Решение № 178 от 10.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Велико Търново, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500193 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 105/ 06.03.2023г. по гр. д. №673/2021 год. ОС- Велико Търново е отхвърлил предявения от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Граф Игнатиев”, № 2, ет.4, съдебен адрес: гр. В. Търново, ул. „България“, № 3Б, адв. Н. И., против Н. Д. П., ЕГН:

**********, от гр. В. Търново, **********, иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ, за осъждане на Н. Д. П. да заплати сумата от 49 637.05лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120625/07.11.2016г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 02.09.21г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

Със същото решение съдът е осъдил Гаранционен фонд, да заплати на Н. Д. П., ЕГН: **********, направените по делото разноски, в размер на 2 750 лева.

В законният срок решението е обжалвано от Гаранционен фонд, чрез адв. И. от ВТАК, като постановено в нарушение на материалния закон , неправилно и непълно обсъждане на събраните в хода на производството доказателства. В жалбата се излагат следните възражения: Съдът неправилно е приел в мотивите си, че ангажираните по делото доказателства не обуславят извод ответникът да е осъществил фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД и липсват доказателства относно механизма на ПТП и поведението на участниците непосредствено преди и по време на инцидента. По безспорен начин били установени и доказани фактите, че на 1

14.09.2015г. в Кралство Дания, по път Е45 посока от Алборг към Вейле, е настъпило ПТП, при което Н. Д. П. като водач на товарен автомобил МАН с ДК№ Е30****, при преминаване в съседна дясна лента удря правомерно движещите се в тази лента два леки автомобила - Фолксваген голф с рег.№ АА93*** и Сеат Ибиса с рег.№ ZS 52***. Доказан бил и факта, че по времето на инцидента товарният автомобил не е имал застраховка „Гражданска отговорност". За настъпилото ПТП бил съставен протокол и полицейски доклад, в който са вписани данните на водачите и е определен механизма на ПТП и вината на ответника. Тези факти се установявали от искането за възстановяване на суми GF-15-1122РК/ /2- 35043/MAV от 13.10.2016 година, постъпило при Гаранционен фонд. Законът не задължавал ГФ да представя доказателства касаещи деликта, извършен от ответника- тази доказателствена тежест била на ответната страна. По делото били налице доказателства- две претенции от НББАЗ към Гаранционен фонд вх.№08-01-1101/15 от 07.11.2016г. и №08-01- 1101/15 от 02.02.2017г. със заявени към Фонда искания за възстановяване на точно посочени суми от НББАЗ, в които искания е посочено и основанието за плащане, а именно причинените имуществени и неимуществени вреди от посоченото ПТП. От своя страна, Гаранционен фонд изготвил два доклада по щета № 12065/07.11.2016г. и с платежни нареждания от 21.11.2016г. платил на НББАЗ сумата от 47776.82 лева и на 15.02.2016г. платил на НББАЗ сумата от 1860.23 лева. С извършените две плащания Гаранционен фонд изпълнил задълженията си по чл. 561 , във връзка с чл. 558, ал. 7 във връзка с чл. 557, ал. 1 т.2 „а" от КЗ.

Кодекса за застраховането, Четвърта моторна Директива 2000/26/ EEC, както и всички допълнителни договори и споразумения между Страните- членки на ЕС, не предоставяли възможност и не задължавали Гаранционен фонд да доказва деликта, механизма на ПТП и виновен водач, при изплащането на претендирано обезщетение за ПТП, настъпило в чужбина, с виновен български водач и/ или причинено с МПС с българска регистрация/, без валидна застраховка „Гражданска отговорност„ за МПС-то. Гаранционен фонд встъпвал в правата на удовлетворения кредитор след възстановяване извършените плащания от НББАЗ съобразно правилата на чл. 559, ал. 3 във връзка с чл.558, ал. 7 и ал. 8, във връзка с чл. 557, ал. 1 т. 2 б" А" от КЗ, само въз основа на заявеното искане по реда н а чл. 561, ал. 3 от КЗ. В посочената разпоредба бил посочен и задължителен срок за плащане, а именно- 15 дневен срок от получаване на писменото искане при Фонда. По делото Гаранционен фонд доказал /с платежните нареждания/, че е платил претендираните суми, след което е поканил ответника да заплати на Гаранционен фонд сумата, платена от фонда за обезщетяване причинените имуществени и неимуществени вреди от ПТП- причинено от виновния водач на 14.09.2015г.

За Гаранционен фонд давността да претендира платеното обезщетение започвала от датата, на която Фонда е възстановил на НББАЗ платените суми.

Претендирано е да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция, като се присъдят и разноските по делата.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Н. П., чрез адв. Х., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Наведени са подробни аргументи срещу доводите на въззивника, респ. за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

2

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

ОС- Велико Търново се е произнесъл по предявен от Гаранционен фонд /ГФ/ против въззивника Н. Д. П. иск с правно основание чл.559, ал.3 вр. ал.1, т.1 КЗ.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че на основание чл.288а ал.1 КЗ /отм./- сега чл.519, ал.1, т.1 КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г., по щета № 120625/07.11.2016г. ГФ е заплатил на НББАЗ на Националното бюро на Дания обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 49 637.05 лв., за увредени при ПТП, настъпило на 14.09.2015г. в Дания, по път Е45 посока от Алборг към Вейле, л.а „VW Golf' с peг. № АА 93*** и л.а „Seat lbiza" с peг. № Z S 52***. Посочено е, че виновен за катастрофата бил ответникът Н. Д. П., който управлявайки т.а. „МАН", с ДКН Е 30****, без действаща към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и движейки се по път Е45 по поска от Алборг към Вейле, при преминаване в съседна дясна лента удря правомерно движещите се л.а „VW Golf' с per. № АА 93*** и л.а „Seat lbiza" с per. № ZS 52***. С регресна покана същият е бил поканен да възстанови изплатената от ГФ в полза на НББАЗ сума, което не е сторено. Предвид на това е предявен иска за осъждането му да заплати исковата сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на сезиране на съда.

В срока по чл.131 ГПК исковата претенция е оспорена по основание и размер, като неоснователна. Оспорва се, че: П . противоправно и виновно е причинил процесното ПТП; твърдяния от Г Ф механизъм на станалото ПТП; управляваният от ответника автомобил да е ударил посочените в исковата молба две МПС- лек автомобил ,,VW GOLF" и J TA " Seat Ibiza"; да е причинил имуществени вреди на тези автомобили; наличието на причинна връзка със станалото ПТП на сочените в размер на 49 637.05 лева имуществени вреди; възстановяването от Гаранционен фонд на претендираното от него с регресния иск обезщетение в размер 49637.05 лева.

Твърди се, че П. не е получавал покана от ГФ да заплати възстановената от ищеца сума в горепосочения размер. Не се оспорва възникването на застрахователно събитие в държава- членка на ЕС, а именно: твърдяното ПТП, настъпило на 14.09.2015г. в Кралство Дания, по път Е45, посока от Алборг към Вейле; факта, че застрахователното събитие е станало с участието на ответника като водач на моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липсата на валиден застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от Н. П. ТА „МАН" с ДК № Е 30**** към датата на процесното ПТП.

По съществото на спора, при съобразяване оплакванията във въззивната жалба, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че не са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника.

Гаранционният фонд разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение при доказване наличието на всички предпоставки на фактическият състав на правопораждащата норма:

3 настъпило застрахователно събитие- ПТП възникнало на територията на Република България или на територията на друга държава- членка; виновно причинено от водач на моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност"; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава- членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд.

В случая по делото не са налице писмени или гласни доказателства за настъпилото ПТП, какъв е механизма му, дали е виновно причинено от соченият в исковата молба водач на МПС, кои са участниците в същото. ГФ е платил, без да направи никакви възражения относно вината на ответника за причиняването на ПТП. Не е налице нито констативен протокол на съответен орган по местонастъпването на произшествието, нито какъвто и да било акт, протокол, полицейски доклад, формуляр ARF, декларация за признание или писмен документ за същото, доказващи инцидента и отговорността на конкретен водач на МПС.

Ответникът не оспорва, че на 14.09.2015г. е настъпило ПТП в Кралство Дания, по път Е45, посока от Алборг към Вейле с участието му като водач на моторно превозно средство, без валиден застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност", но категорично оспорва всички останали твърдения в исковата молба, включително виновно противоправно деяние от негова страна, с които да е причинил вреди на посочените два леки автомобила.

След като с отговора на исковата молба ответника е оспорил вината си, на основание чл.154 ал.1 ГПК ищецът е бил длъжен да докаже твърденията, на които основава направената претенция, в това число и спорния въпрос за вината. В настоящия случай това не е направено пред първата инстанция, доказателствени искания от ГФ в тази насока няма и във въззивната жалба /въпреки, че в същата се твърди недопускане на доказателствено искане от Окръжният съд/.

Съгласно чл.288а ал.1 т.1 КЗ /отм./ , действал към датата на произшествието 14.09.2015г., аналогичен на чл.559 ал.1 т.1 от действащият К З , Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Анализът на тази разпоредба сочи, че към момента на плащането е необходимо вината на водача, чието моторното превозно средство обичайно се намира на територията на Република България, да бъде безспорно установена. В случай, че има съмнение за това, Гаранционният фонд е длъжен да направи всички относими възражения, вкл. тези, с които е разполагало лицето, в чиито права ГФ се е суброгирал. В тази връзка неоснователно е възражението във въззивната жалба, че Гаранционен фонд встъпвал в правата на удовлетворения кредитор след възстановяване извършените плащания от НББАЗ, само въз основа на заявеното искане по реда на чл. 561, ал. 3 от КЗ, без да е необходимо да доказва настъпило ПТП и вина на дееца. Лицето, срещу което ГФ има регрес, не участва и не е страна в отношенията между НББАЗ и Датско бюро на автомобилните застрахователи, 4 поради което същото може да упражни правата си на защита единствено след предявяване на искова молба срещу него, като в случая не се твърди да е налице присъда доказваща виновно поведение на соченият по настоящото дело ответник, нито е представено друго доказателство в тази насока.

По отношение на пътно- транспортното произшествие, настъпило на 14.09.2015г. на територията на Кралство Дания, е приложим датският закон и непозволеното увреждане в настоящия казус следва да се разглежда съгласно регламентацията на този правен институт в Кралство Дания. Видно от приложената по делото кореспонденция /имейли/ между Датско бюро на автомобилните застрахователи и НББАЗ- София, от Датското бюро е поискано изпращане на всички документи, доказващи инцидента и отговорността на водача на посоченото превозно средство- полицейски доклад, формуляр ARF, или свидетелски показания, но няма данни такива да са изпратени, нито същите са приложени по делото. В тази връзка неоснователно е възражението във въззивната жалба, че по делото безспорно били установени и доказани фактите за настъпилото на 14.09.2015г. ПТП и вината на извършителя. От приложените по делото имейли това не се доказвасъщите съдържат само искания за суми и изброяване на щети, а дори в един от тях е описан различен от посоченият в исковата молба механизъм на произшествието /л.67 от делото на ВТОС/, при който: “Според неговото изявление, той е възнамерявал да направи десен завой за навлизане в следващото платно, водещо към Изход 60. След това е решил да се върне в собствената си лента, защото е усетил, че камионът е нестабилен. В този момент е забелязал превозното средство на третата страна да се завърта пред камиона и да удря бариерите. Той твърди, че не го е видял, тъй като превозното средство на Вашия застрахован е изпреварвало камиона отдясно и вероятно е попаднало в сляпата точка. Водачът е спрял и се е върнал на мястото на ПТП, като мъжът и жената от превозното средство вече са били излезли навън. След това друго превозно средство е ударило МПС-то на Вашия застрахован. Според декларацията на нашия клиент, когато полицията е пристигнала на местопроизшествието, те са взели показания от него и са проверили документите му. Той декларира, че е бил освободен да продължи по маршрута си, тъй като не е бил отговорен за инцидента и не му е наложена глоба.“