Определение № 2613 от 10.09.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2646/2024
- Вид
- Определение № 2613
- Подписан
- 10.09.2025
- В сила
- 10.09.2025
- Състав
- Бонка Йонкова, Иванка Ангелова, Петя Хорозова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.287, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2613 гр. София, 10.09.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове:
Петя Хорозова
Иванка А. като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002902646 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Ж. Х. от гр. Стара Загора - чрез адв. Д. Л., против решение № 472 от 15.07.2024 г., постановено по в. т. д. № 970/2023 г. на Апелативен съд - София. Касационната жалба е насочена срещу частта от посоченото решение, с която е потвърдено решение № 260227 от 13.06.2023 г. по т. д. № 1632/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав, в частта за осъждане на касатора, солидарно с „Бетонинтелект 94“ ЕООД, да заплати на „Арконт-А“ ООД по иск с правно основание чл.49 и чл.45 вр. чл.53 ЗЗД обезщетение за вреди в резултат на сключени 4 бр. привидни договори от 30.08.2013 г., представянето им пред органите на НАП в рамките на производството по издаване на РА № Р-2215-1404389-09101/31.10.2014 г. на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ с БУЛСТАТ 131383003, сключване на договорите от името на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ без надлежна представителна власт, подаване на декларация по ЗДДС и ДДС дневници по ЗДДС от името на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ за данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г., в които са отразени несъществуващи сделки, които не са резултат от дейността на ДЗЗД, подаване на неверни данни към НАП под формата на декларации и други документи относно стопанските операции и относно субектите и предмета им, а също и относно осъществяването на дейност от ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“, в размер на сумата 36 625.90 лв. - заплатени от „АРКОНТ-А” ООД данъчни задължения на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“, в т. ч. 24 959 лв. - внесен ДДС за м.
1
08.2013 г. по РА № Р-2215-1404389-091-01/31.10.2014 г. на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“, 10 571.13 лв. - лихва към 29.01.2018 г., 388.21 лв. лихва към 30.06.2018 г., 388.21 лева - данък по ЗКПО съгл. ГДД за 2014 г., 164.46 лв. - лихва към 29.01.2018 година, 8.41 лв. - лихва към 30.06.2018 г., заедно със законната лихва от 31.07.2018 г. до окончателното плащане, а също и в частта за осъждане на касатора да заплати на „Арконт-А“ ООД по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за вреди в размер на сумата 5 147.92 лв. - задължения по декларация образец 6 за периода м. 01.2013 г. - м.
04.2015 г., и лихви за забава в посочен размер, заплатени по изп. д. № 180457614/2018 г. при ТД на НАП, настъпили в резултат на сключвани в периода м. 04.2013 г. - м. 04.2015 г. привидни граждански и трудови договори, във връзка с които за ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ са възникнали осигурителни задължения по декларация образец 6, заедно със законната лихва от 31.07.2018 г. до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалваната пред въззивната инстанция част за уважаване на предявените от „Арконт-А“ ООД срещу „Бетонинтелект 94“ ЕООД искове, квалифицирани с правно основание чл.49 вр. чл.53 ЗЗД, решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение като постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало - чл.6 ГПК, и за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се искане за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените срещу касатора искове за пълния претендиран размер.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена задължителна практика на ВС и ВКС и практика на ВКС в решения по чл.290 ГПК : „1.
Обвързан ли е съдът при предявен иск по чл.45 от ЗЗД с твърденията за противоправност на поведението на ответника, заложени от ищеца, или може самостоятелно да го извлече от установените факти по делото; 2. В хипотезата на чл.45 от ЗЗД налице ли е причинна връзка между противоправното поведение и вредите, ако вредите биха настъпили и без това конкретното поведение; 3. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите и да се произнесе по всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните“. Бланкетно е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което е поставен въпрос „Може ли в конкретния случай да бъде определено като противоправно поведение, което е вменено като задължение от закона, дори в случай, че е изпълнено от лице, което няма право да представлява адресата на задължението“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа 2 и вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо - чл.280, ал.2, предл.2 ГПК.
Ответникът по касация „Арконт-А“ ООД със седалище в гр. Пловдив чрез адв. Е. П., оспорва искането на касатора за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Препис от касационната жалба е връчен и на „Бетонинтелект 94“ ЕООД - гр. София, но в срока по чл.287, ал.1 ГПК дружеството не е заявило становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният срещу Х. Ж. Х. осъдителен иск, квалифициран с правно основание чл.45 ЗЗД, Апелативен съд - София е извършил анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, съвпадащ с крайния решаващ извод на първоинстанционния съд - че Х. Х. е извършил действия и е допуснал бездействия, с които е причинил вреди на ищеца „Арконт-А“ ООД в размер на присъдената с обжалваното решение сума, за които дължи обезщетение по правилата на деликтната отговорност.
Преди да разгледа спора по същество съобразно правомощията по чл.269 ГПК въззивният съд се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба на ответника Х. Х. за недопустимост на първоинстанционното решение поради постановяването му при нередовна искова молба, в която не е уточнено в какво се изразява неговото противоправно и вредоносно поведение и защо следва да бъде ангажирана солидарната му отговорност за причинени на дружеството - ищец вреди. Оплакванията са счетени за неоснователни, след като въз основа на исковата молба и на депозираните по указание на първоинстанционния съд молби за нейното уточняване, последната от които с дата 11.12.2018 г., въззивният съд е приел, че ищецът е посочил ясно в какво се изразяват вредоносните действия и бездействия на всеки един от ответниците, а именно : В периода 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г. ответниците са сключвали сделки от името и за сметка на „Бетонинтелект - Арконт“ ДЗЗД без знанието, съгласието и участието на съдружника в ДЗЗД „Арконт-А“ ООД и дори без намерение на съдружниците за извършване на съвместна дейност в гражданското дружество, в резултат на което за дружеството и за „Арконт-А“ ООД е възникнало задължение за заплащане на ДДС в размер на 24 959.00 лв. за данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г., ведно с лихва за забава в размер на 11 078.31 лева за периода от 17.09.2013 г. до 29.01.2018 г.; С участие на ответниците са подадени до НАП декларация по ЗДДС и ДДС-дневници по 3
ЗДДС от името на гражданското дружество за данъчен период 01.08.2013 г. 31.08.2013 г. с отразени несъществуващи сделки, които не са част от съвместната дейност на „Бетонинтелект 94“ ЕООД и „Арконт-А“ ООД, както и неверни данни под формата на декларации и други документи относно стопанските операции, субектите и предмета им, в т. ч. осъществяването на дейност от гражданското дружество (въпреки преустановяването й преди повече от десет години); Неуведомяване на „Арконт-А“ ООД за сключените сделки и за подадените до НАП документи и декларации, както и за започването и развитието на ревизионно производство, приключило с ревизионен акт № Р- 2215-1404389-091- 01/16.09.2013 г. за наличие на непогасени данъчни и други публични задължения на гражданското дружество, а съответно и необжалване на акта; Непредприемане на действия за събиране на вземанията на гражданското дружество по сделките, предмет на ревизионния акт; Сключването на сделки от името на гражданското дружество в периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., в резултат на които за гражданското дружество и за съдружника „Арконт-А“ ООД е възникнало задължение за заплащане на корпоративен данък в размер на 388.29 лв. за данъчен период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., ведно с лихва за забава в размер на 111.71 лв. за периода от 01.04.2015 г. до 29.01.2018 г.; Наемане без знанието и съгласието на „Арконт-А“ ООД в периода 01.01.2014 г. - 30.04.2015 г. на лица по трудови и/или граждански правоотношения и сключване на трудови и/или граждански договори, в резултат на което за гражданското дружество и за съдружника „Арконт-А“ ООД са възникнали задължения за заплащане на осигуровки и данък върху доходите на физическите лица (ФЛ) в размер на 5 147.92 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1 729.03 лв. за периода от 01.04.2015 г. до 29.01.2018 г.; Във вреда на „Арконт-А“ ООД ответниците умишлено не са плащали данъци и осигуровки към държавата, за посочените периоди; Ответникът Х. Ж. Х. в качеството на управител на гражданското дружество не е вписал своевременно в регистър БУЛСТАТ настъпили нови обстоятелства в управлението на гражданското дружество в резултат на подписан анекс № 2/2007 г. към договора за учредяване на ДЗЗД (консорциум); С посочените действия/бездействия всеки от ответниците е създал привидност за осъществявана от ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ стопанска дейност, в резултат на която за дружеството и за ищеца - в качеството му на съдружник, са възникнали данъчни и осигурителни задължения; В хода на проведено от публичен изпълнител производство за принудително удовлетворяване на задълженията от имуществото на „АрконтА“ ООД е събрана сума в размер на 44 076.19 лв. (1/2 от установените в ревизионното производство публични задължения на гражданското дружество), която представлява вреда, подлежаща на обезщетяване солидарно от „Бетонинтелект 94“ ЕООД и от управителя на ДЗЗД „Бетонинтелект Арконт“ Х. Х.. Въззивният съд е преценил, че посредством направените уточнения ищецът е изяснил напълно фактите, от които произтичат претенциите му към всеки от ответниците, като е препратил и към 4 постановеното от състав на ВКС, ІІ т. о., определение по ч. т. д. № 1161/19 г. С това определение е отменено определение на Апелативен съд - София по ч. гр. д. №560/2019 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд за връщане на исковата молба на „Арконт-А“ ООД поради неотстраняване в срок на нередовностите в обстоятелствената й част (чл.127, ал.1, т.4 ГПК), и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите към определението е прието, че недостатъците на исковата молба в частта относно фактите, на които се основава исковата претенция, са отстранени от ищеца с последната уточнителна молба от 11.12.2018 г. и не е съществувало основание за прилагане на разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че ответникът Х. Х. е бил управител на „Бетонинтелект 94“ ООД, впоследствие ЕООД, от м. февруари 2007 г. (до м. юли 2008 г. - съгл. данните в ТРРЮЛНЦ) и че по силата на анекс № 2/2007 г. към договор за учредяване на консорциум е управлявал и представлявал ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ със съдружници „Бетонинтелект 94“ ООД и „Арконт-А“ ООД. В рамките на образувано през 2013 г. ревизионно производство ответникът Х. е представлявал гражданското дружество, макар вече да не е бил управител на „Бетонинтелект 94“ ООД (доколкото съгласно чл.14 и чл.15 от договор за създаване на консорциум „Бетонинтелект 94“ ООД е водещ партньор, като неговият управител управлява и представлява гражданското дружество) и да не е бил упълномощен да представлява дружествата, е представял пред НАП привидни договори и фактури, от които за гражданското дружество, а съответно и за съдружника „Арконт-А“ ООД, са възникнали данъчни и осигурителни задължения.