Протоколно определение № 578 от 30.05.2025, Районен съд - Казанлък

ПРОТОКОЛ

№ 578 гр. Казанлък, 30.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100197 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЕЦ: „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – редовно призовано, не изпраща процесуален представител.

ОТВЕТНИК: В. И. П. – редовно призована, не се явява, не изпраща процесуален представител.

Вещо лице: И. М. Н. – уведомена, не се явява.

Съдът докладва молба с вх. № **** г. по описа на РС-Казанлък от процесуалния представител на ответника.

СЪДЪТ счете, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва молба с вх. № 5029/24.03.2025 г. по описа на РСКазанлък от процесуалния представител на ответника, е посочил, че П. е извършила плащане на **** г. по ч. гр. д. № **** г. в размер на сумата от 128,00 лева, като е представена разписка № **** от **** г. от 10:58 часа от И., с наредител В. И. П. и получател „Изи Финанс“ ЕООД.

1

П. е представила Договор за правна защита и съдействие, сключен с ЕАД „Д. М.“ на стойност 1200 лева. Представена е и фактура за плащане на възнаграждението от 24.03.2025 г. на стойност 1000 лева + 200 лв. ДДС, или общо за сумата от 1200 лева.

Представено е и възражение от „Изи Финанс“ ЕООД и е представен списък за разноските.

Ищцовото дружество е внесло 300 лева депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът счита, че за изясняване на предмета на делото не е нужно изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като страните не спорят, че сумите по ЧГД № **** г. по описа на РС-Казанлък са погасени след завеждане на заповедното производство и преди предявяване на иска по чл.

422 от ГПК, поради което и на осн. чл. 253 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № **** г. в частта, в която е назначена съдебносчетоводна експертиза с вещо лице И. М. Н..

УКАЗВА на счетоводството при РС-Казанлък да върне на ищцовото дружество сумата в размер на 300,00 лева, внесени на 28.03.2025 г.

Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

Предоставя на страните доклад по делото, който е идентичен с проекта за доклад, съобразно Определение № **** г. по описа на РС-Казанлък.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява доклада за окончателен.

Съдът: Предявен е иск с правно основание: чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.

240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи основанието наличието на облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен 2 договор за кредит между страните; изпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на ищеца; основания за възникване на задължението, и размера на задължението на ответника за главница.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже възражението си за нищожност на договора.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните на **** г. В. П. е сключила договор за потребителски кредит № **** с ищец „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД. Страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 800 лева, видът на вноската била месечна, броят на погасителните вноски – 16, размерът на лихвен процент на ден бил посочен. В чл. 3 от Договора било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: поръчители или банкова гаранция, които да отговарят на определени от кредитора условия. В чл. 3, ал. 2 страните договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 279,48 лв.

Ответникът е възразил, че на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.

22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, договор за потребителски кредит № ****/ **** г. е нищожен.

Съдът намира, че клаузата по чл. 3, ал.1, т. 1 , т. 2 и по чл. 3, ал. 2 от договора за паричен заем е неравноправна, защото изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.

Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК. Съгласно чл. 19 ЗПК - ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК - ГПК да не е по-висок от пет 3 пъти размера на законната лихва.

С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС. Уговорката има неравноправен характер, от което следва неравноправен характер на договора относно цената на отпуснатия кредит. При включване на това скрито възнаграждение, размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК, следователно с оглед чл. 19, ал. 5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т. е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.

23 ЗПК.

В този смисъл е и постановеното Решение № **** г. по гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък, водено между същите страни.

В хода на процеса ответникът П. е представила разписка № **** от **** г. от 10:58 часа от И., с наредител В. И. П. и получател „Изи Финанс“ ЕООД, за сумата от 128,00 лева, за погасяване на задълженията си по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък, които са: 50,00 лв. /петдесет лева/ - вноска за главница с падежна дата – 22.07.2023 г. по Договор за предоставяне на кредит № **** от ****г., законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; разноски по производството: 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. С платената сума П. изцяло е погасила задължението си по Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. на **** г. по ЧГД № **** г. по описа на РС-Казанлък.

Това плащане от **** г. е направено след подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък на 18.12.2024 г., след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на **** г. и след връчване на заповедта на длъжника В. И. П. на 08.01.2025 г., но преди предявяване на настоящия установителен иск пред РС-Казанлък от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с правно основание чл. 422 от ГПК на 27.01.2025 г., поради което искът е недопустим, поради липса на правен интерес, и производството следва да се прекрати.

По разноските в заповедното производство:

4

Относно разноските, присъдени за заповедното производство, съдът не следва да се произнася, тъй като П., с плащането си от **** г. е заплатила и разноските по заповедното производството от 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

По разноските по настоящото дело:

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто е настоящия случай. В случая ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422 от ГПК десет дни след като вземането по заповедта по чл. 410 от ГПК е било изцяло погасено и за ищеца е липсвал правен интерес от предявяване на установителен иск за вече погасеното вземане. Още повече, че освен вземането за главница и законна лихва, П. е заплатила и всички разноски по заповедното производство. По делото са представени Договор за правна защита и съдействие и фактура за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева за процесуално представителство по гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък.

Ищцовото дружество не е направило своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, въпреки, че е представило становище с вх. № 5396/28.03.2025 г. на молбите на адв. М. с вх. № 5029/24.03.2025 г. и № 5031/24.03.2025 г., в което е представил и Договора за правна защита и съдействие и фактурата към него.

С оглед гореизложеното на П. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 197/2025 г. по описа на РСКазанлък по предявения от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, с адрес:

****, представлявано от Б.И.Н. - управител чрез юрисконсулт А.С.Г., против В. И. П., ЕГН **********, с адрес: ****, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че съществува вземане на ищеца от ответника в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ - вноска за главница с падежна дата – 22.07.2023 г. по Договор за предоставяне на кредит № **** от ****г., законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, поради недопустимост на иска и ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ****/**** г., издадена по ЧГД № **** г. по описа на РС-Казанлък.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, с адрес: ****, представлявано от Б.И.Н. - управител чрез юрисконсулт А.С.Г., да заплати на В. И. П., ЕГН **********, с адрес: ****, сторените разноски в настоящото производство в размер на 1200,00 лв.

5

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му с частна жалба пред ОС-Стара Загора. часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,10 Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ Секретар: _______________________

6