Решение № 1708 от 18.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1708 гр. Плевен, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20224430102282 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуалния представител ***, срещу И. М. Ц., ЕГН **********, от ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на ***, включващи ***, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Сочи се, че на *** между страните е сключен *** №********** за сумата от 150,00 лева, срок на договора – 12 месеца, при ГПР – 538,85% и ГЛП – 203,55%. Твърди се, че договорът е подписан при Общи условия. Сочи се, че длъжникът е направил само пет погасителни вноски и една частична, а крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 02.12.2013 г., на която дата е настъпила изискуемост на задължението в пълен размер. Твърди се, че по договора е внесена сума в размер на 162,60 лева. В 1 заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия има задължение към ищеца в размер на ***, ***, и 23,68 лева законна лихва за периода 02.12.2013 г. – 14.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разнсоски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира възражение /с характера на писмен отговор/, в което сочи, че не дължи изпълнение.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото *** е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение *** поправена с *** с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето главница в размер на ***; договорна лихва в размер на ***; *** и ***/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, посл. изм. ДВ бр.8/2017г., срещу която длъжникът е възразил в срок, поради което и в изпълнение указанията на съда кредитора е предявил иск за установяване съществуване на вземането си.

Установява се от приложения по делото *** № **********/***, че между страните по делотое сключен договор по силата, на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 150 лева за срок от 12 месеца, с ГПР 538,85 % и ГЛП 203,44%, като дължимата сума по кредита е в размер на 360,00 лева.

По делото са приобщени и ОУ на ищеца към Договора за потребителски кредит, от които се установява и какви са същите.

Приобщено като доказателство по делото е и преводно нареждане, от което се установява, че ищецът е превел на ответника сума в размер на 150 лева на 30.11.2012 г.

2

Видно е от приложената по делото Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №********** е и какви суми са платени по договора за кредит.

Представени като доказателства по делото са и преводни нареждания, направени от ответника в полза на ищеца.

Изслушано по делото е и Заключението по допуснатата ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. От заключението се установява, че: На *** е сключен *** №********** между *** като кредитор и И. М. Ц. за сумата от150 лв, със срок за връщане на кредита - 12 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 30 лв., дължима на 2-ро число на всеки месец; че Крайния падеж на договора е *** че Договорният лихвен процент е в размер на 203,55% годишно, а ГПР - 538,85%; че в договора е посочено, че дължимата сума по кредита е 360,00 лв; че сумата от 150 лв. е преведена на ответника по банковата му сметка в *** на 30.11.2012г. и усвоена от ответника с основание договор **********; че вноските са дължими на 02-ро число на месеца първа вноска дължима на 02.01.2013 г. в размер на 30 лв., а последна вноска е дължима на 02.12.2013 г. в размер на 30,00 лв.; че общо вноските, които е следвало да се погасят съгласно договора са12 броя по 30 - 360,00 лв.; че ответникът е заплатил през периода от 04.01.2013 г. до 02.02.2017 г. общо 162,60 лв. по погасителните вноски, с които са погасени са вноски с падежи от 02.01.2013 г. до 02.06.2013 г. /частично/; че от усвоената главница о т 150 лв. са погасени 32,65 лв., като остава непогасена главница от 117,35 лева; че от начислената лихва от 210,02 лв. са погасени 119,39 лв., като остава непогасена лихва за периода от 18.11.2013 г. до 18.12.2015 г. падежа на договора в размер на 90,63 лв; че при изчисляване на чистата стойност на кредита, без да се начисляват и погасяват договорни и наказателни лихви, се установява надплатена сума от 12,50 лв., тъй като усвоената главница е 150 лв., а плащанията по договора са 162,50 лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже: учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на 3 срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието между страните на валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер. Следва да бъде установено и поставянето в забава на ответника.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.

Не се спори по делото, а и се установява от приложеното *** че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, доколкото длъжникът е възразил в предвидения в закона срок, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Съдът приема, че страните по делото са обвързани от валидна облигационна връзка по силата на договор за потребителски кредит. По делото своевременно е направено оспорване от страна на ответника на авторството на положения подпис под договора за кредит. Въпреки обаче дадената от съда възможност и откритото производство по реда на чл.193 ГПК ответникът не е доказал, че договора не носи неговия подпис, поради което възражението му в тази част следва да бъде оставено без уважение и да се приеме, че страните са обвързани от валидна облигационна връзка по силата на договор за потребителски кредит.

Безспорно по делото е както, че в полза на ответника по настоящето дело, въз основа на направено негово искане, е отпусната сумата от 150лв.главница, така и, че сумата е преведена по сметка на ответника. С договора, страните са уговорили и заплащане на договорна лихва, в размер на годишен лихвен процент- 203,55%., включена в месечната погасителна вноска. По делото безспорно се установява, че от страна на ответника, има извършвани плащания по договора, в размер на 162,60 лв. с които са погасени общо 5 месечните погасителни вноски е една частично.

4

Спорно по делото е дали с плащанията си ответникът е погасил дължимото по договора за кредит или са налице неплатени вноски по кредита.

Нормата на чл.7, ал.3 от ГПК, въвежда в задължение на съда да преценява служебно наличието на неравноправни клаузи при договорите с потребител. Съдът следи служебно включително и за наличие на противоречие със закона и/или добрите нрави на отделни клаузи от договора.

Видно от съдържанието на процесния ***- като посочено от ищеца основание на вземането му- е уговорен ГПР от 538,85% и ГПЛ от 203,55%, като при отпусната сума от 150лв., за срок от 12 месеца, общото задължение по кредита е в размер на 360,00 лв. Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен.

Съдът приема, че клаузата, касаеща договорната лихва, противоречи на добрите нрави, налице е прекомерност при определяне на ГПР по договора, което води до нищожност на клаузата. Въпреки че към датата на сключване на договора, не е налице законово ограничение на максималния размер на възнаградителната лихва такова е въведено с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПКДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г., /годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България/, съдът намира, че уговореният ГПР от 538,85%, надхвърля 53 пъти размера на законната лихва10,00% /основния лихвен процент на БНБ + 10 пункта/, което противоречи на добрите нрави. Като нищожна, клаузата касаеща договорната лихва не е произвела действие, поради което длъжникът не дължи плащане / в.с. и о-е по в.г.д.№277/2022 г. по описа на ПлОС/.

С оглед на констатираната от съда нищожност на клаузата, касаеща уговорения ГПР по договора, която съдът приема за нищожна, то претенцията спрямо тях се явява неоснователна.

Съдът като взе предвид, че е обявил, че договорната лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, намира, че ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита 5 или сумата от 150,00 лева.

От приобщената по делото ССЕ се установява, че ответникът е платил по договора за кредит сума в размер на 162,60 лева, с което е погасил дължимата главница, поради което и искът за заплащане на претенцията за неплатена главница се явява неоснователена, поради което и предявения иск следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу И. М. Ц., ЕГН **********, от ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на ***, включващи ***, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6