Решение № 1018 от 28.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Бургас, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20242120100115 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Е. О. И. с ЕГН ********** срещу “ДУКАТ - 2022” ЕООД с ЕИК ***, с която се иска признаване за незаконно и отмяна на извършеното уволнение със заповед от 10.11.2023 г. и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “***” и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за оставане без работа поради уволнението за срок от два месеца, в размер на общо 1642,12 лв. (по 821,06 лв. на месец). С посочените искове са обективно кумулативно съединени и осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 637,14 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г. и сумата от 10,31 лева, представлява законна лихва за забава върху главницата за периода от 26.11.2023 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба; сумата от 231,69 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за отработени 8 дни за месец ноември 2023 г. и сумата от 1,22 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 26.12.2023 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба; сумата от 416,01 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за отработената част от 2023г. за 11 дни.

Твърди се в исковата молба, че ищецът имал сключен трудов договор с ответника от 03.05.2023г., като е изпълнявал длъжността „***“. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 1 КТ със срок на изпитване - 6 месеца в полза на работодателя. В периода на изпитателния срок работодателят не прекратил трудовия договор. Размерът на основното трудово месечно възнаграждение бил 800 лв., със срок за плащане до 25-то число на месеца, следващ полагането на труда. Твърди се, че на 13.11.2023г. ищецът бил извикан от новия управител на дружеството, която му казала, че прекратява трудовия му договор. Същата поискала той да подпише документи за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Счита, че Заповед № 037/10.11.2023 г. за прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна, а извършеното с 1 нея уволнение незаконно. В същата било невярно отразено, че трудовият договор се прекратява “по взаимно съгласие”. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено неправомерно едностранно от работодателя. Извършена била проверка от Инспекцията по труда, която установила, че претендираните суми за трудово възнаграждение не са били изплатени на ищеца. Твърди се, че след прекратяването на трудовото правоотношение ищецът не е започнал нова работа и не получава обезщетение за безработица. Моли се исковете да се уважат. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза за установяване на размера на трудовото възнаграждение и дължимо обезщетение, както и за задължаване на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас да представи по делото цялата преписка по извършена проверка по сигнал на ищеца.

С исковата молба е поискано от ищеца да бъде допуснато обезпечение на предявените осъдителни искове като се наложи запор върху всички банкови сметки на ответника. С определение № 247/10.01.2024г. е допуснато обезпечение на предявените искове от Е. О. И. чрез налагане на обезпечителна мярка ”ЗАПОР” до размера на сумата от общо 2938,49 лева, върху всички левови и валутни банкови сметки на ответника “ДУКАТ - 2022” ЕООД, открити във всички търговски банки на територията на Република България.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. С него се признават исковете за заплащане на сумата от 637,14 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г. и сумата от 10,31 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 26.11.2023 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба; сумата от 231,69 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за отработени 8 дни за месец ноември 2023 г. и сумата от 1,22 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 26.12.2023 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба и сумата от 416,01 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за отработената част от 2023г. за 11 дни. По отношение на исковете за признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, същите се оспорват като неоснователни.

Твърди се, че ищецът не бил доволен от настъпилата промяна в дружеството, при която управител на ответното дружество станала К. Д. и отправил предложение до същата да прекрати трудовия му договор. Представителят на ответника приела предложението, но се уговорили договорът да бъде прекратен след като се намери заместник на ищеца. На 11.11.2023г. ищецът бил уведомен, че е намерен нов *** и бил поканен да приключат взаимоотношенията си. На 13.11.2023г. същият се явил, огледал документите и отказал да ги подпише, който отказ е удостоверен с присъствието на двама свидетели. Била издадена Заповед № 037/10.11.2023г., с по силата на която трудовият договор бил прекратен по взаимно съгласие. Сочи се, че е налице заявена воля от двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и отказът на ищеца да подпише заповедта нямал правен ефект. На следващо място се твърди, че ищецът веднага след напускането си е започнал нова работа, поради което на самостоятелно основание се оспорва иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните относно съществуването на валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 037 от 03.05.2023 г., сключен между „Дукат 2022“ ООД и Е. О. И. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ. Безспорно е и че уговореният в полза на работодателя съгл. чл. 3 от трудовия договор 6-месечен срок за 2 изпитване е изтекъл, вследствие на което и на осн. чл. 71, ал. 2 от КТ, последният се е трансформирал в окончателен, сключен за неопределено време.

Безспорно също така е че трудовият договор № 037 от 03.05.2023 г. е прекратен. По делото е представена заповед № 037/10.11.2023 г., с която се прекратява правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, носеща неоспорения подпис на законния представител на дружеството работодател и подписите на двама свидетели – Е. Ж.

Ш. и С. С. Д., които удостоверяват на 13.11.2023 г., че „лицето отказва да разпише връчените му документи за освобождаването“. Представено е и споразумение от 10.11.2023 г., неподписано, съдържащо текст, че страните изразяват съгласието си ТД № 037 от 03.05.2023 г. да бъде прекратен, считано от 11.11.2023 г. и да се изплати на работника обезщетение по чл. 224 от КТ за 11 работни дни в размер на 416, 01 лв.

Представена е по делото и изисканата от Дирекция „Инспекция по труда“ преписка по извършена проверка по сигнал на ищеца с вх. № 23123114/20.11.2023г. във връзка с прекратяването на трудовото му правоотношение и неизплащане на дължимото му трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г. По повод въпросния сигнал е получен отговор от ДИТ – гр. Бургас (л. 88-89 вкл.), видно от който ищецът е бил уведомен, че има право да оспори законосъобразността на прекратяването по съдебен ред, както и че за м. октомври 2023 г. следва да получи за 22 отработени дни общо 637, 14 лв., а за ноември 2023 за 8 отработени дни – 598, 85 лв.

От представената справка актуално състояние за действащи трудови договори на ищеца за период от 11.11.2023 г. до 03.04.2024 г. от ТД на НАП Бургас се установява, че на 16.01.2024 г. Е. О. И. е започнал нова работа в „***“ ООД.

По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ:

За да е налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ за упражняване на субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, установяването на законността на което, съгласно правилата на чл.

154, ал. 1 от ГПК, е в тежест на работодателя, трябва да е на лице категорично писмено изявление от двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл. 325, т.1 от КТ предвижда, че взаимното съгласие на страните трябва да е изразено писмено, което означава, че свидетелските показания за установяване съгласието на Е. О. И. за прекратяване на трудовия договор са били недопустими съгласно чл. 164, ал. 1 от ГПК (арг. от Решение №383 от 29.11.2012 г. по гр. д. №141 по описа за 2012 г. на ВКС), при все, че свидетелят на ответната страна е бил допуснат за установяване „отношенията и комуникацията между страните и полагането на труд от работника на друго място“.

Законосъобразното прекратяване на трудовия договор с ищеца не се установява с други доказателствени средства. Наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази заповед от двама свидетели на отказа на работника или служителя да постави подписа си, не е писмено съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.325, т.1 от КТ. На първо място тази заповед не представлява предложение на работодателя, тъй като е безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор. На второ място, дори и да се приеме за автентична електронната кореспонденция, водена между страните, видно от извлечението от мобилно приложение (л. 42), съдържащо изявление, че работодателят е намерил друг *** и няма нужда ищецът да идва повече, представено от ответната страна, последното не може да се приеме за предложение за прекратяване на ТД и изразено насрещно съгласие. Предложението за прекратяване на договора съгл. чл. 325, ал. 1, т. 1, изр. 2 от КТ се счита за прието, когато страната, към която е отправено е изразила съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което е уведомила насрещната страна. Страната, отправила предложението писмено и недвусмислено се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите, когато 3 волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди или най-късно едновременно с предложението (чл. 13, ал. 2 ЗЗД). Оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна след достигането му до насрещната страна по трудовия договор не поражда правни последици, тъй като до изтичане на установения в закона седемдневен срок предложителят е обвързан от предложението си (чл. 13, ал. 1 ЗЗД), а насрещната страна разполага с възможността да изрази съгласие за приемането му. Предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ следва да изразява ясно и по безсъмнен начин волята за прекратяване на трудовия договор, без да е нужно страната да го квалифицира правно - достатъчно е от изявлението и да следва, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено (арг. от Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 704/2005 г.) Следователно гореспоменатото също не представлява наличие на взаимни и насрещни волеизявления за прекратяване на трудовия договор. В този смисъл върху заповедта е удостоверено с подписите на двама свидетели точно обратното, а именно – противопоставянето на работника или служителя да се съгласи с посоченото в нея.

Следователно липсва както предложение на работодателя, така и насрещно писмено волеизявление на работника или служителя по чл. 325, т.1 от КТ, представляващо съгласие за прекратяване на договора (в т. см. Решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1109 от 2009 г. на ГК, ІV ГО на ВКС, според която дори подписът под датата на връчването на заповедта удостоверява само връчването, но не представлява писмено съгласие за прекратяване на трудовия договор; Решения № 395 от 7.3.2006 г. по гр. д. № 1288/2005 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 326 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г. на ГК, ІV ГО на ВКС и 923 от 22.02.1995 г. по гр. д. № 1109/2009 г. на ВС.)