Определение № 532 от 24.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532 гр. София, 24.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20261001000527 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 22.07.2026 г. на ищеца Г. Д. А. срещу определение № 3109/14.07.2026 г. по т. д. № 1151/2026 г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав, с което е върната исковата молба.

В жалбата се твърди се, че неправилно съдът е приел, че предявеният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е недопустим поради липса на правен интерес. Твърди се, че целта на предявения иск е да установи, че вписаният през 2025 г. управител на дружеството не е валидно назначен с акт на едноличния собственик на капитала, а не само управителят да бъде заличен от търговския регистър. Поддържа се, че това би дало възможност за търсене на отговорност за вреди, настъпили вследствие на процесното вписване, от лицата, които са причинили вредите – тези, които са участвали в съставянето, представянето или използването на документа, въз основа на който е извършено вписването. Сочи се, че интересът от този иск не се изключвал от възможността с ново решение на ищеца, като едноличен собственик на капитала, да бъде сменен сегашния управител.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. Д. А. с искова молба от 15.06.2026 г., с която срещу „Гранд Табако Трейд“ ЕООД е бил предявен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването обстоятелството, вписано в търговския регистър с вписване № 20250507160913, а именно – на лицето К. В. Б. като управител на дружеството.

В исковата молба се твърди, че ищецът е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, вписан за такъв на 5.05.2021 г., когато бил вписан и за управител. Същият в периода 25.03.2025 г. – 24.06.2025 г. бил задържан в следствения арест в гр. София и контактите му с външни лица били ограничени. В периода на задържането му било подадено заявление № 20250429194848 за заличаването му като управител и вписването като такъв на лицето К. В. Б., което вписване било извършено на 7.05.2025 г. Към заявлението било приложено неистинско решение от 1.04.2025 г., на което бил придаден вид, че изхожда от 1 ищеца като едноличен собственик. Ищецът не бил вземал подобно решение и то било нищожно. При извършена спрявка в ТР се установило, че на същата дата /1.04.2025 г./ са били съставени аналогични документи, приложени към заявления за вписване по партидите на други търговски дружества, свързани с ищеца, с които са заявени промени в органите им на управление. По тази причина се твърди, че процесното вписване било на несъществуващо обстоятелство.

С разпореждане от 16.06.2026 г. съдът е указал на ищеца да уточни правния си интерес от иска. Посочил е, че дори и при положителен изход от спора заличаването на вписването ще има действие занапред след влизане в сила на съдебното решение, а ищецът в качеството на ЕСК би могъл да постигне същия резултат незабавно с вземане на съответното решение за освобождаване на вписания управител и назначаване на друг.

С молба от 8.07.2026 г. ищецът е заявил, че процесното вписване препятствало ищеца да упражни пълноценно правата си на ЕСК, като съдвало и привидност в правния оборот, че дружеството се управляна от лице, назначено по надлежния законов ред, като до установяване по съдебен ред на несщъствуването на вписаното обстоятелство, същото продължава да поражда легитимационно действия спрямо трети лица. Освен това в случая съществувал спор относно самото валидно възникване на вписаното обстоятелство, който спор можел да се разреши само по съдебен ред. Независимо, че ищецът бил ЕСК, той не можел чрез последващо вписване да санира или заличи несъществуващо обстоятелство.

За да постанови обжалваното определение от 14.07.2026 г., с което е прекратил производството, СГС е приел недопустимост на иска. Приел е, че липсва правен интерес от иска, тъй като ищецът може да постигне целения правен резултат по друг ред – чрез заявление за заличаване на вписания управител въз основа на новоприето от него решение като едноличен собственик на капитала, доколкото чрез иска по чл. 29 ЗТРЮЛНЦ вписването може да се заличи само занапред и това не влияе на валидността на действията на вписания до този момент управител в отношенията с трети добросъвестни лица.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Противно на доводите в жалбата пряката и непосредствена цел на всеки иск по чл. 29, ал.

1 ЗТРРЮЛНЦ е да постигне резултата по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – да доведе до заличаване на съответното вписано в ТРРЮЛНЦ обстоятелство, за което е установен порок при вписването, като заличаването ще има действие занапред /чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ/. Друг полезен резултат чрез този иск не може да се постигне предвид ограниченото субективно действие на съдебното решение, което съобразно чл. 298, ал. 1 ГПК се разпрострира само между страните по делото и техните правоприемници. Доколкото ответник по подобен иск винаги е субектът, по чиято партида е вписано оспорваното обстоятелство, то само този субект ще бъде обвързан от СПН на установителното съдебно решение по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ в отношенията си с ищеца. Спрямо други лица, неучастващи в съдебното производство, съдебното решение по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ няма действие и то не ги обвързва.

По тази причина ищецът не би могъл да използва евентуалното положително за него решение по настоящия иск в друго съдебно производство за търсене на отговорност за вреди, настъпили вследствие на процесното вписване, от лицата, които са причинили вредите – тези, които са участвали в съставянето, представянето или използването на документа, въз основа на който е извършено процесното вписване. Спрямо тези лица няма да бъде установено със СПН, че вписаното обстоятелство е несъществуващо, тъй като се основава на невалиден /неавтентичен/ акт за назначаване на управител, а това обстоятелство ще следва отново да се установява в другото съдебно производство. При това положение всички изложени от ищеца съображения, че чрез настоящия иск се целят и други последици 2

/извън тези по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/, не съответстват на правното действие на този иск и на неговия максимален защитен резултат.

Ищецът, като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, може чрез собствени извънсъдебен действия много по-бързо, лесно и евтино да постигне резултата по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като подаде ново заявление за заличаване на вписания управител въз основа на новоприето от него /от ищеца/ решение. При наличие на тази възможност воденето на настоящото дело се оказва самоцелно и без реална практическа полза за самия ищец /такава по-скоро би била налице за неговия адвокат, което обаче е ирелевантно за обосноваване на правния интерес от иска/. Това не изключва възможността да търси отговорност от лицата, извършили процесното вписване, като доказва в друг съдебен процес предпоставките на тази отговорност. В този друг съдебен процес обаче резултата от настоящия иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е без значение, тъй като ответник по него е само дружеството, чийто едноличен собственик е ищецът.

По изложените съображения предявеният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е недопустим поради липса на правен интерес.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3109/14.07.2026 г. по т. д. № 1151/2026 г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1-седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Указва на ищеца, че при евентуално подаване на частна касационна жалба към същата следва да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 7,67 евро /като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл.

280 ГПК, а жалбата да бъде подписана от адвокат с приложено пълномощно.

Съобщението да се изпрати чрез профила в ЕПЕП на адвоката на ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3