Акт № 20965 от 06.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20965 гр. София, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110109848 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

38 ЗАдв.

Ищецът Адвокатско дружество „............“, твърди, че с влязло в сила на 01.11.2024 г. Решение № 104/30.01.2024 г. по в.гр.д. № 2443/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд (САС), I състав, ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) е осъден да заплати на ищеца сумата от 37 489,56 лв. (19 168,11 евро), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Поддържа, че за вземането е издаден изпълнителен лист от Софийски градски съд (СГС) на 19.12.2024 г. Сочи, че е отправил до ответника покана за плащане с вх. № ЦУ 01-619/28.11.2024 г., а с молба от 08.01.2025 г. е представил и оригинала на изпълнителния лист с посочване на банкова сметка. Подчертава, че въпреки повторно изпратената покана от 27.03.2026 г., ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на главницата. Излага доводи, че задължението за обезщетение за забава е носимо и тече от деня, следващ влизането в сила на съдебния акт (02.11.2024 г.), а при припознаване на нуждата от покана – от деня, следващ получаването й (29.11.2024 г.). По изложените твърдения ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 3 385,24 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.11.2024 г.

1 до 09.04.2026 г. върху главница в размер на 37 489,56 лв. (19 168,11 евро), ведно със законната лихва върху главницата от 19 168,11 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2026 г., до окончателното й изплащане. При поддържане на евентуалния си довод за начален момент на забавата от деня, следващ поканата, ищецът заявява искане за присъждане на обезщетението за забава в размер на 3 189,29 евро за периода от 29.11.2024 г. до 09.04.2026 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и изцяло неоснователен. Въвежда процесуално възражение за недопустимост поради преждевременно предявяване на иска. Поддържа, че редът за изплащане на парични вземания срещу държавни учреждения е специално уреден в чл. 519, ал. 2 ГПК. Твърди, че предвидената в закона бюджетна процедура за отпускане на средства по поредността на постъпилите молби не е приключила. Излага доводи, че молбата на ищеца не съставлява покана за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК и не може да ангажира акцесорни задължения за лихви преди приключване на бюджетната процедура. Оспорва настъпването на забава и началния момент, като твърди, че държавното учреждение не тече в забава от влизането в сила на съдебния акт, а едва след уведомяване с предявяване на изпълнителния лист.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По възражението за недопустимост на иска:

Възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради преждевременност е неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл. 519, ал. 1 и ал. 2 ГПК не се допуска принудително изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, като същите се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. Особенният ред по чл. 519, ал. 2 ГПК урежда начина на изпълнение на паричните задължения на държавата, но не дерогира и не изключва изпадането на държавните учреждения в забава за изпълнение на техни гражданскоправни парични задължения, което се подчинява на общите правила по ЗЗД. Нормата на чл. 519, ал. 2 ГПК не създава законов срок за плащане на гражданскоправното задължение, а урежда административнопроцесуалните задължения на разпоредителя с бюджет. През целия период до плащането забавата продължава да тече и за длъжника възниква задължение за мораторно обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД (вж.

2

Решение № 43/06.06.2023 г. по гр. д. № 1452/2023 г. на ВКС, III г.о.). Поради това предявеният иск е процесуално допустим.

Относно правната квалификация и предмета на делото:

За правилното решаване на спора съдебният състав дължи служебна преценка относно броя и предмета на предявените искове. Броят и предметът на исковете се индивидуализират въз основа на твърдените правопораждащи юридически факти (основанието) и търсената съдебна защита (петитума), а не от използваната от ищеца терминология или правни доводи.

Настоящата инстанция намира, че е налице е един-единствен иск, когато съдът е сезиран за разрешаване на спор относно едно субективно материално право, градящо се на един фактически състав и с един петитум. Различните правни доводи относно момента на възникване на забавата не променят основанието на иска и не формират отделни самостоятелни искове. В настоящия казус ищецът претендира обезщетение за забавено плащане по чл.

86, ал. 1 ЗЗД върху едно и също присъдено главно вземане за разноски от 37 489,56 лв. (19 168,11 евро), за един и същ краен момент (09.04.2026 г.).

Позоваването на влизането в сила на съдебния акт (02.11.2024 г.) от една страна, и на получената от ответника покана (28.11.2024 г.) от друга страна, съставлява излагане на първичен и алтернативен (евентуален) правен довод относно началния момент на забавата в изпълнение на едно и също парично задължение. Искането за присъждане на обезщетение от по-късната дата (29.11.2024 г.) в размер на 3 189,29 евро съставлява искане за частично уважаване на същия единствен иск за сумата от 3 385,24 евро. По-краткият период изцяло се съдържа и е обхванат в по-дългия период. Ето защо по делото не са предявени два евентуално съединени иска (главен и евентуален), а е предявен един иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 38 ЗАдв за сумата от 3 385,24 евро, който подлежи на произнасяне с единствен диспозитив за частично уважаване и частично отхвърляне.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По иска с посоченото по-горе правно основание, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга на падежа, респ. наличието на обстоятелства, които изключват изпадането му в забава.

С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е 3 обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

С влязло в сила Решение № 104/30.01.2024 г. по в.гр.д. № 2443/2022 г. на САС ответникът КОНПИ е осъден да заплати на ищеца сумата от 37 489,56 лв. (19 168,11 евро) – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв;

Въззивното решение е влязло в сила на 01.11.2024 г. (с Определение № 4980/01.11.2024 г. по к.гр.д. № 1603/2024 г. на ВКС);

За присъдената главница е издаден изпълнителен лист от 19.12.2024 г. по гр.д. № 5673/2014 г. на СГС, приет и регистриран в КОНПИ с вх. № ЦУ 01-133/08.01.2025 г.;

Присъдената главница от 19 168,11 евро не е изплатена от ответника КОНПИ до приключване на съдебното дирене.

Вземането за разноски по влязъл в сила съдебен акт съставлява парично задължение без определен ден за изпълнение. По силата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато денят за изпълнение не е определен, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Влизането в сила на съдебния акт прави вземането изискуемо, но не поставя автоматично длъжника в забава. От приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил покана за плащане с вх. № ЦУ 01-619, връчена на КОНПИ на 28.11.2024 г. Поради това ответникът е изпаднал в забава, считано от деня, следващ получаването на поканата – 29.11.2024 г. и за периода от 29.11.2024 г. до 09.04.2026 г. дължи сумата от 3 189,29 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 19 168,11 евро (37 489,56 лв.), в който размер предявената претенция следва да бъде уважена. С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен частично за сумата от 3 189,29 евро за периода от 29.11.2024 г. до 09.04.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19 168,11 евро, считано от датата на исковата молба (09.04.2026 г.) до окончателното й изплащане, и да бъде отхвърлен, като неоснователен, в останалата му част - за разликата над уважения размер до пълния предявен размер и за периода 02.11.2024 г. – 28.11.2024 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора, и двете страни имат право на разноски съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска. Ищецът е внесъл държавна такса от 135,41 евро и съразмерно с уважената част от иска, на ищеца се дължат разноски за държавна такса в размер на 127,57 евро.

На ответника КОНПИ се дължи юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което и на основание чл. 78, 4 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП), съразмерната част разноски, които следва да бъдат присъдени на ответника възлиза на 5,92 евро.

От страна на ищеца е постъпило искане и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат А.В., изчислени и претендирани в размер на 491,91 евро. Настоящият съдебен състав намира това искане за неоснователно, като съображенията за това са следните:

Правата на адвоката за получаване на възнаграждение от насрещната страна по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв възникват при стриктно определеното от закона вътрешнопроцесуално условие – оказване на безплатна правна помощ и съдействие на субекти, попадащи в изчерпателно изброените хипотези по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв (лица с право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или „друг юрист“). В извънцелевия обхват на тези законови хипотези свободното договаряне на безплатно представителство не поражда отговорност за насрещната страна да заплати възнаграждение пряко на процесуалния представител.

В настоящия казус ищец по делото е Адвокатско дружество „............“.

Съгласно чл. 57, ал. 1 и чл. 62, ал. 4 ЗАдв, адвокатското дружество е самостоятелно юридическо лице, възникващо от момента на вписването му в регистъра при окръжния съд. Неговата правосубектност е отделна и различна от тази на учредителите и съдружниците му. Обстоятелството, че по силата на чл. 57, ал. 2 ЗАдв в дружеството могат да членуват единствено адвокати, не заличава разграничението между юридическото лице и неговите съдружници и не пренася автоматично техните лични качества и квалификация върху корпоративния субект. Категорията „друг юрист“, по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, се отнася единствено до физически лица, придобили висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. Адвокатското дружество е юридическо лице, което осъществява дейността си чрез адвокати, но самото то не притежава образование и не се намира в лични отношения на родство или близост, поради което адвокатското дружество не може да бъде квалифицирано или приравнено на „друг юрист“ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Съдът намира, че не са налице и основания за прилагане на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, отнасящи се до материално затруднени лица. Дори да се приеме, че понятието за материално затруднение, като състояние, да не е изрично ограничено само до физически лица, то по делото не са твърдени и доказани никакви обстоятелства за финансова затрудненост или несъстоятелност на ищцовото адвокатско дружество. Самото му качество на адвокатско дружество не презумира материално затруднение. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗАдв регламентира случаите, в които дружеството оказва правната помощ, но не го конституира автоматично като правоимащ 5 получател на такава помощ по ал. 1.

По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че правната категория „друг юрист“ е неприложима спрямо ищеца – адвокатско дружество, поради което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. А.В. следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee0f42ba-9bd2-4912-84a6-0be3e392bf96