Решение № 627 от 30.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330206948 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 23-0432001627/10.10.2023 г. на Началник 01 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Ш. К. Ш., ЕГН **********, от ****, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушениe по чл .638, ал. 3 от КЗ.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на материалния и процесуален закон. Твърди се, че имало валидно сключена застраховка, а водачът респ. собственика не бил уведомяван за прекратяването й. Нарушението не било извършено виновно поради незнанието за неактивната застраховка. Моли се за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Страната редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител, който поддържа доводите по жалбата и ги развива.

Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, поради което следва да бъде разгледана по 1 същество.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 25.09.2023 г. в 10:18 ч. в гр. Пловдив, на ул. Скопие срещу № 112, жалбоподателят Ш., е управлявал лек автомобил Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт с рег. № ****, собственост на К. М. Ш.. Автомобилът бил без действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

По това време на същото място служебните си задължения изпълнявали свид. Т. М. и Е. П.. След спирането на автомобила със стоп-палка свид. М. проверила в сайта на Гаранционен фонд и установила, че за автомобила нямало сключена валидна застраховка Гражданска отговорност.

За установеното нарушение, а именно че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал лек автомобил, но не притежава сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, бил съставен АУАН № 602243/25.09.2023 г., който бил връчен на нарушителя на място.

На 25.09.2023 г. в 11:56 ч. жалбоподателят сключил застраховка „Гражданска отговорност“, за което била съставена застрахователна полица № BG/02/123002921605.

На 10.10.2023 г. административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл.

638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400 лв. за нарушението посочено в акта.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, а именно разпитите на свид. М., както и на писмени доказателства, а именно, копие на застрахователна полица № BG/02/123002921605, ведно със зелена карта, застрахователна полица № BG/02/123001651870/02.06.2023 г., АУАН, № 602243/25.09.2023 г., заповед № 317з-12605-30.12.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, справка от интернет сайта на гаранционен фонд за наличие на активна ГО, справка от сайта на гаранционен фонд за дата на прекратяване на МПС ****, писмо от гаранционен фонд за наличие или липса на активна ЗГО, ведно със справка за подадени уведомления, история на промените по данни на МВР, справка за собственост на МПС ****, справка за нарушител/водач.

Описаната фактическа обстановка се установява и от показанията на свид. М.- актосъставител, които потвърждават, че описаното в АУАН отговаря на установеното, както и фактите, при които е било установено нарушението. Съдът кредитира показанията на свидетелката като непротиворечиви, вътрешнологични и кореспондиращи с приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

Безспорно установено по делото от разпита на актосътавителя и свидетеля по акта е, че липсата на валидна застраховка гражданска отговорност е установена при справка в РСОТ – работната станция на служителите на МВР.

Недоказан остана факта, че към датата на проверката е имало сключен валиден договор за застраховка Гражданска отговорност (ГО). Съдът дава 2 вяра на показанията на свид. М., че при справка в системата на ОД на МВР, е било видно, че за автомобила няма валиден сключен договор за ГО. Същото се потвърждава и от данните подадени от застрахователя към Гаранционния фонд на основание чл. 573 от КЗ. Съдът намира, че данните от информационния регистър на Гаранционния фонд са годни доказателства тъй като същият е поддържан на основание чл. 571, ал. 1,т.1 от КЗ и според действащия кодекс е официален регистър на действащите договори за ЗГО, аналогичен на търговския регистър.

Съдът приема, че тъй като не се доказаха факти различни от описаните в АУАН, то следва да се зачете доказателствената сила на констатациите, отразени в акта, съставен от държавните органи при упражняването на контролните им функции.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя неоспорена от страните се доказва от така представената заповед № 317з12605-30.12.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава твърдяната неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно и много точно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Описано е къде и кога е управлявал автомобила, собствеността на същия като е посочено, че няма сключен действащ договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за автомобила, който нарушителя управлява. Такова описание на нарушението е напълно коректно, ясно и недвусмислено.

Не е ограничено правото на жалбоподателя да разбере за какво административно нарушение е ангажирана отговорността му, като АУАН е съставен и връчен в присъствието на нарушителя.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

В АУАН е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В чл. 57 от ЗАНН лимитативно са изброени реквизитите на наказателното постановление, които в процесното са налице. Нарушението е 3 описано надлежно в

НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на автомобил, който няма валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ. От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на Ш. К. Ш. на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай от справката за собственост се доказва, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил, а същият е собственост на К. Ш.. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.

За тях застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПСто, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което го ползва на законно основание. Управлението е доказано от показанията на свид. М., а и е доказано че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, какъвто като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ.

Съдът намира, че е безспорно доказана липсата на действащ договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите съгласно КЗ, а именно – този факт е доказан от справката в гаранционен фонд, каквато удостоверителна функция същият изпълнява, като защитата не се домогва да докаже, че към момента на извършване на проверката всъщност такъв действащ договор е имало.

Видно от справката в Гаранционен фонд, действително е съществувала застрахователна полица BG/02/123001651870,, която е била сключена на 4

02.06.2023 г. и е следвало да бъде валидна до 01.06.2024 г., но застрахователят – „Булинс“ АД е подало информация към гаранционен фонд, че договорът е прекратен поради невнасяне на поредна вноска.

Въведоха се твърдения, че собственикът не бил уведомяван за прекратяването на договора, което препятства прекратяването му, които съдът не споделя. Писменото уведомление, което защитата изисква се смята връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят изрично е посочил в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. Видно от полицата на Булинс АД, между реквизита – „декларация от застраховащия“ и подписите на договарящите е въведен бланков текст, който изпълнява горепосоченото условие, а именно „Предупреден съм, че при неплащане или плащане на част от разсрочена вноска от застрахователна премия, договорът се прекратява в 23:59 часа на 15 ден от датата на падежа на разсрочената вноска ( чл. 368, ал.

4 вр. с чл. 490 ал. 2 от КЗ)“. Поради което съдът намира, че за да е прекратен договора, е достатъчно неплащането на разсрочена вноска по застрахователната премия в 15 дневен срок от падежа й и уведомление не се дължи.

Отрицателният факт на неплащането на вноска по премията в петнадесет дневен срок от падежа й, следва да се докаже със съответните положителни факти, а именно плащането й, като дори не се въведоха такива твърдения.

Тъй като не се твърди плащане на вноската нито на падежа, нито в петнадесет дневния срок след него, а се доказва от уведомлението подадено към гаранционен фонд, че вноска не е платена, което не е оспорено, се установява по делото, че сключеният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил с рег. № **** не е имал действие към 25.09.2023 г. в 10:18 ч.