Решение № 7564 от 05.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7564 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20211110173528 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът ЗАД „фирма“ АД твърди, че по договор за застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 10 149,11 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № ...., настъпили в резултат от ПТП на 26.11.2016г. на път I-8.

Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.

№ ..., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Ответникът не е изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение, като е останал задължен за сумата от 2 938,98 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Ищецът моли съдa да му присъди последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 22.12.2021г. до плащането.

Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „фирма“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба. Заявява, че не оспорва да е застраховател на гражданската отговорност за л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.

1

№ ...., към датата на ПТП, както и че е заплатил на ищеца сумата от 7 210,14 лв., до който размер счита, че е отговорността му. Оспорва размера на вредите, като твърди, че е платил съобразно уговореното между страните в споразумение от 27.06.2014г. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е с к л ю ч е н договор за имуществено застраховане , в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с изключение на неговия размер, са безспорни между страните, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява волята на страните, обективирана в приетото по делото споразумение, сключено между тях на 27.06.2014г. С цитираното споразумение страните са уговори начин, по който следва да бъде изчислявано дължимото обезщетение по предявени регресни претенции. Споразумението не е оспорено от ищеца, не са наведени основания за неговата недействителност, като и съдът не констатира противоречието му с императивни правни норми. Липсват и данни същото да е изменяно или прекратявано от страните, поради което и при съобразяване свободата на договаряне, съдът намира, че дължимото обезщетение следва да се изчисли на база уговорения в договора начин.

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ размерът на причинените щети на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № ....., определен към датата на ПТП – 26.11.2016г., съгласно сключеното между страните споразумение от 27.06.2014г., възлиза на 8 636,41 лв. На 2 основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата в размер на 15 лв., съгласно т.6 от споразумението от 27.06.2014г., поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 8 651,41 лв.

Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 7 210,14 лв., поради което искът за разликата от 1 441,27 лв. следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2 938,98 лв.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на 436,83 лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на адв.М., видно от представеното по делото платежно нареждане.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 114,66 лв., представляващи депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ АД, ЕИК 121076907, да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК 040638060, на основание чл.411 КЗ сумата от 1 441,27 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 26.11.2016г. на път I-8, ведно със законната лихва от 22.12.2021г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата о т 436,83 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ до пълния предявен размер от 2 938,98 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „фирма“ АД, ЕИК 040638060, да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК 121076907, сумата от 114,66 лв. разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4