Решение № 22 от 28.03.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Бургас, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000039 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 323 от 19.10.2023 г., постановено по т.д. № 38/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, са осъдени „Сатурн 2“ ООД, ЕИК 102835306, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, Южна промишлена зона, сграда със смесено предназначение, представлявано от Атанас Иванов Стамболиев - управител, и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК 147219297, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3, представлявано от Христо Иванов Тагарев управител, да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта, със седалище: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, сума в размер от 850 134,78 лв., представляваща получена сума по прекратен поради изтичане на срока му Договор № 23-00-96/ 1.12.2020 г. за обществена поръчка, с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по туризъм – гр. Нова Загора“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 30.01.2023 г., до окончателното й изплащане.

Със същото решение „Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД са 1 осъдени да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта и сумата от 38 256,07 лв., представляваща обезщетение за периода 17.02.28.07.2022 г. за забавено плащане на главницата от 850 134,78 лв., като искът е отхвърлен в частите му за горницата над присъденото обезщетение от 38 256,07 лв. до претендираните 56 439,50 лв., както и за присъждане на обезщетението за периода 2.12.2021 г. – 16.02.2022 г.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от „Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД, с адрес за връчване: гр.

София, ул. „Позитано“ 9А, ет.2 - адв. К. Д., в която се излагат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се въвежда искане за неговата отмяна.

Във въззивната жалба се оспорват изводите на съда за прекратяване на създадената между страните облигационна връзка с Договор № 23-00-96/ 1.12.2020 г.

В жалбата се излагат аргументи, че с анекс към договора срокът за изпълнение е изменен, като страните са се съгласили, че същият следва да тече от момента, в който изпълнителят е получил виза за проектиране. Излагат се съждения, че въззиваемото министерство не е предприело съответните действия, вменени му съгласно чл.161 ЗУТ, необходими за съгласуване на представения технически проект, издаване на разрешение за строеж, с оглед законосъобразно започване на строителството на обекта, както и съставяне и подписване на Протокол № 2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, който да установява началото на предвидения, съгласно договора, срок за изпълнение на възложените строително – монтажни работи, поради което неправилно е да се приеме, че този срок е изтекъл.

Посочва се, че при тълкуване на разпоредбите на чл.2, т.1 и т.2 от Договора е ясно, че сроковете, предвидени в тях, са относими единствено и само към изпълнение на поетите с договора за изработка задължения за проектиране и строителство, които са част от предмета на договора. Сочи се, че процесният договор не притежава характер на фикс сделка.

Изтъква се, че по делото липсват доказателства за отправено от 2 страна на Министерството на младежта и спорта, като възложител, волеизявление за прекратяване на процесния договор, достигнало до въззивните дружества, преди датата на предявяване на исковата молба. Такова изявление се съдържа в нея, но, според въззивниците, не са налице основания за валидното упражняване на субективното потестативно право на възложителя да развали договора, тъй като именно той се намира във виновна невъзможност да изпълнява задълженията си по посочения договор.

Застъпва се позиция, че неправилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно предявеното от страната възражение за прихващане, макар да е доказано по основание и размер. Поддържа се, че кумулативно са налице всички елементи от фактическия състав на чл.82, вр. чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за уважаване претенцията на въззивниците за заплащане на обезщетение за претърпени загуби в размер на 248 677,42 лв. поради виновно неизпълнение на договора от възложителя, която сума представлява размера на сторените от въззивниците разходи, във връзка с изпълнението на процесния договор за обществена поръчка. Твърди се, също така, че в общия размер на възнаграждението, дължимо на изпълнителя по процесния договор е включен и размерът на очакваната от негова страна печалба, която е в размер на 10 % от стойността на договора или сума в размер на 153 760 лв., представляваща сигурно увеличаване на имуществото на изпълнителя, което би било реализирано при закономерно протичане на договорните отношения.

В допълнение се изтъква, че в нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, съдът от първа инстанция е пропуснал да изложи мотиви по отношение на претенцията, свързана с дължимото на въззивната страна обезщетение, във връзка с неизпълнение на задълженията по договора от страна на възложителя, което е довело до необоснованост на атакувания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за липса на доказателства, свидетелстващи за извършени плащания, във връзка с претендираните разходи, въпреки че по делото са представени и приети платежни нареждания, неоспорени от въззиваемия, видно от които претендираните разходи са заплатени в пълен размер.

В жалбата се поддържа и довод за неоснователност на акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане, поради неоснователност на главния иск.

3

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от Министерство на младежта и спорта, с адрес за връчване: гр. София 1309, ул. „Димитър Петков“ № 111, ет.2, офис 4 - адв. В. Й., в който се поддържа, че същата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Въвеждат се доводи, че е изтекъл общият срок за изпълнение на договора, който е прието, че не може да надвишава дванадесет месеца, и това се явява прекратително условие за облигационната връзка между страните.

Обосновава се основателност на претенцията по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради отпадане на основанието за заплащане на авансовата сума.

Сочи се за неоснователно твърдението в жалбата за нуждата от отправяне на изявление от възложителя до изпълнителя, предвид изричната договорна разпоредба, предвиждаща прекратяване на договора с изтичане на срока му.

Развити са съображения, че Министерството на младежта и спорта е възложител по смисъла на ЗОП, но не и такъв по смисъла на ЗУТ, доколкото възложител в тази хипотеза е собственикът на имота - Община Нова Загора.

Твърди се, че министерството - въззиваем не е поемало задължения на възложител по смисъла на ЗУТ, поради което не се явява неизправна страна по процесния договор и не дължи обезщетение по чл.82 ЗЗД.

Неоснователни, по мнение на въззиваемия, са твърденията на въззивника, че в общия размер на възнаграждението по договора е включен и размерът на очакваната от изпълнителя печалба, тъй като в съглашението фигурира единствено обща сума, разделена по пера за различните дейности по него. Излагат се аргументи, че ответниците не са ангажирали доказателства относно основателността на възражението им за дължимост на очаквана печалба, размера й и начин на формиране.

Поради изправност на възложителя, недължима е и претендираната във въззивната жалба неустойка, сочи се в отговора.

Според въззиваемия, неоснователни са и възраженията за дължимост на посочените от въззивниците разходи, доколкото изпълнителят е в забава да изработи и предаде дължимото в уговорения срок и установената липса на предаване, съответно приемане на работата по процесния договор, сочи че не е възникнало правото на въззивниците на прихващане с претендираните суми.

4

В допълнение, не е обоснована свързаност на твърдените от ответниците разходи с изпълнението на процесния договор, а недължими са сумите по договори с банки и застрахователи, поради наличието на изрична уговорка, че тези разходи са за сметка на изпълнителя, независимо от изпълнението на договора.

Оспорва се и претенцията на въззивниците за неустойка по договора, тъй като Министерството не е поемало и е било в обективна невъзможност да изпълни посочените в жалбата задължения по чл.161 ЗУТ. Освен това, съгласно разпоредбите на договора, така посочената неустойка е дължима при виновно разваляне на договора, каквото не било направено.

По повод оплакването в жалбата относно присъждането на лихва за забава се сочи, че предвид основателността на главния иск, основателен е и акцесорният иск за обезщетение в размер на законната лихва.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесен за разглеждане пред апелативната инстанция е спорът по обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Претендира се в настоящия процес от въззиваемото министерство получаване обратно от дружествата - въззивници на престирани в изпълнение на прекратен договор авансово суми.

Разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД представлява средство за изравняване на необоснованото с призната от правото причина имуществено преливане от един патримониум в друг. Претендиращият връщане по 5 престационната кондикция следва да докаже даването, в конкретния случай плащането към дружествата - въззивници, и неговия размер. В доказателствена тежест на облагодетелстваните е да докажат съществуването на годно основание да получат облагата и да я задържат.

Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.

Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт.

В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи, че на базата на ангажираните в производството доказателства става ясно, че на 4.09.2020 г. е извършен оглед на имота, в който е следвало да се изгради предвидения за изграждане обект, от представител на изпълнителя.

На 1.12.2020 г., след проведена процедура по обществена поръчка, е сключен договор, на основание чл.112, ал.1 ЗОП, по силата на който изпълнителят – „Сатурн – Кабиле“ ДЗЗД е поело спрямо Министерството на младежта и спорта задължението да извърши строително – монтажни работи (СМР) по инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Основно училище „Христо Смирненски“ гр. Нова Загора. По разбирането на търговската практика, договорът за инженеринг съчетава в себе си поемането на две дейности – проектиране и строителство, като той осигурява сигурност за възложителя, че изпълнителят поема задължение за пълно реализиране на обекта от проектирането, до строителството и надзора.

Задълженията по договора са поети от дружествата – въззивници като съдружници в ДЗЗД „Сатурн-Кабиле“, неперсонифицирано формирование, учредено по писмено споразумение за обединение при равни дялове от 22.06.2020 г., изменено с анекс от 31.08.2020 г. В споразумението е уговорена солидарната отговорност на съдружниците към съконтрахента[1]възложител и към трети лица - чл. 9, ал. 3 от споразумението.