпоредба, а предяви иска си по седалището на ответното държавно учреждение – негов работодател, съгласно разпоредбите на чл. 119, ал. 3, вр. чл. 108, ал. 2 ГПК –и в този случай сезираният съд служебно следва да изпрати делото на съда по местовъзникването на спорното трудово правоотношение, ако то е в съдебен район, различен от този по седалището на държавното учреждение – работодател.

В контекста на изложеното в настоящия случай изборната местна подсъдност по чл. 114 ГПК е неприложима, тъй като според твърденията на ищцата в исковата й молба, мястото, където тя обичайно е полагала своя труд, и в което е възникнало спорното трудово правоотношение, е едно и също – гр. Китен. В този случай, както е прието в горецитираното определение на ВКС следва да се приложат съответно – общата разпоредба на чл. 105 ГПК, респ. – специалната по отношение на нея разпоредба на чл. 108, ал. 2 ГПК, при съобразяване на качеството на ответника Почивна база „Морско утро“ гр. Китен на поделение на държавно учреждение – Министерство на земеделието, храните и горите. При това положение съдът счита, че започнатото пред него гражданско дело му е местно неподсъдно и същото следва на 2 основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК да бъде изпратено на надлежния съд, който в конкретния случай е Районен съд-Царево.

Предвид изложените съображения, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №15728/2022 год. по описа на СРС, II ГО, 170 с-в, поради неподсъдност.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на РС- Царево, съобразно правилата на местната подсъдност.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Препис от определението да се изпрати на ищцата чрез адв. В. на посочения съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 116-118, ет. 2, ап. 8.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на РСЦарево.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3