Решение № 5330 от 01.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5330 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100505066 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20077715 от 02.02.2023 г. по гр. д. № 44466/2019 г. по описа на СРС, 63 състав е уважен предявеният от „М-Газ“ ЕООД против „К.****“ ЕООД иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 193 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4329,75 лева, представляваща подлежаща на връщане цена по договор за продажба на регулатор за налягане на газ модел Z25/S-P, AP, Q=1500 m3/ч, P=50 бар и резервен комплект поради несъответствие на вещта с уговореното в договора употребление, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2019 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за останалата част от претендираната сума, поради прихващане с вземането на „К.****“ ЕООД за заплащане на сумата от 972,80 лева, представляваща непогасен остатък от цена, дължима по договор за продажба на филтърни елементи G2 и G2,5.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. №

25011238/14.03.2023 г. от „К.****“ ЕООД, в частите, в които дружеството е 1 осъдено да заплати на ищеца сумата от 4329,75 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно заплащане на сумата, както и в частта с уважените разноски на ищеца. В жалбата са изложени съображения за недопустимост на постановеното решение с твърдения, че съдът се е произнесъл по нещо различно от заявеното, тълкувайки неправилно волята на страните по отношение елементите на сключения договор, каквито счита, че не са били твърдени от ищеца, в противоречие на правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК и чл.

20 от ЗЗД. Сочи, че сключеният договор не е бил за вещ с конкретна характеристика – входно налягане 50 бар, а за конкретен модел регулатор за налягане на газ – Z25/S-P, AP, Q=1500 m3/ч, P=50 бар. Излага, че съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран и да се произнесе само по въведените от страните факти и възражения, като не може да взема предвид такива, които не са изрично заявени и да приема за настъпили правни последици, каквито не се претендират от страните. Счита, че съдът погрешно е приел, че ищецът е посочил входно налягане като конкретна характеристика на вещта, предмет на продажба, за която страните са се съгласили в договора.

Оспорва и основателността на постановеното решение. Твърди, че първоинстанционният съд не е дал указания на ответника за ангажиране на доказателства или за липса на ангажирани доказателства по факти, които впоследствие с решението са определени за недоказани - относно характеристика на вещта „входно налягане“ и договорено предназначение на вещта. Излага общи твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът в решението приел, че процесната вещ има недостатък – отклонение, което ищецът не е заявил – че нямала входно налягане от 50 бара, което не се установявало от събраните в процеса доказателства. Твърди, че ищецът не е въвеждал твърдение за това, че продажбата на вещта била уговорена за специфична употреба – за площадката на „А.М.“ АД и това обстоятелство не е било част от предмета на спора, както погрешно е приел първоинстанционният съд. Излага, че между страните по договора за продажба не е имало предварителна уговорка за предназначението на предмета на продажба, а именно да бъде използван за газовата инсталация на А.М. АД, поради което изводите на съда в тази насока счита за неправилни.

Твърди и че не са му предоставяни характеристиките на тази инсталация за преценка дали конкретният модел газов регулатор е подходящ за нея. Заявява, 2 че продадената вещ няма никакви недостатъци, предвид типовите характеристики на конкретния модел газов регулатор, поръчан от ищеца.

Навежда доводи, че не може да носи отговорност за това, че ищецът и дружеството, за което бил предназначен регулаторът не са избрали подходящ модел, заради неизпълнение на задълженията си за полагане на грижата на добрия търговец. Твърди, че от приложения по делото сертификат за качество на вещта се установявало, че процесният регулатор имал характеристика „работно налягане 50 бар“, което се установявало и от СТЕ. Развива доводи за приложение на чл. 65 от ЗЗД – приемане от кредитора в изпълнение на нещо, различно от дължимото. Евентуално излага, че съдът е следвало да отчете характера на недостатъка с оглед дали е явен или скрит и дали е налице надлежно уведомяване за него в срок. Твърди, че ищецът го е уведомявал единствено за проблеми с асамблатора, които са били отстранени и че не са налице доказателства, които да установяват уведомяване за друг недостатък.

Недостатъкът могъл да бъде установен още на 20.02.2019 г., поради видимите означения на табелката на закупената вещ. Допълва, че за да се счете, че е бил налице недостатък, е следвало купувачът към момента на сключване на договора да не е знаел за него (чл. 193, ал. 2 ЗЗД), а в настоящия случай не било така. Счита за недоказано твърдяното неизпълнение от страна на продавача. Излага съображения за неправилност на приетото от съда по отношение на неуважената част на насрещната претенция, въведена чрез възражение за прихващане, тъй като следвало, ако приеме, че размерът на насрещното вземане е неустановен, да го определи служебно. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени всички искови претенции на „М-Газ“ ЕООД.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 25015749/11.04.2023 г. от въззиваемия „М-Газ“ ЕООД, с който заявява, че обжалваното решение е правилно. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Производството по гр. д. № 44466/2019 г. по описа на СРС, 63 състав е образувано по искова молба, подадена от „М-Газ“ ЕООД против „К.****“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 193 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че между него и ответното бил сключен договор за търговска продажба, съгласно направена от последния и приета от „М-Газ“ ЕООД оферта № 4789/23.11.2018 г., по силата на който „К.****“ ЕООД му продало регулатор за налягане на газ модел Z25/S-P, AP, Q=1500 m3/ч, P=50 бар, ведно с резервен комплект към него, за което били платени от ищеца общо 5302,55 лева с ДДС въз основа на издадени фактури и чрез 3 платежни нареждания от 27.11.2018 г., 11.12.2018 г. и 11.01.2019 г. Регулаторът бил закупен за монтаж на газовата инсталация на „А.М.“ АД и бил доставен с куриерска пратка на 20.02.2019 г. След доставката до 18.03.2019 г. били направени 4 неуспешни опита за монтаж и пускане на регулатора на газовата инсталация на „А.М.“ АД, като бил констатиран проблем в асемблирането на регулатора в завода на производителя – прещипана мембрана на пилота, както и пропуск в хода на импулсната тръба. При последния опит бил съставен протокол, с който било констатирано, че регулаторът не работи с необходимите параметри, поради което бил предаден заедно с резервния комплект на „К.****“ ЕООД. Твърди, че била направена рекламация с писмо от 21.03.2019 г. и е било поискано възстановяване на средствата за закупуване на регулатора, а с второ писмо от същата дата „М-Газ“ ЕООД посочило, че желае регулаторът и резервният комплект да бъдат върнати на производителя и да бъдат възстановени средствата за закупуването им като същото изявление било направено и на 21.05.2019 г. Излага, че закупеният регулатор имал недостатъци, които съществено намаляват неговата годност да служи за употреблението, за което бил закупен. Вещите били върнати на 18.03.2019 г., а на 21.03.2019 г. било направено извънсъдебно искане за връщане на заплатената цена, поради което сключеният договор за търговска продажба бил развален. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и да заплати направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „К.****“ ЕООД, с който заявява, че оспорва предявения иск като счита 4 исковата молба за недопустима и нередовна. Твърди, че не е бил сключен договор с посочените характеристики и стоката не е била с недостатъци като ако се приемело, че има такъв договор, доставеното напълно отговаряло на поръчаното. Нямало незабавно уведомяване за недостатъци, нито рекламация, както и вещта не била върната на дружеството. Излага, че търговската продажба не била фикс сделка. Твърди, че не са били правени неуспешни опити за монтаж, поради качествата на вещта, а вещта била тествана и след предаването й от производителя като не били открити никакви недостатъци.

Възразява, че искът е погасен с изтичане на 6-месечна давност от предаването на вещта. Прави евентуално възражение за прихващане с вземането си по договор за продажба на филтри резервен метален филтърен елемент G2 – 6 бр. и резервен метален филтърен елемент G2,5 на стойност 3502,79 лева, от които от ищеца били изплатени 1000 лева без ДДС, поради което дължима била сумата от 2502,79 лева без ДДС. Заявява, че оспорва датата, съдържанието и подписа на всички представени от ищеца писмени доказателства и моли за представянето им в оригинал. Излага съображения за недопустимост на поисканите свидетели. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и са приети заключения на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на които районният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 193 ЗЗД е основателен като е счел, че вещта, предмет на договора за продажба не е съответствала на уговорените между страните параметри за работно налягане от 50 бара и била негодна за уговореното предназначение, съставляващо недостатък по смисъла на чл. 193.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд 5 намира следното:

Съгласно чл. 195, ал. 1, вр. чл. 193, ал. 1 от ЗЗД, когато продавачът отговаря за недостатъци на продадената вещ, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по твърдения в исковата молба договор за продажба, че вещта, предмет на договора е имала недостатъци, засягащи годността й за обикновеното или предвиденото в договора употребление, ответникът е бил уведомен за констатираните недостатъци и че е била заплатена продажната цена за вещта.

Основните спорни въпроси по делото са относно съдържанието на сключения между ищеца и ответника договор за продажба, в частност относно конкретния предмет на продажбата, за който страните са се съгласили.