Решение № 345 от 01.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800500535 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Й. Б. М., ЕГН **********, гр.С., ул.“М.Г.К.“ № 32, чрез адвокат В. Е. Н. от САК, гр.С., ул. Паисий Хилендарски 35, ет. 3 срещу решение № 92/ 15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 992/2024 г., по описа на Районен съд С., с което съдът е наложил мерки за защита на М. Б. М., с ЕГН **********, за осъществения на 07.12.2024 г. около 22.00ч. спрямо него акт на домашно насилие от Й. Б. М., ЕГН **********, КАТО е:

ЗАДЪЛЖИЛ Й. Б. М., ЕГН ********** да се въздържа от домашно насилие спрямо М. Б. М., ЕГН **********;

ЗАБРАНИЛ Й. Б. М., ЕГН ********** да приближава М. Б. М., ЕГН ********** жилището му, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същия, за срок от 3 месеца, считано от постановяване на решението;

ЗАБРАНИЛ Й. Б. М., ЕГН ********** да осъществява контакт с М. Б. М., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща, факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 3 месеца, считано от постановяване на решението;

ОСЪДИЛ Й. Б. М., ЕГН ********** да заплати държавна такса по 1 сметката на Районен съд - С. сумата в размер на 25 лева;

ИЗДАЛ заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН;

ПРЕДУПРЕДИЛ Й. Б. М., ЕГН **********, че за изпълнението на наложените мерки следят полицейските органи, като при неизпълнение на горната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

С въззивната жалба се изразява своето несъгласие с обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като счита, че първоинстанционният съд е установил еднопосочно и кредитирал свидетелските показания и твърденията само на молителя. По подробно изложени съображения счита, че молителят не е доказал при условието на пълно и главно доказване акта на насилие, поради което моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

В срок е подаден писмен отговор от насрещната страна М. Б. М., чрез адвокат П. В. от САК, в който, по подробно изложени съображения, се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Процесуалният представител на въззиваемия намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и постановено при правилна оценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Претендира разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, съгл.надлежно и своевременно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след като обсъди жалбата, отговора, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че молителят и ответникът са братя и живеят на един адрес в къща в режим на етажна собственост, като молителят обитав първия етаж, а ответникът - втория.

От разпита на разпитания свидетел пред районния съд - Г.С.Х. – М.а (съпруга на молителя) се установява, че на 07.12.2024 г. около 22.00 ч. тя се намирала с него и детето им в жилището в гр.С., на ул. „М.Г.К.“ № 32.

Започнало да се блъска от горния етаж, да се чуват и отправят обиди и клетви спрямо свидетелката, молителя и детето им от страна на ответника, че ще бъдат убити, че ще слезе с пушката и ще ги застреля, ще изпрати силови групировки, които ще ги отстранят от дома им, че детето ще бъде убито.

Ответникът бил излязъл на терасата и от там отправял посочените заплахи и обиди. Ответникът притежавал пушка, която била до него на терасата в този момент, консумирал алкохол и буйствал. Заяждал се и с отзовалите се по сигнал на молителя полицейски служители. Заплахите от страна на ответника породили уплах у молителя, на фона на тяхната системност.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, като непосредствено възприети, обективни и непротиворечиви.

2

Горното отговаря по факти, време, място и обстановка и на обективираното в представента декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, от които се установява извършен акт на домашно насилие спрямо молителя от ответника, изразяващ се в отправяне на обиди и заплахи за живота и здравето му и на неговото семейство, с което извършителят е създал у него страх и основателна тревога за увреждане.

Ето защо районният съд е приел, че следва да бъдат наложени мерки за защита спрямо молителя, както следва: задължаване ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана да се доближава до молителя, жилището му, местоработата и местата за социални контакти, и забрана на извършителя да осъществява контакт с молителя под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, които представляват мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН.

Мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 ЗЗДН са наложени за минималния срок от 3 месеца, като съдът е счел, че същият е достатъчен за преодоляване на конфликта между страните.

На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, вр. чл.16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, районният съд е възложил в тежест на ответника заплащането на дължимата държавна такса за производството в размер на 25.00 лева.

Въззивният съд счита, че районния съд задълбочено и обстойно е облсъдил и преценил установените по делото факти, събраните гласни и писмени доказателства, в контекста и на депозираната декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН. В нея са изложени факти, подобни с тези в молбата, описващи събитията по време, място, обстановка, авторство и проявни форми.

Същите се потвърждават от показанията на св. Г.С.Х. – М.а. Същите са единни, непротиворечиви, последователни и обективни относно осъщественото от ответника насилие, чрез отправяне на обидите и заплахите спряма молителя и неговото семейство. Същите съотвестват на изложеното декларацията по чл.9 от ЗЗДН , поради което въззивният съд също кредитира изцяло.

Смисълът на диспозицията на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН н е следва да ангажира съда само въз основа на описаното в декларацията да издаде заповед за защита не само, когато няма други доказателства в подкрепа на декларираните факти, но и когато няма установени насрещни такива от противната страна, оборващи декларираните, както в случая.

Мерките за защита по ЗЗДН не са наказание за извършителя, а целта им е превантивна - да го лишат и ограничат във възможността му да повтори насилието над пострадалото лице.

В тази връзка съдът отчита, че въззивника няма право да осъществява спрямо молителя процесните действия на психически тормоз, чрез скандали, обиди и заплахи, които се отразяват емоционално негативно и на семейството на пострадалото лице, а същите представляват акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.

В този смисъл СОС счита, че СлРС правилно и съразмерно е наложил 3 спрямо него мерките по чл. 5, ал. 1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН - забрана на извършителя да се въздържа от извършване на насилие спрямо пострадалото лице, да не го приближава, както и неговото жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих, и да не осъществява контакти под каквато и да е форма с него – за минимален срок от три месеца.

Наред с горното, тъй като мерките са наложени и изпълними считано от датата на налагането им от районния съд - 15.04.2025 година, същите изтичат в кратък срок след постановяване на настоящото въззивно решение – 15.07.2025 година.

По разноските:

Въпросът за разноските и таксите за въззивното производство следва да се разреши съобразно правилото на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, съгласно което само при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания. Следва да се отбележи, че тази норма, която е специална по отношение на общото правило на чл.78 от ГПК дерогира неговото приложение.

В случая въззивната жалба не е уважена, не са налице предпоставките на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН за възлагане на таксите и разноските за въззивното производство в тежест на ответната страна по жалбата, тъй като решението, с което е констатирано осъществено от въззивника домашно насилие и са наложени мерки за защита се потвърждава и не се отменя заповедта за защита.

Ето защо на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а на ответната страна по жалбата следва да се присъдят сторените от нея разноски пред въззивния съд в размер на сумата от 1000 лева– заплатен адвокатски хонорар, съгл. списък по чл.80 ГПК. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгл. чл.22 от НВАР за такива казуси е 600 лева, но в случая от една страна липсва своевременно направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, а от друга – същото не надвишава значително фиксирания по наредбата минимум и е предмет на свободно договаряне.

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 92/ 15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 992/2024 г., по описа на Районен съд С..

ОСЪЖДА Й. Б. М. да заплати на М. Б. М. сумата от 1000,00 (хиляда) лева – разноски пред Софийски окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5