Решение № 115 от 21.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Велико Търново, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500106 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК .

С Решение № 246/ 12.12.2022г. по гр. д. №37/2022 год. ОС- Габрово е отхвърлил предявения иск от А. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Габрово, ***********, против Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, с пр. осн. чл. 557, ал.1, т. 1 във вр.с чл. 558, ал. 5 от КЗ, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) частичен иск от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на смъртта на баща й П. Х. П., ЕГН **********, починал при пътнотранспортно произшествие с неустановено МПС, настъпило на 24.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане24.02.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен и недоказан. Присъдени са и разноски.

В законният срок решението е обжалвано от А. Б., чрез адв. И., като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и непълна оценка на доказателственият материал. Излагат се следните основни възражения: Неправилно съдът приел, че не е доказано настъпването 1 на ПТП и телесното увреждане от същото на наследодателя на ищцата, довело до настъпилата смърт, за което да бъде ангажирана отговорността на гаранционния фонд. Първата инстанция коментирала материалите от приобщеното по делото ДП ЗМ 56/2017г. по описа па O C O п р и ОП, 979/2017г. по описа на на ОП- Габрово и направила изводи относно вида на уврежданията върху починалия, а същевременно приела за ирелевантно искането на ищцовата страна да съобрази обстоятелствата от заключението на вещите лица по изготвената повторна СМЕ по ДП ЗМ 56/2017г. по описа на О С О . Направени били необосновани предположения за вероятността починалият да е бил ударен при пренасянето му или сам да се е наранил в дома си, които изводи не почивали на доказателства по делото. Вещото лице също изложило предположения, че мрежовидното счупване на вътрешната пластинка на черепа се дължи на работа с машината, с която се оформя дупка в черепа. Съдът не коментирал поясненията на вещото лице Р. даден в съдебно заседание, че установеното счупване в дясната част на черепа може да е получено при удар в тази област, който удар да е отвън. Експертизата не изяснила механизма за получаване на двете увреждания на черепа на починалия. Неправилно съдът излагал хипотези как несъществуващо в доказателствата по делото МПС, марка „Ивеко", не е могло да причини настъпилите увреждания, без данни за височината на починалия.

Неправилно не била назначена повторна тройна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза по делото, съдът не изследвал доказателствата и не изяснил спора от фатическа и правна страна.

Претендирано е обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да се уважи /молба от 10.04.2023г.за конкретизиране на петитума/.

Претендират се разноски.

Ответникът по въззивната жалба Гаранционен фонд, чрез адв. И., оспорва същата /молба л.20/.

Апелативен съд- Велико Търново, като обсъди събраните по делото доказателства, възраженията във въззивната жалба и съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

2

Видно от данните по делото ищцата А. П. Б. е твърдяла в исковата си молба, че на 24.02.2017г., около 19 ч. в с. Гъбене, общ. Габрово, в близост до сградата на здравната служба, настъпило ПТП с неизвестен извършител, в резултата на което е пострадал нейният баща П. Хр. П.в, който в последствие п о ч и н а л на 29.03.2017г., в резултат от травмите, които получил.

Първоначално поради не добре свършена работа на лекарите, причината за смъртта била прикрита. След жалба от името на дъщерята на починалия в ОП- Габрово била образувана пр. пр. №979/17г. и наказателно производство по чл.123 ал.1 НК. В хода на разследването, при извършване на повторна тройна СМЕ и ексхумация на тялото на починалото лице П. П.в, станало ясно, че причината за получените увреждания е ПТП, в резултат на което той получил двустранно счупване на черепа- вдясно в средната черепна ямка и прилежаща тежка мозъчна контузия, както и в лявата задна черепна ямка.

Поради установеното частично било прекратено досъдебното производство и спряно нак. производство по ДП № 56/17 (пр. пр. № 979/19) водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Предвид здравата семейна връзка между починалия и ищцата тя изпитвала болка и тъга от загубата на баща си. Починалият бил на 69г., пенсионер, но продължавал да работи. Здравословното му състояние било много добро.

Настъпилото невъзвратимо и непоправимо събитие оказало силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищцата.

Претендирано е ответника да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на сумата от 5 0 000 лева- частичен иск от 150 000 лева, за претърпените неимуществени вреди от А. П. Б., от смъртта на нейният баща П. Х. П., ЕГН **********, починал при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.02.2017г., ведно с лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане- 24.02.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението.

С решението си ОС- Габрово е отхвърлил искова т а претенция като неоснователна, тъй като от доказателствата по делото единствено се установява, че на 24.02.2017г. наследодателят П.в е намерен от Г. Л. паднал на улицата, срещу двора й. Тя извикала съседи, с които го пренесл и на тротоара и синът му, който да го откара до болницата. Съдът е посочил, че по тялото на П.в не са установени следи от удар с превозно средство - данни за 3 това не се съдържат нито в досъдебното производство, нито са установени от медицинската експертиза по настоящото дело. В заключението по т. 4.3. /л.

142/ вещите лица посочили, че ако е имало контакт между превозно средство и пешеходеца, дори с ниска скорост, следва да има следи по тялото на пешеходеца, а такива в случая няма. Никъде в медицинската документация, събрана в досъдебното производство и анализирана от вещото лице медик, не се установявало друго телесно нараняване освен травмата на черепа, получена от падане назад върху подлежащия терен- асфалтова настилка и удар на тилната област на главата в дясно от средната линия. Именно този удар бил причина за настъпилите усложнения и отток в черепното пространство, довели до оперативна намеса на лекарите на следващия ден. Относно втората находка, открита при ексхумацията на П.в, а именно мрежовидно счупване на вътрешната пластинка на черепа, без да има видима травма на външната част на слепоочната част, съдът е приел заключението на вещото лице Р. , че точната причина не може да се посочи, тъй като може да е получено при работа с машината, с която се оформя дупка в черепа, може да е от съприкосновение с някаква изпъкнала част на МПС, може да е причинено и от блъскане на човек, като този удар не е бил силен, а силен и смъртоносен е ударът в тилната част. Доколкото падналият П.в е бил преместенпървоначално при намирането му, а впоследствие се е прибрал и у дома си след първоначалния преглед, не се изключва и възможността същият да е бил ударен при пренасянето му или сам да се наранил в дома си, тъй като има данни, че не е бил в състояние да се движи свободно. Не се потвърждава тезата на ищцата, че е имало удар от неустановено МПС , тъй като не е установено от събраните доказателства съприкосновение с изпъкнала част от ППС. Огледалата, които са единствените изпъкнали части на МПС-тата след бронята, са на височина, която е твърде ниска, или висока, за да причини съприкосновение/удар в лявото слепоочие . Съгласно изчисленото от в ещото лице инженер автотехник, височината на огледалото на автобус Ивеко е на 1,30м. / в досъдебното производство е установено, че в този момент такъв автобус се е намирал някъде в района, в който се е намирал и пострадал ият/ и за да има съприкосновение на пострадалия с това огледало той следва да е бил твърде нисък. Съдът е приел за неоснователно възражението на процесуалния представител на ищцата, ч е вещите лица по настоящото дело следвало да се съобразят с изразеното предположение за ПТП в експертизата 4 изготвена по досъдебното производство от други вещи лица- медици.

Апелативен съд- Велико Търново споделя изводите на първата инстанция, че по настоящото дело не е доказано настъпването на ПТП, в следствие на което да е причинено телесното увреждане на наследодателя на ищцата, довело до настъпилата смърт, за което да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния фонд.

За да се уважи предявеният иск срещу Гаранционен фонд следва да са налице следните предпоставки: настъпване на ПТП на територията на РБ; от неустановено МПС с неустановен водач; от това произшествие да са настъпили вреди от телесни увреждания или смърт. По настоящото дело не се установява наличието на условията за ангажиране отговорността на ответника- не е налице пълно и главно доказване, че неустановен водач на МПС е причинил увреждането на пострадалото лице П.в деликтно чрез ПТП, за да настъпят посочените неимуществени вреди за ищцата в причинна връзка със същото. Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, базирани единствено на лаконично предположение дадено в съдебномедицинска експертиза изготвена в друго производство /повторната съдебномедицинска експертиза по писмени данни във връзка с ДП №56/2017г. по описа на ОСлО в ОП- Габрово- л.70/.

Няма пречка, а и в тази насока е трайната практика на ВКС на РБ /Р.

№73/ 30.03.2017г. по гр.д.№53570/ 2015г. ІV ГО, Опр. №1299/ 18.11.2015г. гр.д.№3590/ 2015г. ІV ГО и др./, досъдебното производство д а бъде приложено от гражданския съд към исковото дело, за да могат да се ползват намиращите се по него писмени доказателства. Това са писмените доказателства /без експертизи/, които установяват безспорни факти и обстоятелства /протокол за ПТП, протокол за аутопсия, ексхумация и др./ Но експертизите и свидетелските показания, дадени в досъдебното производство, не могат да бъдат ценени като доказателства в исковото производство.

Всички факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събирани доказателства в хода 5 на досъдебното, респективно наказателното производство. Изключена е процесуалната възможност заключение, дадено пред друг орган на съдебната власт- орган на досъдебно наказателно производство или прокуратура, да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по чл.2 0 0 ГПК и без заключението да е прието от решаващия делото граждански съд.

Процедурата, уредена в процесуалния закон, гарантира освен непосредственото възприемане от страните на депозираното заключение, така и правото на защита на страните и дадената им в тази насока възможност, както да задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят заключението по предвидения ред. Назначените по гражданското дело вещи лица не могат да основават заключенията си на изводите на вещи лица, назначени в други производства, а следва да направят самостоятелни изводи по поставените им въпроси. Те могат да ползват данни от други експертизи относно значими за спора факти /в случая документация за извършените прегледи, аутопсия и ексхумация/, ако страните не са ги оспорили като доказателства, но следва да ги подложат на самостоятелна преценка и така да дадат отговор на поставените им въпроси, а не да възпроизвеждат констатациите на експертите, назначени в други производства.