Решение № 1606 от 27.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. Плевен, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20264430100325 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от Г. П. А. с ЕГН ********** от ***, против „Адессо Кредит България" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **** представлявано от **** искове с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване за недействителен сключения между страните договора за паричен заем №*** / под системен № **** г.и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 104,91 евро / след направено изменение на иска/, представляваща недължимо платена сума по процесния договор за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че между страните по делото е сключен Договор за паричен заем № **** г., по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 1000.00 лв., по който договор е начислена договорна лихва и неустойка, които са заплатени от ищеца. Излага се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Счита се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Излага се, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, които не са включени в ГПР. Твърди се, че ако са били включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, 1 който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Излага се, че в случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Сочи се, че дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Твърди се, че липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.

22 от ЗПК. Излага, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Счита, че изискванията са на практика неосъществими за ответника, особено предвид обстоятелството, че кредитополучателят търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора. Сочи се, че неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, с което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречало на принципа на добросъвестността. Твърди се, че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване. Излага се, че с оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също водило до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК. Сочи се, че предвидената неустойка задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, което водило до извод за неравноправност на клаузата. Твърди се, че е недействителен като противоречащ на изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото същият не съдържал информация относно начина на формиране на ГПР, а единствено е посочен като процент. Излага се, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не давала възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани, както и да й присъди разноски.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита същите за недопустими, поради 2 липса на валидно упълномощаване, за което развИ. подробни съображения.

Оспорва предявения иск, като счита, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е спазено и договорът за кредит не е нищожен на това основание. Сочи, че в процесния договор се съдържа посочване както на ГПР /чл. 2, т. 8 от съответния договор/, така и общата сума, дължима от потребителя /чл. 2, т. 7 от съответния договор/, така и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, а именно - че „договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, мораторни лихви за забава и неустойки" /чл. 2, т. 8 от договора/. Твърди, че нормата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК не съдържа допълнително изискване в договора да е посочено и как точно е изчислен ГПР. Поради изложеното счита, че изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са налице в процесния договор сключен между дружеството и ищеца, като при неяснота от страна на потребителя, същият е следвало да направи запитване с искане за разяснение, за което нямало данни. Твърди, че ако все пак се приеме, че посочването в сключения договор само на размера на ГПР е недостатъчно и не съобразява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следвало да се има предвид и, че посочените в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК реквизити могат да се съдържат и в други съпътстващи сключването на потребителския договор документи. Излага, че това следвало и от разпоредбата на чл. 10, ал.2 ЗПК, съгласно която „Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит". Сочи, че в случая, дружеството с Решение от 01.07.2020 г. на Едноличния собственик на капитала на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е приело Общи условия към договори за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „Адессо Кредит България" ЕООД, в които на начина на изчисляване на ГПР е отделена цяла разпоредба с няколко алинеи, а именно чл.8 от същия. Оспорва твърдението на ищеца, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради това, че в договорите бил посочен ГПР, който не отговаря на действителната стойност. Излага, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е относима само към изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит, а не и към верността на това съдържание, поради което и нарушение на цитираната разпоредба е налице само когато договорът не съдържа реквизит по т. 10, в случая - когато изобщо в договора не е посочен размер на ГПР, но не и когато такъв е посочен в договора, но е неправилно определен, каквито са твърденията на ищеца. Поради изложеното намира, че дори и при основателност на твърдението на ищеца за неправилно определяне на ГПР, това деяние не изпълнявало състава на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който изисква в договора изобщо да не бъде посочен размерът на ГПР, съответно - общата сума, дължима от потребителя, и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Сочи, че въпросите, свързани с начина на изчисляване на ГПР и некоректността на това изчисляване, не са елемент от състава на конкретното законово задължение и съответно на нарушението по чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПКр., което касаело 3 задължителното съдържание на договора, а обратното тълкуване, извършено от ищеца представлявало разширително тълкуване, което било недопустимо.

Счита, че въпросите за некоректното и неправилно изчисляване на ГПР в договора за кредит, на които се акцентирало в исковата молба, били относими към друг вид неправомерно поведение на дружеството - използване на нелоялна и заблуждаваща търговска практика, за което обаче, била предвидена нарочна административно - наказателна отговорност по друг законов ред, уреден в ЗЗП. Оспорва твърдението в ИМ, че посочената информация за размера на ГПР е невярна, тъй като в неговия размер не е включен размерът на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем.

Твърди, че цитираната от ищеца неустоечна клауза не увеличавала размера на ГПР, тъй като в същия се включвали само разходите по кредита, които били включени още при сключване на договора и били дължими и при точно изпълнение на задължението за погасяване на кредита от страна на кредитополучателя. Излага се, че в ГПР не се включват разходите, дължими при неточно изпълнение на задължението за погасяване на кредита. Сочи, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК постановява, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, „които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит”. Твърди се, че в случая се касаело именно за такъв разход, свързан с неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 4, ал. 1 от договора за заем за предоставяне на допълнително обезпечение /солидарен длъжник или банкова гаранция/. Излага се, че в този смисъл, обратно на твърдяното в ИМ, разходът за неустойка изрично се изключвал от разходите, формиращи ГПР и не влияел върху неговия размер. Сочи, че в случая не се касае до разходи за допълнителни услуги, които се начисляват и при изправно поведение на страните по договора за потребителски кредит, а до неустойка, която е дължима само в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължение по договора. Твърди, че при правомерно и изправно поведение на кредитополучателя, и изпълнение на поетото задължение за предоставяне на допълнително обезпечение, тази неустойка не би била дължима, поради което и нямало основание същата да бъде включвана в размера на ГПР по съответния договор. Излага, че след като размерът на неустойката не е включен в ГПР, не е налице и твърдяното нарушение, респ. заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че по делото не е спорно, че посочения в текста на процесния договор за заем ГПР е под петкратният размер на законната лихва към датата на сключването му, с оглед на което изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК е спазено. Твърди, че ако ищецът е смятал, че предложените му клаузи в договора за заем, в частност клаузата посочваща ГПР по кредита, са неясни, несправедливи, противоречащи на добрите нрави и го поставят в неравноправно положение, е имал правото да се откаже от договора, което би могъл да стори не само преди подписването му, но и /без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина/ в срок от 14 дни след това /чл. 29 от ЗПК/, когато вече било 4 ясно, че поради непредоставянето на допълнителното обезпечение дължи процесната неустойка. Оспорва предявените искове по чл.55 ЗЗД, поради неоснователност на главния иск. Оспорва искането за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от приложената по делото Рекапитулация, че на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1000 лева с начислена лихва от от 102,75 лева и неустойка от 382,25 лева. Не е спорно и, че ищцата е платила над главницата сума в размер на 32,93 евро лихва и 71,98 евро за неустойка