Решение № 57 от 02.11.2021, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. гр. Радомир, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р. ПЛ. А. при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от Р. ПЛ. А. Административно наказателно дело № 20211730200222 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № .-..-...../02.07.2021 г. началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Перник е наложил на жалбоподателя Б. В. Ф. административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, както и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.

Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в жалбата правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е изпратил представител.

Районна прокуратура – П. Териториално отделение - Р., редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна следното:

1

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, че на 24.05.2021 г. бил съставен акт № .......за установяване на административно нарушение от свидетеля Т. Люб. Д. в присъствието на свидетелите Ал. В.

Ян. и Ив. Кр. Асп., срещу Б. В. Ф., за това, че на 24.05.2021 г., в 01,10 ч., в с. С., по път III627, с посока на движение към с. Д.Р., жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес 124“, с рег. № КН ........ВС, като при извършената проверка на около 500 м преди центъра на селото отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство – Алкотест Дрегер 7410 № ARSM 0040. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № ........./24.05.2021 г. Наред с това водачът не представил СУМПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал.

Въз основа на констатираното актосъставителят квалифицирал извършените нарушения като такива по чл. 174, ал. 3, чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателя.

Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № .-.......от 02.07.2021 г., като е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, както и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.

По делото са разпитани актосъставителят Т.Д. и свидетелите А.Я. и И.А., като и двамата потвърждават фактическата обстановка такава, каквато е изложена в съставения АУАН, като свидетелите са категорични, че водачът е бил в неадекватно състояние, миришел е силно на алкохол и е отказал да подпише АУАН, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че от АНО са допуснати при съставяне на АУАН и НП съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита.

Съдът намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са 2 издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.

Издаденият талон за изследване № ......от контролните органи към момента на проверката е по утвърдения образец Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Освен това в тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че видно от приложения Талон за медицинско изследване № № 075861, то в същия е вписано надлежно от контролните органи данните на проверявания водач, както и отказът му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Посочени са датата и часа, отразено е по надлежния ред, че жалбоподателят отказва да получи талона за изследване, удостоверено с подписа на един свидетел, което е в съответствие със задължителната разпоредба на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. В приложимата и посочена за нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата се съдържат няколко отделни хипотези, като при наличието на всяка една от тях се налага предвидената в нормата санкция. В конкретния случай безспорно е установена една от тези хипотези, а именно - отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Този отказ е осъществен на дата 24.05.2021 г. Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да се осъществи от водач на МПС при две отделни хипотези, предвидени алтернативно, а не кумулативно. Отказът да бъде извършена проба с техническо средство е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. В АУАН и НП е посочено, че е „издаден талон за медицинско изследване № 075861“. Обстоятелството, че Б.Ф. е отказал да подпише и получи предоставения му талон за медицинско изследване на кръвта е удостоверено с подписа на свидетел – Х. С.Б., като са посочени неговите три имена и обстоятелството, че е служител на МВР.

Наред с това, несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че в АУАН и НП липсвала достатъчно прецизна индивидуализация на управляваното от жалбоподателя превозно средство. Това е така, тъй като превозното средство е в достатъчна степен индивидуализирано, като е посочено, че в случая се касае за лек автомобил, посочени са марка и модел на същия, както и държавен контролен номер. С посочването на регистрационния номер на превозното средство в акта и наказателното постановление, същото следва да се счита в достатъчна степен индивидуализирано - решение от 10.02.2014 г. по к. а. н. д. № 13/2014 г. по описа на Административен съд – Перник.

По същество на спора съдът намира, че събраните писмени и гласни доказателства, са достатъчни за доказаност на нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наказан Ф.. Двете предложения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са разделени със съюза „или“, т. е. достатъчно е да се докажат фактите, изпълващи състава на която и да е от хипотезите, за да се ангажира отговорността по посочената разпоредба. След като е установено, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство и да получи 3 предоставения му талон за медицинско изследване, то неговото поведение осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съдът приема за безспорно доказана описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези, приложени в административнонаказателната преписка. Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства. Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите Т. Люб. Д. – актосъставител, Ал. В. Ян. и Ив. Кр. Асп. - свидетели при съставяне на АУАН, изцяло поддържат фактическата обстановка, изложена в АУАН. Показанията на всички свидетели са логични, непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, пресъздаващи една и съща фактическа обстановка, поради което съдът им дава вяра. Всички свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие, са категорични, че към момента на проверката Ф. е управлявал лекия автомобил, че същият видимо по външни белези е управлявал автомобила след употреба на алкохол, а именно имал е дъх на алкохол и нестабилна стойка.

Същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и да подпише АУАН и да му бъде връчен препис от същия и да подпише и получи талон за медицинско изследване на кръвта. Процесният АУАН е изготвен надлежно от контролните органи, като в него са посочени освен свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, така и свидетел по отказа на жалбоподателя да го подпише и да получи препис от същия, като последното обстоятелство, а именно отказът на Ф., е удостоверено от свидетеля Х.С.Б., чиито имена са вписани в АУАН, като свидетел по отказа и същият е подписал последния в това си качество.

В разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е посочено от законодателя, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязват в акта. Процесуалният закон – ЗАНН, урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, какъвто е и св. Борисов.

4

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП установява два състава на административни нарушения.

Субект и на двете нарушения е лице с качеството ‚водач“. Смисълът на това понятие е правно регламентиран в § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Жалбоподателят е притежавал качеството „водач“, предвид показанията на разпитаните по делото свидетели.