Решение № 11044 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11044 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110145931 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Д.О.З.“ ЕАД, искова молба, насочена против „Д.Б.Ж.З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 3353.20 евро / 6 558.29 лв./ – регресна претенция по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44012132500180, във връзка с щети по лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 64.43евро / 126.02 лв. /– мораторна лихва за периода 30.06.2025г. – 26.08.2025г.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 29.12.2024г., в гр. София, на /адрес/ е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Тойота Аурис“ с ДК № СО **** СР, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при което водачът на застрахования при ответника автомобил причинил виновно щети по МПС-то, застраховано при ищеца, в частност била увредена предната лява врата на „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ. Сочи се от ищеца, че във връзка с процесното ПТП била образувана преписка по щета № 44012132500180, по която на собственика на застрахования при него лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ била изплатена сумата от 3353.20 евро – застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски. Претендира се и мораторна лихва в размер на 64.43евро за периода 30.06.2025г. – 26.08.2025г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество оспорва предявените искове, в каквато насока са изложени подробни съображения. Въведено е възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил. Формулирано е искане претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и 1 закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, както и твърдението, че ПТП-то е настъпило по изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил.

С доклада по делото, не оспорен от страните, за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че във връзка с процесното ПТП ищцовото дружество, в качеството му на застраховател на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер във връзка с застраховка „Каско“, както и че към датата на настъпване на произшествието лек автомобил „Тойота Аурис“ с ДК № СО **** СР е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Спорът по делото е концентриран върху това чия е вината за настъпване на процесното ПТП, а именно на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца или виновен за произшествието е водачът на лекия автомобил, застрахован при ответника.

Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД/. В случая съдът намира, че презумпцията за вина е оборена, поради следните съображения:

От приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 29.12.2024г., около 20.13часа, лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ е спрял на бензиноколонка на /адрес/, находяща се в гр. София, на /адрес/. В същото време водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Тойота Аурис“ с ДК № СО **** СР предприема маневра за заобикаляне от ляво на спрелия „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ, водачът на последния без да се огледа отваря предната лява врата /шофьорската врата/, при което настъпва ПТП, между предната част на лек автомобил „Тойота Аурис“ с ДК № СО **** СР и вратата на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ.

Така изведения механизъм намира опора в приобщените по делото писмени доказателства, уведомление за щета /л.9/, опис /л.12/, калкулация на претенция /л. 13/, ликвидационен акт /л. 19/. В подкрепа на изведения механизъм са и показанията на разпитаните свидетели по делото – двамата водачи. По време на разпита му свидетелят М. Н., водач на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ, посочи, че е спрял автомобила на бензиноколонката, отворил е вратата и другият автомобил го ударил.

Свидетеля посочи изрично, че ударът е настъпил в момента, в който е отварял вратата.

Другият водач – Х. С. по време на разпита си посочи, че докато е преминавала покрай лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ, водачът му, без да се огледа, е 2 отворил предната лява врата, и с вратата ударил предната броня на управлявания от нея лек автомобил „Тойота Аурис“ с ДК № СО **** СР.

При така установения механизъм, съдът намира, че презумпцията за вина по чл.

45, ал. 2 ЗД е оборена, доколкото от събрания по делото доказателствен материал и заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че причината за настъпване на процесното произшествие е поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, който е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 95, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно цитираната материалноправна разпоредба на чл. 95, ал .1 ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

В случая, доколкото водачът на застрахования при ищеца лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ по време на разпита му посочи, че ударът е настъпил в момента, в който е отварял вратата, обуславя извода, че същият в нарушение на чл.

95, ал. 1 ЗДвП не се е огледал и не се е уверил, че встрани от автомобила му няма друго МПС, респективно не се е уверил, че няма да създаде опасност за настъпване на ПТП. Настоящият съдебен състав намира, че мястото на удара на процесната врата / виж снимка л. 37 по делото/, а именно долу ниско на ръба, обуславя извода, че ударът е настъпил в хода на отваряне на вратата, а не след като тя вече е била отворена, доколкото ако вратата е ударена след като вече е била отворена, съприкосновението би настъпило с нейната вътрешна част, където се намират уредите за управление на стъклото й, при каквото съприкосновение вратата би била „обърната“ напред към предната лява гума на автомобила. Настоящият съдебен състав намира, че мястото на удара обуславя извода, че ударът е настъпил по време на отваряне на вратата, което обуславя извода, че водачът на застрахования при ищеца автомобил не се е огледал, преди да отвори вратата на автомобила.

Този извод намира опора в показанията на другия свидетел – Х. С..

По време на изслушването му вещото лице посочи, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е внезапното отваряне на вратата от водача на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ /протокол л. 154 /, като експертът посочи, че водачът на „Тойота Аурис“ с ДК № СО **** СР, също е можел да предотврати произшествието, ако не е предприел маневра за заобикаляне, но в момента на възникване на опасността ударът е бил непредотвратим.

Съдът намира, че водачът на лек автомобил „Тойота Аурис“ с ДК № СО **** СР, не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, доколкото вещото лице посочи, че на място не е имало знаци, които да забраняват предприетата от нея маневра заобикаляне.

По изложените съображения, доколкото се установи, че не е налице един от кумулативно изискуемите се елементите на фактическия състав на деликта, а именно вина на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество, следва извода, че исковата претенция се явява неоснователна.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед извода за неоснователност на претенцията с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, неоснователна, като обусловена, се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответното дружество 3 има право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в общ размер на 319.85 евро, от които 40.90 евро – депозит свидетел, 178.95 евро – депозит вещо лице и 100.00евро – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК *********** срещу ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ************, искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 3353.20 евро / 6 558.29 лв./ – регресна претенция по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44012132500180, във връзка с щети по лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ **** СВ от настъпило на 29.12.2024г. в гр.

София, /адрес/, на /адрес/, ПТП, реализирано с лек автомобил „Тойота Аурис“ с ДК № СО **** СР, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и 64.43евро /126.02 лв./– мораторна лихва за периода 30.06.2025г. – 26.08.2025г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ************, сумата от 319.85 евро – разноски.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4