Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11617 от 12.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1134/2024
Вид
Решение № 11617
Подписан
12.06.2026
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11617 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110101134 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 4040/05.01.2024 г. на „НКЖИ”, ЕИК ...ВВ Веселина Витанова, с адрес: гр.София, бул. ......, против Д. Х. С., ЕГН **********, гр.София, ул. „Ж врата” № 14, бл. 13, вх.2, ап. 2, чрез особен представител адвокат Е. В., съдебен адрес: гр. София, ул. Г.С.Раковски № 86А, ап. 3, с която е предявен осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата 403,20 евро, равностойност на 788,59 лв., от които 254,60 евро, равностойност на 497,95 лв., представляващи обезщетение вместо наем за неоснователно ползване на имот, находящ се в гр.София, ул. „Ж врата” № 14, бл. № 14, вх. 2, ет. 1, ап. 2, в размер на наемната цена за периода м. 12.2021 г. до м. 11.2023 г., сумата от 148,60 евро, равностойност на 290,64 лева за консумативи, а именно използвана студена вода за периода от м. 12.2021 до м. 11.2023 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозирането на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се сочи, че Държавно предприятие „НКЖИ” е собственик на недвижим имот, за който има съставен акт за държавна собственост /АДС/ № 6313570/03.05.2006 г., издаден на основание чл. 21 от Правилника за държавните имоти одобрен от председателя на изпълкома на В.Левски районен народен съвет гр. София, Окръжно 2489/Х.64 г. и писмо № 5078/30.06.1965 г. на М.Т.С. I-ви стр. район, находящ се в гр.София, ул. „Ж врата” № 14, бл. № 14, вх. 2, ет. 1, ап. 2. С

Настанителна заповед № 1444/17.09.2003 г. на заместник-генералния директор на НКЖИ, имотът бил предоставен за ползване на Стефчо Василев Стойчев и неговото четиричленно семейство, във връзка с което на 04.12.2003 г. бил сключен Договор за отдаване под наем на недвижимия имот.

Срокът на действие на договора бил три години, считано от датата на подписването му, като същият бил прекратен на 03.12.2006 г., поради изтичане на срока му. Твърди, че наемателят не е изпълнил задължението, произтичащо от договора - да върне имота на наемодателя при прекратяването му, като ответницата Д. Х. С. като бивша съпруга на Стефчо Василев Стойчев продължила ползването на недвижимия имот след прекратяване на сключеният между тях брак.

Счита, че ответникът по иска Д. Х. С. ползва без правно основание от вещен или облигационен характер гореописания недвижим имот - държавна собственост, без съгласието и след изричното писмено противопоставяне от наша страна. Сочи, че до ответника многократно са изпращани уведомителни писма относно неоснователното 1 ползване на имота и задължения. С уведомително писмо от Областния управител на област София на същата е предоставян срок за доброволно предаване на имота. С уведомително писмо с изх. № 4008/10.11.2023 г., получено лично на 22.11.2023 г., видно от известие за доставка с баркод ИД PS 1233 0086 CN 3, ответницата отново била уведомена за дължимите суми за обезщетение вместо наем и консумативи, както и, че следва да освободи имота, който ползва без основание. Въпреки всичко, ответникът продължил ползването на имота без основание, без съгласието и след изричното писмено противопоставяне от страна на ищеца, спестявайки по този начин тези необходими разходи за наем, които би плащал за ползването на имота.

Твърди, че ДП НКЖИ като собственик на имота е бил лишен от правото на ползването му, доколкото същият се е държал и ползвал без основание от друго лице несобственик. В периода от м. 12.2021 г. до м. 11.2023 г. вкл., от ответницата не са постъпвали плащания за обезщетение вместо наем за недвижимият имот, както и за консумативи, а именно ползвана, но незаплатена студена вода, в периода м. 12.2021 до м.

11.2023 г.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез назначения от съда особен представител. Оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва пасивната процесуална легитимация на ответницата по предявените искове. Сочи, че не е установен от представените с исковата молба доказателства, че ответницата е бивша съпруга на третото лице – наемател по сключения Договор от 04.12.2003 г. Сочи, че от исковата молба не е ясно кога е настъпил развода между ответницата и съпруга й - преди, по време или след изтичане на срока на договора за наем.

Оспорва, че наемният договор е бил прекратен, поради изтичане на неговия срок и последващо ползване на имота от ответницата. Оспорва, че претендираните суми са дължими в хипотезата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД като обезщетение за продължаващо ползване след валидно прекратен наемен договор. Оспорва, че между ищеца и ответника са възникнали наемни отношения, на основание приложения към исковата молба договор за наем на държавно жилище от 04.12.2003 г., по който ответницата не е страна, поради което счита за недопустима исковата защита по реда на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че са налице нередовности на исковата молба в посочената част. Оспорва фактите, на които се основава исковата претенция. Оспорва иска за консумативни разходи за студена вода за имота в размер на 290.64 лв. за исковия период. Счита, че това задължение възниква към доставчиците на консумативите, а не към наемодателя. Счита, че сумата е недължима и защото, ищецът не твърди, че е заплатил задължението за студена вода, поради което не е налице и хипотеза на плащане на чуждо парично задължение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени писмени документи, приложени на лист от 8 до 60 от делото, както и от лист 107 до 129. От същите се установява, че с Акт № 6313-570 от 03.07.1965 г. е актуван като държавна собственост недвижим имот, находящ се в гр. София, Подуяне, ул. Ж врата № 14 за жилища. На 04.12.2003 г. НК „Железопътна инфраструктура“ е подписал договор за наем на жилищен имот, находящ се в гр. София, ул. Ж врата № 14, блок 13, вх. 2, ап.2 с Стефчо Василев Стойчев за срок от 3 години, считано от датата на подписването му. Издадена е и настанителна Заповед № 1411 от 17.09.2003 г., с която Стефчо Василев Стойчев е настанен с четиричленното си семейство в процесното жилище.

До ответницата е изпратена покана от 29.09.2022 г. за доброволно освобождаване на имота в едномесечен срок от получаване на писмото, както и за заплащане на консумативни разходи. Няма данни кога е получена поканата, тъй като представеното известие за доставяне по делото не е конкретизирано какво включва в съответната пратка и е получено на 20.11.2023 г., което е над година от изпращането на поканата.

Издадени са множество фактури на името на ответницата за обезщетение жилища за сумата от 21.65 лв. за всеки месец, считано от 23.12.2021 г. до 09.11.2023 г., включително, както и фактури за доставена вода в имота, считано от месец декември 2021 г. до месец октомври 2023 г., влючително.

Представено е влязло в сила решение от 27.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 16875/2020 г. по описа на СРС, 120 състав, като по същото е било представено и писмено доказателство – Констативен протокол от 05.09.2019 г., чрез който било установено, че имотът се ползва от Д. Х. С. без основание, като достъп до имота не бил предоставен.

2

Претенцията по посоченото дело е била за периода от месец май 2016 г. до месец март 2020 г., за обезщетение за ползване без основание, както и за заплащане на консумативи, ведно с лихвите за забава.

Други допустими доказателства не са ангажирани.

Предявен е иск за неоснователно обогатяване с правно основание по чл.59 от ЗЗД, като изцяло в тежест на ищеца е да докаже обедняването си по основание и размер, респективно обогатяването на ответника, като може да претендира по–малката от двете стойности. Ответникът следва да се брани чрез възражения относно наличие на основание и дължимост на престацията, а ищецът следва да докаже, че не съществува наведеното от ответника основание, но пълното изчерпване на всички възможни основания за плащането и тяхното отричане е невъзможно в това производство, а и не е негов предмет.

Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано.

Предпоставките, които следва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи, няма да е налице съставът на неоснователното обогатяване.

За прилагането на института на неоснователното обогатяване, съгласно действащото българско законодателство, на първо място е необходимо да има наличие на обедняване на ищеца, като в настоящия случай, за да е налице това условие е необходимо ищецът да е собственик на процесния имот като основание да претендира обезщетение за лишаването му от ползване на собствения му имот, както и че ответникът е ползвал имота през процесния период. Ответникът оспорва исковата претенция, поради което ищецът следваше чрез пълно и главно доказване да установи, че именно ответникът ползва процесния имот. Фактът, че по съдебен ред е установено, че ответникът е ползвал имота в минал период не доказва ползване и през процесния период.

Предвид изложеното, съдът счита, че при недоказаност на твърдението, че ответникът е ползвал процесния имот през процесния период, недоказан се явява фактическият състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, респективно не се доказва обедняване на ищеца за сметка на ответника, без за това да е налице валидно правно основание, поради което и искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв, без да е необходимо да се изследват останалите елементи на този фактически състав и останалите възражения на ответната страна.

При този изход от спора, само ответникът има право на разноски. Ответникът е представляван от особен представител, назначен на разноски на ищеца, поради което същият не е извършил разноски и такива не му се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „НКЖИ”, ЕИК ...ВВ Веселина Витанова, с адрес: гр.София, бул. ......, против Д. Х. С., ЕГН **********, гр.София, ул. „Ж врата” № 14, бл. 13, вх.2, ап. 2, чрез особен представител адвокат Е. В., съдебен адрес: гр. София, ул. Г.С.Раковски № 86А, ап. 3, с която е предявен осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата 403,20 евро, равностойност на 788,59 лв., от които 254,60 евро, равностойност на 497,95 лв., представляващи обезщетение вместо наем за неоснователно ползване на имот, находящ се в гр.София, ул. „Ж врата” № 14, бл. № 14, вх. 2, ет. 1, ап. 2, в размер на наемната цена за периода м. 12.2021 г. до м. 11.2023 г., сумата от 148,60 евро, равностойност на 290,64 лева за консумативи, а именно използвана студена вода за периода от м. 12.2021 до м. 11.2023 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозирането на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4