Определение № 6 от 06.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. София, 06.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600003 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 , вр. глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения С. А. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в затвора гр. ***. Жалбата е срещу определение № 498 / 12.12.2025г., постановено по ЧНД № 696/2025 г. по описа на Окръжен съд Враца. С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения К. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му общо наказание по ЧНД № 5322/2023 г. по описа на СГС „лишаване от свобода”, който към момента на произнасянето на ОС Враца е 3 години, 4 месеца и 7 дни.

В жалбата, депозирана от осъдения К., са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия момент той не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК и в частност не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Оспорва се обективността на представеното затворническо досие и съдържащите се там твърдения относно осъществяваната корекционна работа с него и в частност увеличаването на риска от рецидив от 90 на 106 точки. Излагат се аргументи за положен труд от негова страна, искането му за преместване от затвора гр. *** в затвора гр.

София и където да учи и негативното отношение към него от затворническата администрация на затвора гр.***; твърди също, че наложените му дисциплинарни наказания са несъществени, а също така и е си е взел поука.

1

Отправено е искане до САС за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване на С. К. от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Апелативен съд - София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение № 498 от 12.12.2025г., постановено по ЧНД № 696/2025 г. по описа на съда, ОС Враца е оставил без уважение молбата на осъдения С. К. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 14 (четиринадесет) години и 19 (деветнадесет) дни по ЧНД № 5322/2023 г. по описа на СГС, с остатък 3 (три) години, 4 (четири) месеца и 7 (седем) дни ( към момента на произнасянето), като е счел, че не са налице безспорни и категорични доказателства за поправянето на К..

Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателен анализ на приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.2 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване, тъй като същият е бил осъден и за престъпление по чл. 199 ал.1, т.4 от НК, т.е. извършено при условията на опасен рецидив и от наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 14 години и 19 дни е изтърпял фактически 9 години, 6 месеца и 8 дни с начало 17.04.2016г. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена. При прочита на затворническото досие на К., не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извод, че поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат дори и частично. Тези данни се съдържат в становищата на експертния състав на затвора / от 26.11.2025г. на представляващия началника на Затвора гр. *** и в доклада от 24.11.2025г. на ИСДВР Затвора гр. *** /, според които е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Именно работещите в затворническата администрация осъществяват пряко наблюдение и непосредствен контакт с осъденото лице, не само в рамките на едно или няколко съдебни заседания, а за един по-значителен период от време, какъвто 2 е изтърпяваната част на наказанието. Именно въз основа на продължителното и непосредствено възприемане на поведението на С. К. в пенитенциарното заведение се базират констатациите им, че рискът при лишения от свобода и понастоящем е във високи стойности от 106т. /увеличени от първоначалните 90т./, като зони с със силно изразен дефицит са: „междуличностни проблеми“, „настоящо правонарушение“, „криминално минало“, „отношение към правонарушението“, „взаимоотношения“, „образование и обучение“, „трудова заетост“, „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“.

Оспорването на тези констатации от страна на лишения от свобода К. не намира доказателствена подкрепа в материалите по делото – същият е многократно осъждан ( преимуществено за престъпления срещу собствеността и с предходни ефективно налагани му наказания „лишаване от свобода“), без данни за професионална квалификация, подкрепяща семейна среда, трудов и образователен ценз. Концентриран израз на отношението на осъдения към поправителния и превъзпитателния ефект на търпяното в момента от него наказание е изразеното от него становище в проведеното на 12.12.2025г. о.с.з. пред ОС Враца „..Не желая да се поправя и като изляза на свобода ще продължа да върша престъпления“. На следващо място в периода на изтърпяване на настоящото наказание „лишаване от свобода“ К. е наказван многократно ( 26 пъти) за допуснати нарушения на режимните изисквания, като за сметка на това е едва 4-кратно награждаван. Не могат да бъдат споделени доводи във въззивната жалба за „несъщественост“ на допуснатите нарушения на режимните изисквания от страна на К., тъй като повечето касаят държане на неразрешени вещи от лишения от свобода, което съпоставено със системността на поведението му явно сочи на упоритото му несъобразяване с тях. Видно от данните в затворническото досие, в рамките на пенитенциарното заведение той спорадично е полагал труд, като дори формално не е изразил интерес към повишаване на образователното си ниво и е отказал да се включи в учебния процес .

В този смисъл, макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо К. следва да продължи, доколкото не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Следва да бъде констатирана и липсата на преминаване на К. през всички етапи на прогресивната система и в частност 3 смяна на режима.

Ето защо и САС намира, че крайният извод на ОС Враца за липса на убедителни доказателства за поправянето на К. за законосъобразен.

Съвкупната оценка на релевантните за настоящото произнасяне факти не позволяват направата на категоричен извод, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето на К. в пенитенциарното заведение.

Предвид горното, настоящият съд намира, че правилно в мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения К. за пълното постигане на целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345, вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 2 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 498 от 12.12.2025г., постановено по ЧНД № 696/2025 г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. А. К. за условното му предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по ЧНД № 5322/2023 г. по описа на СГС .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4