Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 24.07.2019, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Гражданско дело 1007/2018
Вид
Решение № 121
Подписан
24.07.2019
В сила
09.12.2019
Състав
МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА ТАТАРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит

Р E Ш

Е Н И Е

№

............... /24.07.2019 г., гр.

Панагюрище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд –

Панагюрище, в проведеното на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

Районен съдия: Магдалена Татарева при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1007/2018 г. по описа на съда

Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 86 ЗЗД Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* срещу Г. Б. И. ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1500 лв., представляващи неизплатена главница по договор за паричен заем № 5338535 от 21.02.2017 г., 262,92 лв. - договорна лихва за периода от 23.03.2017 г. до 18.11.2017г., 614,70 лв.- такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредита за периода от 23.03.2017 г. до 18.11.2017.; 614,70 лв.- неустойка за периода от 23.03.2017 г. до 18.11.2017; 116,36 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.03.2017 г. до дата подаване заявлението в съда, 175,00 лв. – такса за разходи за събиране на просрочени вземания; 70лв. - такса разходи за дейност на служител, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 22.01.2013 г. и приложение 1 от 02.11.2017 г. . към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 671/2018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Между ответника и „Вива кредит“ ООД на

21.02.2017 г. е сключен договор за паричен заем

№ 5338535, по силата на който дружеството е предоставило на ответника сума пари в размер на 1500,00 лева. Твърди се, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на кредитодателя ведно с договорната лихва в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, а именно на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 262,92 лв. с падеж на последната -18.11.2017 г. сумата в размер на 1762,92 лв. Твърди се, че съгласно клаузите на сключения договор, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начисляват за да покрият направените разходи от страна на Заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания,На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв. Също така, страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, е повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължи на Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв. Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя бележка от работодателя си, издадена не по- рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Излага се, че предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 614,70 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 68,30 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Подписвайки договора за кредит, Заемателят е заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора, за която допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса в размер на 614,70 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 68,30 лева, включени са в размера на всяка погасителната вноска и се дължи на падежните дати на погасителните вноски.

Така, погасителната вноска, която следва да заплати Заемателя е в размер на 332,48 лева, която включва вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.

Освен това се твърди, че с подписване на договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 24.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва е 116,36 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

В исковата молба се излага, че на

22.01.2013 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и приложение 1 към него от 02.11.2017 г. между „А.з.с.н.в.” ЕАД, и „Вива Кредит“ ООД , по силата на който вземанията на „Вива кредит“ ООД по отношение на Г.И. произтичащи от договор за паричен заем № 5338535 и а прехвърлени на дружеството – кредитор. Излага се, че длъжникът следва да се счита за надлежно уведомен за извършената цесия с връчване на исковата молба за отговор. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че искът недопустим, тъй като липсва активна легитимация на ищеца, доколкото не се установява цесията е съобщена на длъжника, а особения представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК няма представителна власт да получава волеизявления относно материалното правоотношение. Сочи се, че от представеното към исковата молба приложени 1 към договора за цесия не се установява същото да е подписано от лице с представителна власт. Освен това се излага, че в договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, недействителен е тъй като няма погасителен план, противоречи на добрите нрави няма обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като няма покана отправена до длъжника съобразно клаузите на договора. Твърди се, че лихвата е нищожна, каквато се явява и уговорената неустойка. Неоснователна е и претенцията за заплащане на суми за събиране на задълженията, тъй като няма изрична уговореност за това.

Поради което исковете се явява недопустими и неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 02.11.2018 г., а исковата молба е подадена на 30.11.2018 г. (п.кл.) от заявителя по заповедното производство.

От приложен по делото договор за паричен заем Вивакредит План 14 и 30 № 5338535 от 21.02.2017г. сключен между „Вива Кредит“ ООД и Г.И. се установява, че между страните е сключен договор по силата, на който „Вива Кредит“ ООД е предоставил на ответника сумата в размер на 1500 лв., която ответникът се задължил да върне на 9 месечни вноски, последната с падеж 18.11.2017 г., всяка в размер на 264,18 лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент 40,30 %, годишен лихвен процент на разходите 49,46 %. Уговорено е връщането на сумата от 2377,62 лв.- получена заемна сума, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане.

По делото е приложен Рамков договор за продажна и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2015 г. сключен между „Вива Кредит“ ООД – цедент и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД цесионер, по силата, на който продавачът е прехвърлил на купувача- ищец вземанията си посочени в Приложение 1 към договора.

От приложено по делото Приложение № 1 от 02.11.2017 г. към договор за продажба на вземания (цесия) между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД се установява, че на цесионера е прехвърлено и процесното вземане, в общ размер на 3237,32лв., по което длъжник е ответникът.

До длъжника е изпратено уведомление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като видно от приложена обратна разписка (л. 18 от делото) се установява, че ответникът не е открит и не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, на основание чл. 99, ал.3 ЗЗД, като от ищецът твърди, че това уведомяване е станало с връчване на исковата молба за отговор на ответника съобразно константната съдебна практика.

По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на, която се установява, че на ответника е предоставена сума в размер на 1500 лв., като от така предоставената сума на ответника същият не е направил нито едно плащане за погасяване на задължението си. В своето заключение вещото лице сочи, че общият размер на начислените по договора лихви, неустойки и такси надвишават 15,38 пъти размера на законната лихва. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, по който е съобщено на длъжника за станалото прехвърляне на вземането му, валиден договор за кредит № 5338535, по който е предоставена на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора ответникът е поел задължение за заплащане на сумата от 614,70 лв. – такса експресно разглеждане и падежа на същата, изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, наличието на погасителен план с минимално изискуемо съдържание съобразно ЗПК, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите, неустойката и останалите разходи (такси).